Когато решихме да направим 25 интервюта с посланици по време на закуска, причините за избор на това време на деня бяха няколко. Сутрешната закуска е ритуал, по-често позитивен, тъй като денят все още не е започнал, човек не е затрупан с работа и гледа напред в очакване за идващия ден. А и закуската, понякога различна, понякога – не, е чудесен повод за разговор.

Когато обаче човек събере думите “закуска” и “посланик” на едно място, неминуемо изниква спомена от закуската на Франсоа Митеран във френската резиденция в София; закуска, белязала началото на промените в страната. Закуската на Митеран с българските дисиденти се случва през януари 1989 година; повече от 25 години по-късно сме в същата стая за пореден разговор с чуждестранен посланик в България, част от проекта на Дарик и egoist.bg “Закуски с посланици”.

Посланикът на Франция Ерик Льобедел е прецизен. Точно в 8.30 ни посреща в основния салон на резиденцията. Негово превъзходителство има мечтана кариера за дипломат. Ако употребим термина “горещи точки”, той е бил в едни от най-важните такива – Москва (като първи секретар в посолството), Вашингтон (съветник), Истанбул (генерален консул), Виена (постоянен представител на Франция към ОССЕ), Хелзинки (посланик). От 1 октомври 2016 година е посланик на Франция в България.

Първа чаша кафе и започваме.

Константин Вълков: Коя е най-хубавата българска дума?

Н. Пр. Ерик Льобедел: Хайде.

КВ: Защо?

ЕЛ: Защото дава импулс. Покана за действие, за движение.

КВ: А френска дума?

ЕЛ: Allons-y (прев. хайде).

КВ: Кариерата ви на дипломат е като по учебник – Москва, Вашингтон, Истанбул, Виена. Достатъчно горещи точки и то в интересни времена. Та как се подготвихте за България преди да дойдете тук. Кое ви беше интересно? Какво беше първото ви впечатление.

ЕЛ: Първото ми впечатление бе на задоволство от постигнатото. Впечатление на страна, която се развива. За първи път се обърнаха към мен относно назначението в България през 2016 година. В някакъв смисъл посланието тогава беше закодирано. Казаха ми, Ерик, между другото, има страна, в която руския и турския език могат да ти бъдат от помощ. Помислих, че става дума за страна в централна Азия. А вече добре познавах централна Азия. Със сигурност щеше да ми е интересно, но все пак става дума за три години там. И понякога може да бъде трудно. И след това ми казаха, че мислят за мен и за България. Веднага се съгласих. Много интересна страна. И не само, защото говоря руски или турски, те няма да ми бъдат чак толкова от помощ, но защото страната се намира в регион, който харесвам, познавам малко. Мога да използвам предишния си опит, да се развия моите познания и компетенции.
Освен това знаех, че на България й предстоеше европредседателство. Това също беше предизвикателство за мен. За последните десет години двустранните отношения между Франция и България не бяха толкова активни. Това също беше предизвикателство, а аз харесвам предизвикателствата. Познавах България отчасти, но не изцяло. Поради това страната ми беше много интересна. Опитвам се и сега да опозная страната, хората, да науча езика.

КВ: Закуската с Митеран. Когато започвахме проекта “Закуска с посланици” естествено, че в съзнанието изникна закуската от януари 1989 година, Митеран с българските дисиденти.

ЕЛ: Закуската беше в тази стая, където сме сега. Декорацията е била различна.

КВ: Толкова години минаха, ще кажат някои. Но промениха ли се всички неща, които българите се надяваха да се променят. Някои ще оспорят това. Вие какво мислите за последните 25 години.

ЕЛ: Има определена, видима, позитивна еволюция. Привързаност към демокрацията, към Европа. А това е донякъде рядко срещано в региона, защото когато съпоставите страната с други източноевропейски и централноевропейски страни, евроскептични тенденции тук не се наблюдават. Това не значи, че страната е в перфектно състояние, има много неща, които да се подобряват, както и в другите европейски страни. Всички тези неща са добре познати – реформи в правосъдната система, битката с корупцията, но през последните 25 години всички българи могат да забележат разликата, да видят разликата.

Навярно за младите е по-трудно да усетят разликата, защото те не са знаели какво се е случвало преди. И ние имаме същия проблем и във Франция. Като се опитваме да разкажем на децата си какво се е случвало преди. Те не могат да си представят колко ужасно беше. Че умове бяха репресирани. Трудно е да ги накараме да се интересуват за това, но трябва да опитваме, да им припомняме, че са се случили толкова много промени за 25 години.

КВ: И въпреки това не е ли странно, че европейска страна като България на моменти разчита на натиск от чуждите посланици по определени теми.

ЕЛ: Докладите за оценка например, които прави Европа, са много важни. Всички европейски страни са обект на такива оценки. Във Франция също сме подложени на такива оценъчни доклади. Тези доклади могат да доведат до член 7 от Лисабонския договор. Важно е да има такива механизми за оценка. Вие използвате термина “натиск”, но в същото време по този начин се слува сравнение между страните, което е важно за прогреса.

КВ: Вашата дипломатическа кариера започва в Москва, така ли е.

ЕЛ: Да, но преди това девет месеца бях в Канада. Все студени страни (смее се).

КВ: Какво си спомняте от Москва и Вашингтон респективно. Несъмнено е имало трудни моменти.

ЕЛ: Обикновени дипломатите имат особено отношение към първото си назначение. Аз имах възможност да избирам между три страни – Аржентина, Алжир и Съветския съюз. Тогава разговаряхме дълго със съпругата ми, защото залогът беше голям, важно беше да преценим кое е най-доброто и за семейството. Двамата заедно решихме да отида в Москва, защото наистина предизвикателството беше много голямо. По онова време имаше сигнали, че може да се случи нещо със съветската империя.

Разбира се, имаше много трудни моменти. По онова време ние бяхме непрекъснато проверявани, подслушвани. Това ни направи по-силни, научихме се да преодоляваме трудностите. Фактът, че може да викаш към стената и да знаеш, че някъде там има микрофон…

КВ: Не сте избрали по-лесното назначение.

ЕЛ: Несъмнено. Година след като пристигнах Черненко почина. Появи се Горбачов. И посланикът на Франция по онова време, който след това стана министър на външните работи, беше един от малкото и първият, познал накъде отиват нещата. Много добре помня, че след това, когато работих в кабинета му в Париж, когато той беше министър, в края на 1987 година, на съвета на министрите той каза, че до две години Русия ще трябва да направи избор между продължаване на реформите и края на Съветския съюз. Три години след това се случи точно същото.

КВ: Вашингтон?

ЕЛ: Във Вашингтон беше прекалено лесно в сравнение с Москва. Престоят ми във Вашингтон продължи пет години. След четвъртата години вече можеше да предвидим всичко, което ще се случи. Престоят обаче беше изключително важен, разбира се.

КВ: Коя президентска администрация?

ЕЛ: Краят на Рейгън, Буш и началото на Клинтън. Пет години.

КВ: Има ли нещо, което ви притеснява за състоянието на дипломацията като професия днес.

ЕЛ: Нямам много притеснения. Винаги ще има място и време за дипломатите и дипломацията. Винаги става въпрос за адаптация. Днес трябва да работим по-активно със социалните медии. Повече с икономическата дипломация. Повече с т.нар. soft power. Но всеки път трябва да се адаптираме. Всъщност тези предизвикателства са валидни за всички професии. Какво ще бъде влиянието на изкуствения интелект върху нашия свят.

КВ: Когато говорите за soft power, Франция е една от привилигированите страни в това отношение – от мода, кино, храна, музика, какво ли не още. Но споменахте за социалните медии, понякога е забавно какви са стереотипите за дадена страна, които се появяват в социалните медии, предлагам ви блиц коментари по някои от тях. Един от стереотипите е, че келнерите са груби.

ЕЛ: (смее се). Така е от много дълго време. Помня, когато бях студент, често отивахме в La Palette, което е кафе-ресторант. Келнерите са точно като от тези стереотипи. Те са много груби, но сякаш нарочно. Един от последните пъти, когато бях там, те вече бяха проговорили много добре английски. И с тяхната си фалшива грубост и познания по английски – те сякаш знаеха, че чужденците очакват точно това от тях. Да бъдат груби. И те преиграваха, че вече и на английски.

КВ: Французите пушат много.

ЕЛ: Вече не е така. Ние бяхме сред първите, които забраниха тютюнопушенето в кафета и ресторанти. И тази регулация се спазва стриктно.

 

КВ: Французите продължават да се разхождат с багета под ръка.

ЕЛ: Точно така. Дори и без барета например (смее се).

КВ: След такава дипломатическа кариера, имате ли още нещо, което да доказвате на себе си.

ЕЛ: Да, разбира се. Човек трябва да иска да стане дипломат. И след това да имаш желание да се адаптираш навсякъде. На всеки три години. Да учиш. Да слушаш. Защото обикновено представят дипломатите като тези, които говорят. Но не е така. Добрият дипломат трябва да има възможност да слуша. И да учи от слушането. И чак след това да говори. Аз слушам тук, слушам вас, слушам много хора. И се опитвам да уча колкото се може повече.

КВ: Кой беше онзи момент в кариерата ви, когато разбрахте, че сте добър в това, което правите.

ЕЛ: Много сте мил в това, което казвате. Мисля, че това се случи по време на работата ми в Москва. Фактът, че тогавашният ми посланик ме повика само две години след като влязох в Quai d’Orsay (министерство на външните работи), е индикация, че не съм се справял много зле.

КВ: Най-продуктивното време от деня за вас?

ЕЛ: Със сигурност сутрините. Аз ставам рано. Няма типичен ден, но обикновено ставам около 6 сутринта или по-рано. Преглеждам социалните медии. Лека закуска. Чета на смартфона си новините накратко на български. Около осем и половина вече съм в офиса. Към десет часа вече съм привършил с най-продуктивната част от деня си, имам предвид – от интелектуална гледна точка. Защото в някаква степен съм бил изолиран и имал възможността да науча максимален брой неща. Следват работни срещи и т.н.

КВ: Кога един мандат на посланик се счита за успешен?

ЕЛ: Има обективни критерии, както и сериозна лична оценка. Професионалните правила определят критериите. Когато пристигнем ние предостяваме план за действие и след това има инструкции по този план. Има пътна карта, която се проверява регулярно. Има и одит. В същото време в нашия случаи, френските дипломати получават оценка от 360 градуса, така я наричаме. Ние сме оценявани от всички наши колеги, което е много рядко среща в света на дипломацията. Това са обективните индикатори. Има и лична оценка. Всеки може да оцени себе си в края на мандата дали е бил успешен.

КВ: Езикът на дипломатите – как превключвате от дипломатически изказ към нормален такъв?

ЕЛ: Трябва да ви кажа, че да бъдете дипломат не значи автоматично, че трябва да бъдете дипломатичен. Напротив, трябва да сте много откровен, искрен.

КВ: Плачат ли дипломатите? Кога вие плакахте за последен път.

ЕЛ: Знаете ли, ще ви кажа. Много е трудно за мен да слушам Марсилезата и да не плача. Трябва да се държа, но когато знам какво стои зад тази песен, когато я слушам докрай, трудно ми е да стоя спокоен. Само като слушам тази песен.

КВ: Какво ви прави щастлив в един обичаен работен ден.

ЕЛ: Доколкото има обичайни дни. Когато двама души искат да сключат брак, ние като френски посланици имаме правомощията да бъдем длъжностни лица. Тук в резиденцията. Може да се случи сватба.

КВ: Наскоро имало ли е сватба тук?

ЕЛ: Да, разбира се. Наскоро дори имаше сватба на двама души от един пол. Аз като посланик мога да бъда длъжностно лице за сключване на брак като единственото условие е двамата да са френски граждани. Друго нещо, което ме прави щастлив, е връчването на френско гражданство. Също така и награждаването с медали. Ние французите се справяме много добре с даването на награди и медали, измислени от Наполеон.

***
„25 закуски с посланици“. Проект на Дарик/egoist.bg и Hyundai

Представяме серия от нетрадиционни интервюта с ръководители на дипломатически мисии у нас.

Екипът на Дарик радио гостува в посолствата на 25 страни за закуска с посланици.

Екипът на Дарик радио пътува с Hyundai IONIQ – първият в света автомобил с три електрифицирани задвижвания.

IONIQ Hybrid комбинира бензинов и електрически двигател за максимална мощност във всеки един момент с намален разхода на гориво и вредни емисии.

IONIQ Plug In осигурява на чисто електрическа мощ с обхват над 60 километра или хибриден режим на задвижване. След изчерпване на капацитета на батерията тя може да бъде лесно презаредена. В случай, че не ви се спира можете да продължите благодарение на бензиновия двигател.

IONIQ Electric предлага напълно електрическо задвижване с използване на литиево-йонна полимерна акумулаторна батерия за максимален обхват от над 250 километра. Моментално достъпният максимален въртящ момент се осигурява от електрически двигател комбиниран с  едностепенна редукторна предавателна кутия.

Повече тук: Hyundai.