“Разбирам, че се радвате, но ще ви помоля… малко по-тихо!”

Репликата е на един 68-годишен олисял,висок и сух мъж с царствен нос, който след няколко часа на балкона в Народнотосъбрание беше влязъл в стаята на собствената си парламентарна група. 53-ма отНДСВ бяха гласували като един “против” структурата и състава напредложеното от Сергей Станишев правителство. Часът беше малко преди 2 презнощта, денят – 28 юли 2005. 

В този момент по-умните от тези 53-ма разбраха, чеса обречени… на власт и падение.

Малцина от тях впоследствие научиха, че все пак техният лидер се е договорил сПърванов и Доган да има правителство и то ще е на “тройнатакоалиция“. След още един мандат обаче те, с изключение на няколко непрекъснатооцеляващи, ще се изпарят яко дим, толкова бързо и безвъзвратно, че след ощеопределен брой години ще ги събират един по един, по телефона, като отдавнаразпилял се гимназиален клас.

Това беше само една от грешките на Симеон Сакскобургготски, която доведе от ужпълния с ентусиазъм 6 април 2001 до тъжния 16 април 2016. Всичко завърши съсснимка за спомен, каквито излизаха на последна страница в едновремешния вестник”Старт“. Други срещи няма да има – ВЕРВАЙТЕ МИ!

Всъщност след февруари 2005 политическата кариера на Царя,Негово Величество, Дедо, Симеон Борисов (б. а. – споредедин бивш премиер) е низ от грешки…

Именно тогава той се поддаде на безобразния рекет на”коалиционния партньор” ДПС и “люспите”, които бешеотгледал в собствената си пазва – така наречените “нововремци”. Догансмени председателя на парламента Огнян Герджиков с “първия, изскочил от мъглата” – междудругото такава “размяна кон за кокошка” вече се беше случвала: презмного далечната 1992 година ДПС “взе със замах скалпа” на Стефан Савов, за дапостави на стола мастит литератор…

Но какво значение има? В края на януари 2005 Симеон се среща “на четириочи” със силния човек в правителството си – вицепремиера по икономическатаполитика Лидия Шулева и взема оставката й. ДПС иска главата й – ах, този”Булгартабак“. Слага плика във вътрешния джоб на сакото, това не епросто оставка, а инструмент при тежките преговори. В крайна сметка Шулева сизаминава, Симеон отстъпва “на всички фронтове“, освен на един –ОСТАВА ПРЕМИЕР.

Въпреки, че десебарите тогава го нарекоха “говорител на второтоправителство на Ахмед Доган“, а най-популярният парламентарен виц беше, ченазначението на Миро Севлиевски за министър на енергетиката било като полета набългарски космонавт, който трябвало да храни кучетата Лайка и Стрелка и давнимава да не натисне някой бутон, за да не стане беля. Царят ОЦЕЛЯ ВЪВВЛАСТТА, а това оцеляване всъщност се оказа движещата сила на всяка отследващите му грешки…

Но, колкото и да е парадоксално, Симеон II, княз Симеон Търновски,син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българскаи престолонаследник набългарския трон, нямаше алтернативен избор. Да сте чували за опозиционенЦар?

Превъртаме напред и отиваме в жежкия август на същата2005 – Станишев се е провалил в първия опит и е ясно, че без НДСВ няма да семине. Два преговорни екипа и един “свободен електрон” в лицето наМилен Велчев сноват из София – едните говорят със Станишев и Доган, другите сеснимат с десните, щото е ясно, че нещата не излизат чисто аритметически.Привечер отиват да докладват във Врана.

Велчев изрежда: “Спешно трябва дасе направи това, и това… и това“, Мингова от другата страна: “Да,всъщност спешно е да предприемем и това,… и онова“. Човекът зад бюротоги изслушва много внимателно и обобщава: “Ясно, СПЕШНО Е ДА СЕИЗЧАКА.”

Финалът на тази история се знае от всички, Симеон влиза/остававъв властта – официалната версия е “заради членството на България вЕвросъюза“. Реалната? Кой е последният Цар в опозиция, за който стечували?

Годината е 2007 – България е в Европейския съюз. Голяматацел, заради която сме във властта, е изпълнена и партията иска излизане.Решението НДСВ да остане в “тройната коалиция” е на Симеон, друг евъпросът кой му го подсказва. Партията му е от лидерски тип и в нея трудно можеда се вземе важно решение без санкцията на Председателя. Пред вътрешния кръг отръководството Царят обяснява неспазването на обещанията отпреди година иполовина с кухи и нищо-незначещи фрази – “стабилността на държавата“,”опасността от бъдещи икономически катаклизми (б. а. – тук се оказва лош пророк или”гадач” според неговия цветен изказ) и “необходимостта отпродължаване на растежа“… Тази грешка е по-груба от всички предходни,както и от останалите, които предстои на Симеон да направи.

Избори тогава щяха да донесат политически позитиви навсички участници във властта, но в същото време да забавят почти с годинабизнес-процеси, които се развиваха под повърхността… Това беше времето, вкоето се захранваше Корпулентното тяло. А и на 3 декември 2006 се пръкнаПартията, която да се предложи като “алтернатива”. Но на популизма мутрябваше поне година-две, за да заякне.

Това беше годината, в която на Симеон му писна… Писнаму всяка сутрин да го зашлевяват от вестникарските страници с поредните историиза наследствените имоти. Още повече тази стратегия работеше безотказно, а и тойсамият гледаше на нея достатъчно сериозно… Малцина наивници повярваха, че наонзи бурен конгрес Царят смени името на партията си, защото “никъде вЕвропа и по света няма такова нещо името на лидера… и т. н.”

А и”стабилност и възход” не съществуват едновременно, в най-добрияслучай те следват едно след друго. Иначе или си стабилен, или вървиш нагоре.

Ден преди НДСВ да изключи петима депутати никой отнай-приближените му в партията не знаеше, че това ще се случи. На 27 ноември2007 това става “по личното настояване” на Симеон. Потъването вече неможе да бъде спряно… Остава да бъде доизживяно.

Стига толкова с грешките на Симеон, в крайна сметка тойникога не е управлявал сам. Зад него постоянно имаше странни съветническисилуети с неопределени роли, отделно действията на този достолепен човекнавяваха някакво необяснимо чувство на зависимост. Мнозина “анализатори“се опитваха да го обясняват, но не им се получи… Ама никак! “Аз самият съм неконвенционален, колкотои да съм отегчителен на вид“, споделя той в миг на откровение. 

Управлението наЦаря беше последното романтично време в българската политика предидистанционното на телевизора да хвърли тежката си сянка…

Ангел Иванов може да бъде открит по всяко време, за да подскаже какво точно се крие за еди-кой-си-глупав-умен политически ход. Освен, когато дават мач на Арсенал.