Завръщане в бъдещето определи ’80-те, а Матрицата – ’90-те. Що се отнася обаче до анимации, има всичко останало има и Акира. Вече 30 години.

През ’70-те в Япония излизат едва 49 анимации, но следващото десетилетие, познато като златните години на анимацията, броят им нараства до 220. Кулминацията бележи филма на Катсухиро Отомо от 1988 Акира, по едноименната му манга от 6 тома или общо 2 182 страници. За пресъздаването на историята, на сираците Шатаро Канеда и Тетсуо Шима в постапокалиптично Токио (Нео-Токио), обединяват сили 7 конгломерата от индустрията. С 12-24 картини в секунда, филмът обрисува сцени на насилие, наситеност на емоции и красота, нетипични за жанра по това време. Екип от 70 аниматора са работели заедно с Отомо, използвайки рекордните 327 цвята, 50 от които създадени специално за Акира. Определен е за култов, с всички кредити за въвеждане на анимацията в мейнстрийма, макар и първоначално да се е смятало, че западната публика не би резонирала с подобен сюжет. Слуховете са, че не кой да е, а самите Джордж Лукас и Стивън Спилбърг са отказали възможността да представят анимацията в САЩ, несигурни в успеха.

30 години по-късно (точната дата е 16 юли) бележим не само датата на създаването на един от най-значителните анимационни филми, но и живеем в настоящето на сюжета, който се развива през 2019-та година. Интересен факт е, че анимацията предвижда 2020 като годината на Олимпийските игри именно в Токио. Самият медиум Акира живее в камера под Олимпийския стадион. Именно тези детайли допринасят за масовото му въздействие. Влиянието му е изтъквано от не един артист, между които Канйе Уест, който пресъздаде основни моменти от филма във видеото си Stronger, както и близнаците Дъфър .