Ако Айнщайн каже, че най-печалното при младото поколение е, че той вече не е част от него, то Стефан Данаилов би му отговорил,че „има страшни очи“. И това не е някаква извратена логика, а промяна на нрави иценности – смяна на поколения. Най-естественият биологичен процес на Земятапредполага, че всяко поколение иска нови символи, хора, нови имена и идеали. Иако преди ядяхме филии с лютеница, а електронните игри бяха най-голямото УАУ,което някога сме виждали, то сега X-Y-Z са символите, зад които се криестатистика и хиляди, родени хомосапиенси, обвързани тясно с две единствени неща– дигиталното и метафизичното.

Родените в края на 60-те и 70-те са поколението X.Те преживяват бунтове, режими, системи, несигурност на политическата иикономическа сцена. Те са оцеляващите деца, които свикват с промяната навалути, изисквания, лидери и нрави. Децата на прага на „може“ и „не може“ саобвързани с адаптивност, с „моля, другарке“ и „да, госпожо“, с цялата тежест на„новите“ понятия, които се променят в хода на тяхното съществуване, и с коитоте трябва да съжителстват, приемайки и осмисляйки ги, не из основи, а вдвижение. Според психологическите им характеристики, поколението Х са икономическиактивни, двигател на техническия прогрес. Те се отличават с повечеиндивидуалност и поправят пътя на поколението Y – или родените през 80-те и 90-те.

Поколението Y са първата генерация, свързана доголяма степен с медиите. Те държат на времето си и не се страхуват да предложатсвой начин за изпълнение на работата. Поколението Y са медийното поколение.Растящи и обвързани с изкривената електронна реалност на „новите“ медии, те сеолицетворяват, идентифицират и живеят в две паралелни реалности –„виртуалната“, „,медийна среда“ и реалната, неминуемо опосредствана отналичието на развиващи се и развити медии. Информацията е тяхната основнавалута, с която боравят. Те са най-активните ѝ потребители и най-ревностните ѝ разпространители. В зрялата си възраст поколението Y е едно от „най-мобилните“и „информирани поколения“ на новото време. Живеещи тук и сега, „Y децата“ са несамо пребиваващи в наличната глобализация, но и „творящи я“, посредствомразбиранията си за света, общуването и нормите. Това поколение е освободено отпредишна психологическа обремененост и разполага с „целия свят“. То пътува,работи, живее, обича и пребивава в целия свят, съпътствано с новите технологиии всички възможности, които този глобален живот, със своите глобални медии му предлага.Промяната в съзнанието на новите Y индивиди е на чисто психологическо ниво.„Разглезени“ от прекомерното количество информация и възможности, заливащи гиот всевъзможни комуникационни канали, те стават лениви откъм собствените сиселективни и личностни възможности. Технологиите и медиите правят всичко затях. Дори BBC вече не залагат на дълги и обзорни статии, а пускат видеа врамките на 60 сек., в които можем само за минута да разберем кои са всичкипрезиденти на САЩ или да проследим корена, развитието и последните новини откризата в Иран и Ирак. Това опростяване, „сдъвкване, обработване и изплюване“на преработената информация, за да е най-лесно смилаема за аудиторията, променякакто самото поколение или възприемащите я, така и цялата медийна среда вновото време.

А новото време принадлежи на новото Z поколение. Тезидеца са Z визуално ориентирани. Те възприемат света на латиница, чрез пиксели итърсачки, в по-голяма степен, от които ѝ да е други човешки същества. Спореднякои изследователи, когато днешните Z-юноши достигнат зряла възраст, видеоизображенията ще заместят печатното слово като основен носител на съобщения,тоест наличния „реален свят“ ще се възприема чисто сетивно, много повече чрездвижещо се изображение, отколкото чрез писмени знаци и символи. Z поколението енаричано още мултимодално или поколение, което комуникира чрез ангажиране наразлични канали. Те задават въпрос на Google по-естествено, отколкото насобствените си родители. Тези деца са наричани „дигитални деца“ и до тук, обачеспира единодушието по въпроса за тяхната „специалност“. Тясната им връзка стехнологиите и най-новите компютърни разработки е ясна на всички, наблюдаващиги от най-ранна възраст. Когато 4 годишно дете се справя по-добре с менюто натаблета от своите родители е достатъчно, за да разберем, че нещо в децата ни сее променило изначално и то още с идването им на този свят.

Мнението, че Z децата са свързани, почти нагенетично ниво с това да боравят с дигитални джаджи не се оспорва от никой, нослед това нещата се разгръщат в две коренно различни направления – песимистичнои метафизично. От една страна скептиците, а може би реалистите твърдят, чевсъщност най-новите деца и то (внимание!) само по тези географски ширини илипо-локално – тук в България, не са Z, а по-скоро Й поколение или поколение,което не си служи с новите технологии, а им робува – безцелно, апатично ибезпреспективно. Това е поколението, което има най-новите модели оттехнологичния набор, които предлага пазара, не с цел разучаването им илимаксималното им използване, а заради парадиране със стойността им или марката.Това „наше“ ново поколение използва интернет не за да се образова, а в две основнинасоки – социални мрежи и музикални сайтове. Това е facebook и YouTubeпоколението, фиктивното поколение на „висшисти на килограм“, които „на хартия“завършват гимназия или някой университет. Това е поколение, което живее, за даконсумира и, за да копира типично „балкански“ материални клишета. Скептицитетвърдят, че това е медийно поколение, технологично поколение, което не може дабъде класифицирано, като „иновация“, а по-скоро, като „бъг“ в системата. iПоколение, за което технологиите не са градивна нужда на обществото, апо-скоро начин да демонстрират материално положение и определен статут вобществото. Интересното е, че тези деца или младежи са едни от най-активнитепотребители на интернет съдържание у нас. Z децата обаче са обект и на друготълкувание и то е изцяло свързано с метафизиката. Според редица изследователи итеоретици, тези нови деца са така наречените „индигови, кристални или диамантнидеца“. Твърди се, че след 2000-ната година се отбелязва промяна в аурата натези деца – тя вече е бяла или така наречената диамантена. От индигови, тестават диамантени. Български специалисти, занимаващи се с изследвания нааурата, твърдят, че в нашата страна се раждат повече деца с бяла аура,отколкото с индигова. Те са любящи към природата и животните, именно на тях севъзлага надеждата, че ще въдворят любовта на Майката – Земя. И ако това етвърде нюейдж за вас ще кажем, че в своята книга Децата на новото хилядолетие,Ян Ван Хелзинг описва своето издирване на такива деца по цял свят. Приизследване на тяхното ДНК е установено, че те притежават още 4 допълнителнинишки, което ги прави различни от нас. Учени от Калифорнийския университет същоизследват специфичните им особености и генетичните им показатели. Поддръжницитена тази теория твърдят, че през 2010-та година започват да се раждат деца съсзлатна аура, които засега са единични представители на нашата планета. Те иматвисок интелектуален капацитет и са апогея на еволюционното развитие на човечеството.Теорията подкрепят доста хора и дори легендарния британският професор,учен-прорицател Стивън Хокинг, а честно да ви кажем, ние сме доста склонни даму вярваме.

Австралийският социолог Марк Маккриндъл, визследването му Отвъд думите, твърди, че: Вобществото ни днес съжителстват няколко поколения, израснали далеч или внепосредствена зависимост от технологиите. Познаваме т.нар. „дигиталниимигранти” –  представителите на поколениетобейби бум на възраст от 47 до 64 г., израствали без дигитални технологии, частот тази група сполучливо се възползват от тях сега, друга ги приемат неохотно.Адаптиращи се към дигиталното: това са хората от поколението Х. Родени между1963 и 1983, те са вкусили дигиталните технологии още в юношеството. Част оттях с удоволствие ги използват, но често ги превръщат в консуматор. Дигиталнитуземци: те са от поколенията Y, Z и Алфа – младите, ненавършили 32 г. Споредизследователя те живеят потопени в дигиталните технологии. Поколението X сеявява междинно и е своеобразен мост между по-старите и по-младите, апоколенията Y и Z, някои наричат ключ към революция в комуникацията.

Ние пък казваме, че независимо дали новите Z децаса „дигитални“, апатични и просто консумиращи последните технологичниразработки или са метафизично надарени, със специални духовни характеристики,едно е сигурно – те са различни до последния пиксел! И в случая само времето щепокаже дали това е добре и как те ще се „инсталират“ и напаснат в този онлайнсвят, в който напоследък мигащите чат прозорци станаха единственото нещо, коетое отворено и светло. И откъдето понякога все още влизамалко чист въздух.

Михаела Самарджиева е от А-Б-В поколението, когато всичко беше просто, а доматите истински.