За морско дело и рибарство може, за човешките ресурси може, а за абитуриенти не може, така ли? Еми, не може да не може. Защото нашият абитуриент и само нашият абитуриент е двигател на безпрецедентни процеси в сферата на добросъседството, развитието на регионалната инфраструктура, ценността на индивида и още, и още, които никой и нищо друго не може да катализира. През май нашият абитуриент е и ловец, и рибар, и най-вече човек. И си иска ресурси. 

За абитуриентите всичко е казано — от общия стремеж към радостна гиздавост до броенето от 1 до 12 като изказ на надеждата, че в 12 приказката започва* — всичко. Около тях обаче трескаво протичат рой вълнения и строително-ремонтни работи, за които никой не говори, а би трябвало. Защото абитуриентът е любимият гладиатор на квартала, и само неговото Ave, комшу, morituri te salutant е способно да накара съседите да се обединят амфитеатрално по терасите и дружно да вдигнат палец нагоре. 

Само абитуриентът може да предизвика интериорна революция през май. Всичко започва с едно смътно “трябва да сменим перденцата за бала” около Нова година и неусетно помита холната гарнитура, дограмата, теракота в банята и иначе невинна носеща стена. Ако ремонтът в някоя стая не приключи навреме, тя се заключва и всички гости се правят, че я няма, докато съзерцават перденцата. 

Само абитуриентът може да възроди общите части на входа и околоблоковото пространство. За бала бащата обикновено боядисва етажа на живеене, етажа под него и етажа над него, за да внуши дискретно на гостите, че тая е от новите панелки. Специален акцент е цокълът, който буквално е новото черно. В това време майката работи върху градинката пред входа, оформяйки алеи и лехи с екзотична растителност. Знам за случай, в който е завъдена палма, защото какво е умереноконтиненталният климат, когато в душата са тропици?

Само абитуриентът може да върне добросъседството. И когато Монтеки от петия след години хладен паритет звънне на Капулети от шестия и помоли за няколко стола, щото детето е абитуриент и ще имаме гости, оня да се усмихне и да ги даде, щото Жулиета догодина и тя завършва, а столовете никога не са достатъчно. 

От всичко това следва, че абитуриентът работи за по-голямо икономическо и социално сближаване между хората по отношение на доходи, богатство и възможности — цел, която никога не си е поставял, но която е сред основните на кохезионната политка на ЕС, така че настоявам за съответна оперативна програма и то бързо. Броя до 12. 

*В 12 приказката свършва, питайте Пепеляшка.