За първи път прочетох за историята на двамата – Стефано и Джорджа – във FinancialTimes. Наглед нищо необичайно – двойка съпрузи, големи шефове в модния бизнес, не понасят напрежението и се оттеглят на спокойно място с децата си, за да заживеят влюбено и щастливо. После ми попадна материал в Condé Nast Traveler и пак се зачетох – не е случайно, дали да не го потърся този Стефано?

Фактите- хотелът San Lorenzo Mountain Lodge е разположен в южен Тирол на мястото на ловна хижа от 16-и век. Самият Стефано, бивш шеф на Escada, купува мястото през 2005 година, през 2010 го пуска като луксозно скривалище за десет души, търсещи пълна почивка. Разбира се, Стефано разказва за козите и дървата в нашия разговор, но пропусна да отбележи, че наблизо е специална площадка за хеликоптери, отоплен външен басейн и подземна кухня с личен готвач. Звучи точно като скривалище, да проверим.

В туристическия бизнес обичат думата “гостоприемство”. Привидно думата няма нищо общо с иновациите, но вие опитвате и двете. Разкажете.

На първо място трябва да подчертая, че аз идвам от модния бизнес. В този смисъл има доста различни начини, по които аз интерпретирам гостоприемството. В предишния ни живот, така наричам онези 25 години, когато със съпругата ми работихме в модния бизнес, избирахме все по-трудно хотели, в които наистина можем да си починем. Често трябваше да си почиваме след почивка, така се случваше, ако ме разбирате. Например, когато избирахме така наречените “chalets” във Франция и Швейцария, разположени в планините, все по-често се връщахме разочаровани от тях. Оставахме с чувството, че гостоприемство за собствениците е хубавият хардуер. Какво имам предвид – хубава сграда, хубави уреди, хубаво обзавеждане, но без никаква душа.

И когато решихме да променим живота си изцяло, да напуснем модния бизнес, първото нещо беше да обърнем наопаки в главите си значението на думата “гостоприемство”. Първото, което решихме – ако ще се занимаваме с такъв бизнес, ние самите трябва да бъдем домакини на нашите гости. Собственикът не е само и единствено собственик, той трябва да бъде на първа линия. Да направим така, че да се отнасяме към нашите гости като към приятели.

На второ място, да имаш красива къща, не е достатъчно. Разбирасе, имотът е първата, начална точка от гостоприемството, но в никакъв случай не и последната. Финалната точка е да предоставиш онзи тип преживяване, който не може да се купи само с пари. Това може да се случи само, ако ние сме там, във всеки момент.

Пример?

Ще ви дам пример. Едно от нещата, които нашите гости обичат да правят, защото ние сме там 24 часа в денонощието, е да секат дърва в гората с нас. Само си представете – в един момент те излизат с една брадва и отиват в гората. Озовават се буквално в средата на нищото, за да насекат дърва. Наглед нещо просто, но не всеки може да го предложи. Защото ние се грижим за сигурността, за това всичко да е наред. Трябва да имате определена страст, за да се занимавате точно с тази страна на “гостоприемството”.

Друго нещо, което правим, е да каним децата с нас, за да доят козлетата. Това е един спомен, който остава завинаги у тях. Един баща ми сподели, че когато синът му се върнал на училище в Лондон разказал разпалено на учителя си, че вече може да издои коза. Колко други деца в Лондон могат дакажат същото? Това е луксът днес. Не става въпрос за пари, а за това да бъдем заедно с гостите си в този момент.

Връщате гостоприемството към истинската му същност, така ли?

Точно така, търсим определена автентичност. Оказва се, че в нашата ниша, в нашия пазар, хората наистина търсят подобни изживявания. Те не винаги търсят това, което струва повече пари. Възможно е някои от тях да имат доста по-хубави къщи от нашата например. Те могат да имат всичко, но именно затова търсят нещо различно.

И тази ваша концепция за гостоприемство се пренася и в морето, тъй като освен планински имате и морски хотел, ако мога така да опиша катамарана ви?

Да, пренасяме същата идея и на морето. Същата философия. Например предлагаме на гостите ни да прекарат цял ден с един местен производител на моцарела, който се намира точно на брега.

И все пак – как избрахте локацията, интериора на първия си лодж?

Въпросното място закупихме още докато работихме в модния бизнес. Идеята беше тази къща да бъде нашето място за почивка. Един ден решихмеда имаме къща в планината, която да бъде разположена буквално в средата на нищото. Искахме да намерим място, в което – ако искаш да си сред природата, да видиш животни – просто трябва да отвориш вратата. Тоест – за да видиш животни, просто правиш няколко крачки, но ако искаш да видиш други хора – трябва ти кола.

Не всички ще повярват, че модният бизнес е тежък. Казват си – хубави дрехи, манекенки, пътуване…

Но ние търсихме място за презареждане, за пълна почивка. Знаете ли, модният бизнес наистина е много тежък, изтощителен. Подобно място ни трябваше, за да може не само тялото, но и мозъкът да отпочине. Не беше лесно да го открием. Пет години търсихме, от 2000 до 2005 година. Постройката беше от 16 век. Реновацията не се оказа толкова трудна в техническо изпълнение, но трябваше да се съобразим с конкретните разрешения за промяна точно на тази сграда, на това място. Все пак постройката е с историческа стойност.

Що се отнася до интериора, идвайки от модния бизнес, ние имахме доста конкретна идея за това как бихме искали да изглежда къщата. Като цяло,интериорът беше направен от съпругата ми, а за изпълнението се доверихме на местни майстори и занаятчии.

Какво научихте от модния бизнес за лукса? Какво всъщност е лукс?

В последните години модата стана доста масова. Глобализацията унищожи концепцията за лукса. За да може една компания да има глобално присъствие, тя трябва да предлага продуктите си навсякъде по света. Хората вКитай, Великобритания и Щатите виждат едни и същи неща. В същите магазини. Това не е лукс. Това е глобализация. В моите представи луксът е нещо уникално, ексклузивно. Да предлагаш продукт, който не е масово достъпен. И не е нужно просто да е скъпо. Дори в нашия лодж направихме всичко по собствен дизайн, за да няма възможност същите интериорни решения да бъдат налични и на друго място. Беше трудно, но ни достави наслада, защото имахме конкретна идея какво точно искаме да постигнем.

Помните ли първите си клиенти?

Разбира се, помня много добре, бяха италианци. Сега италианците са доста по-малко. Имаме клиенти от целия свят.

Спомням си, докато реновирахме къщата, едно от изискванията беше, че не може да променим размера на вратите. Вратите обаче бяха доста ниски. Представете си – да имате врата, която е висока едва метър и 62 сантиметра. Но пък това добави към автентичността на къщата. Първите ни клиенти, италианците, бяха високи към метър и 90 сантиметра. Бях много притеснен, защото можеха да удрят главата си всеки път. Веднъж видях един от гостите ни с очевидна рана на главата и очаквах да се оплаче от вратите. Но те бяха много доволни от всичко и ни казаха изобщо да не се притесняваме: “това е наша грешка, Стефано, не твоя”, увериха ни тогава. Точно тези клиенти дойдоха още два пъти след това.