Да кажем, че точно тогава и точно на това място се събирали хипитата на хипитата няма да бъде преувеличено. Мястото е Fillmore West Concert Hall в Сан Франциско. Мястото е претоварено с очаквания. Мястото може да бъде и недружелюбно, точно защото е това, което е.

Арета Франклин ще пее там, годината е 1971.

Джери Уекслър, легендарният продуцент, дори решава, че е добра идея Арета да разшири репертоара си, заради хипитата, те са претенциозни. И добре, че го прави, кога иначе щяхме да чуем интерпретация на “Love the One You’re With” на Стивън Стилс, после “Bridge Over Troubled Water” на Саймън и Гарфънкъл, “Eleanor Rugby” на Бийтълс, че и “Don’t Play That Song” на Бен Кинг, както и “Reach Out and Touch (Somebody’s Hand)” на Даяна Рос.

Залата се нарича Fillmore, защото се намира на ъгъла на улица Fillmore и булевард Geary. Там е нещо като горещо хипи-място, вече стана ясно; нещата се случват там, публиката може да бъде несправедлива, жестока; друг път – странно настоятелна, подходяща да смаже изпълнители, а те, изпълнителите, неусетно да се превърнат в уязвими, неуверени, слаби.

Нелека зала, нелека публика.

Арета пее три вечери – 5, 6 и 7 март, като някак с едва доловимо колебание, добронамерено говори на публиката:”Обещавам ви, чу когато си тръгнете оттук, ще сте се забавлявали толкова много, колкото и друг път, ОК?”

По-късно, когато излезе плочата със запис от трите вечери на концерта, всички ще усетят животинското желание на публиката за още и още. И без да били там, и без да са гледали записа.

Сякаш малцина са били готови да чуят онова, което се е случило – екстремните възможности на гласа й, на присъствието й, разчупващо всичко познато в концертните плочи дотогава. Арета пее и собствени песни, една от които, “Dr. Feelgood”, е осемминутен екстаз, неспособна да бъде овладявана соул магия.

Слушам го и слушам, музиката е истинска. Заслужава си да го слушам пак, заслужава всяка радост на този свят. В един момент, когато групата се опитва да завърши, Арета не иска да го прави, обръща се към публиката “ей, хора, ако усещате това, което правя, извикайте ‘йее’; както се досещате това ‘йее’ събужда, бушува, препълва.

“Eleanor Rugby” започва все едно няма никакво време, с шут, изобилно и силно. Вокалната й техника, Арета в настроение, съобщаваща на всички наоколо, че прави и неочакваното за нея самата. И всеки се пита, в този момент, в този час, как се случва тази най-дълбока вътрешна радост. “Don’t Play That Song” на Бен Кинг толкова ми харесва, винаги ми е харесвала. Отбелязвам това, ако се окаже, че вие харесвате повече следващата – “Dr. Feelgood”, а може би и “Spirit In The Dark”, когато на сцената излиза Рей Чарлз. “Давай, бейби”, казва й Рей. Соул революция на живо.

Не знам колко пъти трябва да се гледа това изпълнение, вероятно много, повече от много. И да не желаеш нищо друго да гледаш. Строфа след строфа Арета и групата потапят и докосваш ръцете й, Reach Out And Touch (Somebody’s Hand), а те ти отвръщат.

Арета Франклин почина днес на 76 години.