Борис Праматаров е български визуален артист, който живее в Белгия, но създава своите графични истории, произведения и предизвикателства – за възхита, учудване и размисъл на целия свят.

Завършил е Книга и печатна графика в Националната художествена академия в София и магистратура по графични изкуства в Кралската академия за изящни изкуства в Гент, Белгия. Има няколко самостоятелни изложби в София, Пловдив, Брюксел, Белград: Tormentor, Ηip Hip Ателие, 2012; Зъл двойник, Галерия Васка Емануилова, 2013, На гърба на Звяра, Cu 29, Пловдив, 2016, Роден от жена, Галерия Е 2, Брюксел, 2015, и участия в групови изложби в Париж, Виена, Бремен, Ню Йорк, Белград, Марибор, Дижон и др. Автор на арткнигите Моите демони, Зъл двойник, Амигдала, Керофобия, Наблюдателят, Наблюдателят 2 и Тайните на насекомите, комиксите Машина за кубове и Кратка история за комуникацията, проекти, съчетаващи илюстрации и поетични текстове Асфодел, Непредубеден Никой и  анимационния филм Постиндъстриал (Компот колектив, 2015).

Пред егоист Борис Праматаров говори за идеите зад 10 от знаковите си произведения.

 

Праматаров за книгите си с рисунки :

„Книгите запечатват и съхраняват в себе си отрязъци от времето. Те са дневник, в който се разказва за това, което се е случило. Книгите са музика, шум и тишина“.

 

Моите демони е първата ми авторска книга с рисунки. Нарисувана по време на престоя ми в университета Доксунг, Сеул, Южна Корея, тя предава визуалните усещания на чужденеца-източноевропеец в азиатския мегалополис. На страниците са запечатани нещата, които ми направиха най-силно впечатление: големите мащаби и етажната структура на градовете, плакатността, отразена в безбройните билбордове, графити и светещи реклами, култът към храненето, пиенето, сексуалността и смъртта, строгата структурираност на едно общество със силно развито усещане за общност, в което всеки изпълнява своята социална роля и в което припознах неестествена чудовищност, заплаха за собствената ми индивидуалност. Демоните са нещата, които ни правят неустойчиви. Това са страховете, слабостите и мнимите желания, които ни карат да живеем в илюзии. Моите демони е книга за индивида и тълпата. Личността става наблюдател на самата себе си. Ситуацията, в която е поставен индивидът, е непозната за него и му разкрива различните лица на реалността. Срещите с тълпите са абсурдни, смешни и страшни. Малкото е противопоставено на голямото. Човекът не се вписва в навиците и обичаите на обществото и то е заплаха. Смехът на тълпата е вледеняващ. Множеството се превръща в едно същество. Тълпата има нужда от жертва за нейните пиршества. Индивидът е обект на хорските забавления. Неговото страдание е повод за злорадо ръкопляскане.

(Рисунките от Моите демони залягат в основата на първата ми самостоятелна изложба Торментор (2012) в Хип Хип Ателие, превърнала се в повод за среща с Компот Колектив и създаването на първия ми анимационен филм Постиндъстриъл.)

 

Състезание е рисунка, представяща това, от което обществото се забавлява. Тълпата изпитва удоволствие от мъките на единичната жертва. В множеството всеки носи своята маска, радва се на анонимност, позволява си злост и безскрупулност. В тълпата всеки се превръща в чудовище, изпитвайки комфорт да бъде от страната на палача.

(Рисунката е селектирана в международната изложба Mudus Vade Retro с куратори Александра Костич и Жига Добникар. KIBLA Portal, Марибор, Словения, 2014-2015)

 

Рисунката представя двата основни типа човешка нагласа. Откритият човек, разкрит пред света, и затвореният човек, който таи в себе си собствения си свят.

 

(Интро-Екстроверт – рисунка от книгата Моите демони (2012, Сеул))

 

В книгата се опитвам да преборя своя зъл двойник. Обуздал страховете си, препускайки с тях през кошмарния свят на подсъзнанието, се вглеждам в очите му. А той е неизменно тук и сега. Той е злодеят, приел образа ми. Злодеят, който изниква в моментите, в които изпитвам слабост.

Книгата с илюстрации Зъл двойник представя образите на падения и страхове, избягвайки каквато и да е било автоцензура. Белият лист е населен с чудовища и насилие, които отричат всяка чистота и святост. Това предизвиква страх и недоверие, но и отвежда към пробуждане, изтръгва от летаргията и прояснява погледа. Книгата размива границите между добро и зло.

(Зъл Двойник – книга с рисунки, залегнала в основата на едноименната изложба в галерия Васка Емануилова и проекта Амигдала, публикувана от изд. United Dead Artists, Париж, Франция)

 

Погребение е рисунка, третираща темата за смъртта и нейното възприемане от живите. Градският човек, запътил се към неизбежното в панелния си свят. Времето на живите изтича и всеки очаква редуването на дните и нощите да приключи.

(Рисунката Погребение е част от колекцията на СГХГ)

 

Наблюдателят е асоциативен образен разказ за двегодишно пътуване. Протагонистът колекционира образи и впечатления от хората и градовете, които среща по пътя си. Пътеводителят е изпълнен с отражения на реалността. Съзнанието разказва своята история, докато непрекъснато променя контекста си. Графичният разказ представя образи, почерпени от бита и непрестанното духовно търсене. Книга-карта, илюстрираща съзнателната и несъзнателната асимилация на онова, което ни заобикаля.

(Книгата Наблюдателят е създадена в рамките на резидентна програма за артисти на Viborg Kunsthall във Виборг, Дания и е публикувана от изд. Le Dernier Cri, Марсилия, Франция)

 

Рисунката представя влечението, което едно човешко същество е способно да изпита към друго. Обектът се превръща в субект, привнасящ хаос в света на наблюдателя. Пространството между двамата е осезаемо и всеки жест е демонстрация на желание.

 

Кратка история за комуникацията е комикс от четири страници, посветен на темата за общуването. Представен е процесът на преплитане на вътрешните светове на двама влюбени, техните отношения един към друг и отношенията им със заобикалящия ги свят. Две индивидуални реалности, чиито образи се смесват и взаимодействат помежду си. Акцентът е поставен върху силата на привличането.

(Комиксът Кратка история за комуникацията печели първа награда на Международния конкурс за комикс Фумето, Швейцария, 2017)

Насекомите нямат мечти. Тези тихи наблюдатели не знаят що е добро и зло
или що е красиво и грозно. Те не се намесват.
Те са свидетели, които не съдят.
Насекомите живеят тук и сега. В техния свят бъдеще и минало са непонятни.
Техният закон е този на чистото оцеляване и съществуване.
Те изпълняват живота пред очите ми
и техните движения отразяват тъгата и панаирите, началото и края.
В сенките на насекомите виждам лицето си.

Тайните на насекомите са в самите нас. Те са онези образи, които животът на еднодневките провокира в човешкото съзнание. Загадъчни асоциации за собствените ни метаморфози и същности, предадени чрез краткия разказ за осем различни насекоми.

(Проектът Тайната на насекомите заляга в основата на едноименната изложба, която може да бъде видяна до 30 януари 2018 г. в Gifted Sofia)

Ритуалът е момент между две съществувания – минало и бъдеще. Това символно действие напомня смъртта и раждането. Ритуалът носи промяна, а с това и страх от неизвестното. По време на ритуала човекът вижда себе си в калинката. Насекомото носи знание и утеха с простичкото си съществуване. Калинката е тук и сега и следва законите на своята природа.

 

Изложбата Тайната на насекомите може да бъде видяна до 30 януари в пространство за съвременно изкуство Gifted Shop, ул. Иван Денкоглу 24, София.

Още от Борис в блога му.

Произведения на Праматаров в лимитиран тираж в Plakat Kombinat.