Дори една серия на Black Mirror е достатъчна да ни даде храна за ума поне за седмица напред. Наистина ли е толкова страшно? Превръщат ли ни технологиите в чудовища? Бъркат ли ни в мозъка и колко точно? Да, да, да и много. Не малко известни имена са започнали войната срещу смартфоните и завръщането към преинтернет общуването лице в лице, или най-много по телефонния кабел. Някой от тях са музиканти, които просто се дразнят на факта, че публиката гледа изпълненията им по време на концерт не директно, а през екрана на телефона, снимайки нонстоп. Други са бивши служители на Google, Facebook и близки до тях техгиганти, които знаят много добре какво се случва в кухнята и с каква цел се пишат алгоритмите, скрити зад интерфейса, с който общуваме ежеминутно. Трети са просто умни хора, които наблюдават притеснителни тенденции в поведението на младите хора и се опитват да им светнат червената лампичка с надпис Това ще те убие.

10 имена, които говорят открито срещу влиянието на технологичните джаджи върху личното и обществено здраве:

Кой е той: Мотивационен лектор, автор на книгата Започнете със ЗАЩО или как великите водачи вдъхновяват за действие, преподавател по комуникации в Колумбийския университет. Фокусът на работата му е корпоративната среда, но в едно брилянтно интервю на тема милениъли и как те променят работните взаимоотношения в днешно време, обяснява брутално точно и ясно какъв е проблемът със зависимостта ни от телефоните и че тя е абсолютно същата както и зависимостта от алкохол, цигари, наркотици и хазарт.

Неговият трик: Когато излизаме навън с приятели се разбираме кой ще бъде единственият, който да носи телефон, за да си извикаме такси да се приберем.

Нашият коментар: Да опитаме?

Кой е той: Да, същият Джак Уайт. Музикантът. От няколко години на концертите му не е позволено да се снима с телефон и хората, които са били в залите и на стадионите казват, че е било “магическо”. Гледането на живо изпълнение през екрана на телефона е нещо, за което много музиканти говорят и често молят хората поне на едно парче да са част от преживяването тук и сега, вместо да го документират за после. Джак Уайт вдига летвата като организира целите си лайвове така, че да не вижда пред себе си море от сини екрани вместо вдигнати нагоре ръце и усмихнати лица.

Неговият трик: На предстоящото му турне всеки ще трябва да постави телефона си в специален калъф, който се заключва и ще бъде отключен след края на концерта. В замяна Уайт предоставя професионални снимки и клипчета от всяко шоу, които всеки може да си сложи на стената все-едно той ги е снимал.

Нашият коментар: Респект, г-н Уайт, и само респект…

Кой е той: Героят на Джъстин Тимбърлейк във филма Социална мрежа, съосновател на Napster и първият президент на Facebook. Абсолютно чистосърдечно признава, че алгоритъмът на социалната мрежа е бил направен с единствената цел

“да взима колкото се може повече от времето и вниманието ти”.

Обяснява как лайковете и коментарите са умишлена кукичка, която играе ролята на допаминова инжекция и по този начин се завърта едно порочно колело, в което повече постове водят до повече коментари, които водят до повече постове и така, докато ни се изпържи мозъкът.

Неговият трик: Засега единствено да си посипе главата с пепел и да каже открито, че са знаели от самото начало, че създават чудовище, “което да експлоатира човешката уязвимост”.

Нашият коментар: Бррр…

Кой е той: Всички знаем. Освен за роли и филми обаче, напоследък често говори и на теми като фалшивите новини, превръщането на новините от новини в коментари (it’s no longer news, it’s opi-news) и какви ще са дългосрочните ефекти от прекалено многото информация, която ни залива отвсякъде. Един вид е в ролята обратното на Ким Кардашиън и много ясно синтезира в какво сме се превърнали – “Хората винаги са искали да ги харесва някой друг. Сега искат да ги харесват 16 милиона други.”

Неговият трик: “Ако не вярвате, че сте пристрастени, пробвайте да се откажете (от социалните медии) за една седмица.”

Нашият коментар: Мълчим…

Коя е тя: Кореспондент на Файненшъл Таймс в Сан Франциско. Миналата седмица излезе с доста смислен коментар със заглавие Защо отказването от смартфоните е новото отказване от цигарите. Аналогиите с пристрастеността към никотина и нотификациите на телефона не са от вчера, просто Къчлър прави много логични паралели със забраните за пушене, които на много места вече се прилагат и за мобилните телефони. Разказва за кампании за дигитален детокс през месец януари, точно както мнозина избират първия месец от годината, за да не пият алкохол, да спортуват повече или да не ядат джънк.

Нейният трик: Смята, че регулациите, които преди 20+ години започнахме да прилагаме срещу тютюневите производители сега трябва да бъдат модифицирани и за технологичните компании.

Нашият коментар: Без телефони на масата е новото “не пушим в спалнята”. ГОРЕ!

Кой е той: Разказвали сме ви за него преди повече от година. Далеч преди самопризнанията на хора като Шон Паркър, Харис алармира за безкрупулния интерес на бизнеса да създава усторйства, апликации и алгоритми, чиято единствена цел е да ни пристрастяват повече и да изкарват на собствениците си повече пари, абсолютно без значение какви са последиците върху социалните ни взаимоотношения и начина, по който си прекарваме времето.

Неговият трик: Създава платформата Time Well Spent, в която систематизира проблемите и възможните решения. Убеден е, че техкомпаниите няма сами да се променят, защото това би намалило печалбите им.

Нашият коментар: Може и да не е прав, ако приемем за чиста монета намеренията на Зукърбърг от началото на годината.

Тези пък защо: От една страна те са на другия фронт и са част от голямото технологично чудовище. От друга и двамата неведнъж са казвали в интервюта, че съвсем умишлено ограничават времето, което собствените им деца прекарват пред екраните на устройствата, създадени от техните компании. Освен Джобс и Гейтс, много от големите имена в Силициевата долина през последните години изпращат децата си в специални училища, в които използването на технологии е ограничено до минимум и е след 12 годишна възраст за сметка на повече изкуства, работа с естествени материали, близост до природата и развиване на ума, тялото и сетивата с движения различни от скрол и суайп.

Техният трик: Може би са знаели неща, за които ние чак сега научаваме?

Нашият коментар: Много ясно.

Кой е той: Номиниран за Пулицър с книгата си Плитчините: Какво прави интернет с мозъка ни? и един от хората, който прави сериозен анализ на това как се е развивал интелекта ни през вековете, търсейки отговор на въпроса Гугъл прави ли ни глупави?

Книгите и статиите му са сред първите неща, които можем да започнем да четем, ако се интересуваме от темата за последиците от прекомерната употреба на компютри и софтуер в ежедневието.

Неговият трик: Копае доста надълбоко и носи вода от много кладенци, без да е краен в изводите си. Можем да четем задълбочено, докато сме онлайн и да минаваме през страниците по диагонал с хартиена книга в ръка. Нещата не са само черни и бели.

Нашият коментар: Така, така, но обратното е много по-вероятно (за четенето на екран срещу книга).

Кой е той: Е, хайде сега. Включваме го тук заради изказването му преди няколко дни пред Световния икономически форум в Давос и гръмкото Дните ви са преброени по адрес на Google и Facebook, които според него са “заплаха за обществото, демокрацията и независимостта на демократичните избори”. Каза още, че младите хора са неспособни да изпълняват “свободна воля” (по Джон Стюарт Мил), защото са израснали изцяло в дигитална среда и това ще има своите сериозни политически последици. Причината – концентрацията в ръцете на няколко компании на огромната сила да влияят върху мнението и съзнанието на хората.

Неговият трик: Говори за общество, което отива към описаните от Оруел и Хъксли светове и, че е крайно време за строги регулации.

Нашият коментар: …