Алла: В края на 2017-та направихме към вестника Прас Прес  Арт календар с карикатурни римейки, в който представихме нашите политици като герои на различни известни произведения на изкуството. Календарът имаше успех сред нашите читатели и решихме да разширим темата с популярни и влиятелни европейски политици в годината, в която България пое председателството на ЕС. Така се получи серия, която нарекохме Арт председателството.

Чавдар: Това е трета ни поредна изложба. След изложбите 113 и Дело 113, в които коментирахме свободата на печата и колко е независима съдебната система, сега погледът ни е обърнат към българското европредседателство.

Алла: Беше ни забавно да вкараме съвременните политически лидери в кожата на героите на световно известните произведения на изкуството. Беше ни любопитно да проследим, дали те ще издържат на конкуренцията, на очаквания, на сравнения. За щастие карикатурата няма претенции за високо изкуство и винаги е по-близо до реалността. За нея не съществуват свещени крави и ние се ползваме от това предимство. Самите политици често се възприемат като легендарни персонажи и се изживяват като герои на нацията и човечеството. В тези карикатури им предоставяме тази възможност, като ги подлагаме на нашата иронична интерпретация.

Чавдар: Меркел и Жан Клод Юнкер едва ли можем да ги наречем простаци, но при всички случаи са сложни и противоречиви личности. Целта на изложбата не е просто да унижим определени политици, а да коментираме техните политически решения. За тази цел са избрани подходящи произведения на изкуството, в които реалните образи са заменени с политически лидери, които се вписват така, все едно картините са рисувани за тях. Ние не решаваме проблеми, а само им обръщаме внимание със силата и популярността на политическата карикатура.

Алла: В областта на карикатурата работим заедно повече от 30 години. Като малки и двамата събирахме карикатури. От там тръгна всичко.

Чавдар: Преди години казвах, че работим от 5 години заедно, после от 10. В един момент осъзнах, че времето лети прекалено бързо и натрупването на години е по-скоро минус, отколкото плюс. Така, че какво значение имат годините?

Чавдар: Защото аз съм прабългарин, а тя славянка, аз обичам да воювам, а тя обича спокойствие и мир, аз съм хитър и коварен, а тя е самата доброта, аз умея да мълча, а тя умее да приказва. Това ни прави не само семейство, но и добър отбор.

Алла: Така повече ни харесва. Различни сме, имаме различни гледни точки и се допълваме взаимно, което прави работата ни по-съвършена.

Алла: Нахвърляме идеи. Правим скици. Довършваме работата. Всеки прави за дадена творба  това, което умее най-добре.

Чавдар: Понякога всичко става от само себе си с радост и любов, а понякога с неприятни разговори, взаимни обиди, борба на интереси и може да се стигне до мятане на вилици по мен. Но, в крайна сметка аз съм по-силният.

Алла: Идеята тръгна от популярния израз „капиталистическа акула” и всичко отрицателно, което  той съдържа. Алчността, агресивното вероломство, незачитане на никакви закони и правила – качества, които намираме и в личността на Делян Пеевски – една безскрупулна акула в бг бизнес средата.

Чавдар: Няма нищо общо между безобидната акула на Деймиън Хърст и мега акулата Делян Пеевски, който освен, че е погълнал почти цялата преса, цялото разпространение с Лафка, Булгартабак, Техномаркет и какво ли не още, ами е наредил всяка фирма, която си позволи да разпространява Прас Прес да бъде лишавана от останалата преса и по този начин оставена да гине.

Алла: Тази работа е на Христо Комарницки. Ангела Меркел я наричат „мама мути”, тя е майката  на всички европейски страни. Мама храни и наказва. Порастването и еманципирането на една нация от „родителите” е дълъг процес, който се извършва и се доказва всеки ден. Преди всичко трябва да усъвършенстваш собствената вътрешна политика, да завоюваш любовта и доверието на своите хора, а не на всяка цена да търсиш благоволението от „мама”.

Чавдар: Когато Меркел започне да суче от Бойко Борисов, тогава ще сме равноправни европейци.

Алла: Много се надяваме г-н Юнкер наистина да разбере, че в тази страна именно корумпираната съдебна система и монополът върху медии са нещата, които реално заплашват съществуването на европейските ценности. Вестникът ни Прас Прес е онзи вик за помощ, който би трябвало да чуят прогресивните европейски лидери. Ако и те ще затворят ушите, няма да се учудя крастата да обхване и техните страни и тогава ще настъпи краят на демокрацията, свободата на печата и ЕС като идея.

Чавдар: Дали Юнкер се плаши от Цацаров и Пеевски или обратното смисълът остава един и същ.

Чавдар: Разбрахме на гърба си, защо сме на 109 място по свобода на печата. Спечелихме си много приятели и още повече врагове. Постигнахме популярност, към която не сме се стремили.

Алла: Заедно с колегите Христо Комарницки и Чавдар Николов създадохме медия, която критикува  деяния на правителството без никаква цензура. Ние нямаме спонсори и нямаме зависимости. Отрязаха ни от разпространителската мрежа, която е под контрола на Делян Пеевски и ние потърсихме алтернативни разпространители. Направихме издание, в което търсещите истината – могат да я открият. Друго такова печатно издание в момента на пазара просто няма.

Алла: Карикатурата обединява две важни съставки: идея и визуализация. Колкото по-силни  са те,толкова по-добра е карикатурата.

Чавдар: Добрата политическа карикатура трябва да е злободневна, да отразява събитията на момента. Може да ги отразява, както с по-пестелива рисунка, така и с изграждането на по-дълбоки образи.

Алла: В областта на карикатурата много обичам английска политическа карикатура от XVIII век- Джеймс Гилрей, Томас Роуландсън. Тя е много заядлива и остро критична – с великолепна рисунка. Обичам французина Роланд Топор, защото е  абсурдистки гений. Рене Магрит – бащата на абсурдизма. Още любими: Юрий Кособукин  и Мартин Роусън от Guardian.

Чавдар:  В политическата карикатурата, събитията на деня са вдъхновители.

Алла: Чаша прясна бебешка урина на гладно, 1 ч.л. смес от мед, орехи и лимон и влизане във виртуалната реалност без връщане обратно.

Чавдар: Всеки, който бутне паметника на съветската армия ще остане в историята.

Алла: Световен Музей за хумора и карикатурата с филиал в Абу Даби.

Чавдар: Ще си купя телевизия и ще се надцаквам с другите баровци.

Алла: Сега съм на вълната Мишел Уелбек. Всичко от него.

Чавдар: Това са 4-те тома Български хроники на Стефан Цанев.

Алла: Неочаквано напускане на света на моя приятелка.

Чавдар: По-скоро аз съм бил причина други да плачат, за което съжалявам.

Алла: Фейсбук.

Чавдар: Комунизмът е отровата, която ме тровеше, добре че спря навреме.

Алла: Любознателна, обичлива, проницателна, остроумна, критична.

Чавдар: На вид интелигентен, в действителност типичен балкански субект.

Алла: Не обичам да съдя, но понякога ми се налага професионално. Не харесвам лъжливост, лицемерие, подмазвачество, предателство.

Чавдар: Осъждам само хората, които злоупотребяват с дадената им политическа власт. В общочовешки план се старая да не осъждам никого, защото самият аз не съм безгрешен.

Алла: Бях твърде критична към някой, който не го заслужаваше.

Чавдар: Всеки път, когато националите по футбол падат направо ме е срам, че съм българин. Но, когато Гришо печели съм ужасно горд.

Алла: Фотографска техника.

Чавдар: Харесал съм едно Ферари с цвят червен и към лятото с парите от Прас Прес смятам да си го купя.

Алла: Най-добре аз.

Чавдар: Ако може Брат Пит и Анджелина Джоли.

Алла: Физиологически – от височина.

Чавдар: Страхове много, кой от кой по-голям, ядрената война ми е най-малкият, трябва ли да ги споделям?

Алла: Самоусъвършенстване.

Чавдар: Смисълът на живота е да си прекараме, колкото се може по-добре тук на земята. Ако човек е талантлив и остави нещо след себе си – е добре, едно дете да остави – пак е добре.

Алла: Струва ми се доста често. Но ние не го знаем със сигурност дали сме близко.

Чавдар: Бил съм в критични ситуации и по пътищата и в живота, но късметът е бил на моя страна.

Алла: Всяка хубава книга е отделна Вселена. Влизаш, потъваш, излизаш променен.

Чавдар: Израстнал съм с книгите на Уилям Фокнър, Ивлин Уо, Джеръм Селинджър, Кърт Вонегът, Френсис Скот Фицджералд и много други, които формираха тогава прадставата ми за света.

Алла: С близки  приятели.

Чавдар: Ако може с Шакира.

От кое ваше удоволствие се срамувате?

Алла: Постоянно искам нещо да колекционирам, но с усилия на волята преодолявам този порочен стремеж и спирам овреме.

Чавдар: Дай боже всекиму срамни удоволствия.

Алла: Сталкер на Тарковски. Пророчески филм.

Чавдар: Според руснаците е Броненосецът Потьомкин, според американците Гражданинът Кейн, според българите Козият рог, но аз обичам филми с Памела Андерсън.

Алла: Оглеждам се всеки ден за трохичка щастие.

Чавдар: Всеки път, когато излезе нов брой на Прас Прес съм щастлив, защото ме приближава към Ферарито.

Алла: Моето творчество, възможността да продължавам да го правя.

Чавдар: Изложба на политически карикатури с Путин в Кремъл.

Алла: Красотата е относително понятие, всичко е индивидуална  интерпретация.

Чавдар: Когато си млад всичко е красиво.

Алла: Същото, както и красотата.

Чавдар: Грозно е хора да търсят прехрана в кофите.

Алла: Надявам се все още предстои.

Чавдар: В областта на карикатурата сме имали доста постижения, но може би сега с излизането на Прас Прес сме малко по-популярни.

Алла: По скоро авторите: Ян ван Ейк, Рембрандт, Гоя, Павел Филонов, Рене Магрит, Джеймс Енсор.

Чавдар: Първите карикатури, които нарисувах като дете определиха съдбата ми.

Алла: Чуруликане на птици, ромоленето на дъжда, полъха на вятъра.

Чавдар: Ужас! Не искам да мисля за подобни неща. Дано живея вечно!