Последната седмица от Август започна с траур. В тежките моменти на загуба, в състояние на афект, винаги премисляме какво сме могли да променим. Абсолютно непрактично и нелогично действие, като да сложиш качулка след като дъждът е спрял. Така обаче действа мозъкът, когато съзнанието не може да приема тъжната истина, мислим си – “какво, ако…”. Но за кратко. Палим се, докато не мине време и не забравим за тъгата и яростта, които са ни навестили при смъртта на 17 души.

Не така обаче трябва да действа устройството на една държава в 21. век, когато отдавна сме разбрали, че огънят пари, ножът реже, а лошият път и липсата на контрол дават жертви.

Понеделникът успя да вземе мача на Гришо, но бе благосклонен към нас и ни върна Търговския регистър.

В рамките на 10 години външните инвестиции у нас падат 14 пъти като процент от брутния ни вътрешен продукт. Това казват от Българската стопанска камара, освен това става ясно и че парите, които работещите в чужбина българи внасят у нас, са повече от преките инвестиции. Такива са новините, а ето ти и НЕновините:

 

 

Политическите новини продължават, за да ти кажем, че Министерски съвет е решил да създаде нов орган, в който да се назначат още хора, които да почиват между 13 и 15 ч, да затварят в 16ч и изразително да рецитират – “това не е наша работа”.

 

 

 

Сюжетите във вътрешната ни политика не са много различни един от друг. Дори героите рядко се променят, този път възкръсваме царя от Сезон “Новото време”. Като зле скалъпена реминисценция на Game of Thrones, първо горим царски конюшни, после си искаме царските имоти.

 

Наричан руският Франк Синатра, любимецът на Леонид Брежнев – Йосиф Кобзон почина 80-годишна възраст и нашите медии и родните лидери на мнение намериха свой начин да се сбогуват.

 

 

Опасяваме се, че родни футболни гении като Камата и Чичо Митко, биват грешно цитирани. Жозе, внимавай какви ги говориш, приятел!

“Танцувай сякаш никой не те гледа” може би е била today’s mantra на премиера на Великобритания Тереза Мей. От Южна Африка до Кения Мей не се посвени да покаже танцовите си заложби и както от The Guardian наричат движенията ѝ – “plastic challenge”.  В края на работната седмица, те съветваме – “In a world full of Merkels, be May!”

 

В българския туитър се намери място и за литературен thread. Започва с “Иво си нямаше гадже” и завършва с “Когато се събуди със счупен нос и минус два зъба…” , да не мислеше, че ще ти разкажем края?

 

Ето един Иво. Дали му върви с Евите, как мислиш?

Литературата по принцип блика от всеки туитър акаунт, дори в битовите тредове на нападки:

Живеем в интересни времена и в поне дузина паралелни светове. На обед срещаш чичо си и чичо му, но бързаш за вечеря с Т-rex, сутринта се будиш пред къщата на Рембранд. Papi Hans съветва – “Take shit less seriously”.

Take shit less seriously. 📸 @foto.shopov

A post shared by Konstantin Trendafilov (@iampapihans) on

Чичо ми, Чичо му и аз

A post shared by Javor Baharov (@baharoff) on

Me n Miss Stevie @stevie_dance

A post shared by 🦋 (@bellahadid) on

И като човек на измеренията, ти казвам – лятото никога не свършва, ако живее в теб, също и ако всеки път отлиташ на юг с ятото. Ако преследвахме лятото, както преследваме мечтите си, колко ли слънчеви и топли дни щяхме да преживеем в живота си?

#зелки @baby_flirt #unkle #smile #niece #summer #halkidiki

A post shared by Orlin Pavlov (@orlinpavlov) on

 

Едно е сигурно. Малко след като затвориш и този преглед на социалните мрежи, ще се огледаш и ще разбереш, че