Той ни е късчето световна слава на сцената на съвременното изкуство и макар навсякъде да го обявяват, като американски художник с български корени,всъщност ние винаги го наричаме наше момче. Сиренето и шопската салата рядкоразпалват националната ни гордост, но виж Христо Явашев винаги го прави. Имакар, роденият в Габрово Кристо да си тръгва от тези високи сини планини през 1956 г., няма да спрем да напомняме нанемците, че именно ние им опаковахме Райхстага през 1995 г. и на американците,че най-красивото нещо, което им се е случвало са Портите в Сентръл парк, отново негово дело.

Всички знаем за Христо Явашев две неща – той опакова и обича. Обичаизкуството и нея – Жан-Клод де Гийебон. Половинката на Кристо е като неговопродължение, негова дясна ръка, негова муза и двигател. Клиширано е, но е и пофренски вярно. Любовта им също е френска, класическа, драматична и вечна. Те сесрещат в Париж през 1958 г. и се разпознават. Родени са на един и същи ден – 13юни, а Жан-Клод винаги е твърдяла, че ако Кристо е зъболекар и тя е щяла дастане зъболекар, защото просто е родена, за да го следва. Двамата стават една отнай-известните световни двойки на артистичната сцена, а след смъртта наЖан-Клод през 2009 г., Кристо не спира да прави, това което винаги са правелизаедно – изкуство. От онова, което разбират малцина, но виждат хиляди, защотоХристо Явашев твори мащабно и – Слава Богу – светът оценява това. Миналата годинаКристо стана на 80. Фотографът Волфганг Фолц, който го познава от 40 години, твърди, че Явашев не ползва асансьор и до ден днешен, сутрин се храни с главачесън и кисело мляко за здраве, а поради славянския си темперамент псувапрестъпно много, но винаги бързо му минава.

Ние пък твърдим, че Кристо прави от онова изкуство, което е бутиково позамисъл, но масово, като предназначение. Биографът му Дейвид Бурдън говори затова, че е нужно да „покриеш нещо, за да го откриеш” и наистина скритатасъщност на обектите стои, като основна нишка в работата на Явашев. Той гискрива, създава им материална и визуална обвивка, която говори вместо тях. Те„не присъстват“ в пространството за един определен период от време, за да дадатмясто на новата си „скрита форма“. Създава се време за променения пейзаж,докато инсталациите се премахнат и всичко стане „каквото е било“, но реалноникога същото. Защото след проектите на Христо нещата не си идват отново поместата – те са променени из основи. Както в личния им контекст, защото с тяхвече е „работено“, така и в представата на масовата публика, назрителя-рецепиент, защото той винаги ще помни, на него ще му е показано, чесградата или определеното пространство има няколко лица. Че макар и мащабен,застинал неподвижно, обектът може да „се движи“ да живее по няколко животанаведнъж, с него да се работи – до промяна на функциите и значенията му.

През 2016 г. Кристо ни се случва отново. Този път Явашев ни кани от 18 юнидо 3 юли да походим по водата на италианското езеро Изео в северната областЛомбардия. Причината е новият му проект – трикилометровата инсталация Плаващите кейове (The Floating Piers).Идеята за Кейовете се ражда още докато работят заедно с Жан-Клод и въпреки, четя така и не я дочаква, Христо и я подарява. Само за уречения период от времена творбата 200 000 паралелепипеда ще изградят еластична пътека по вода, коятоще се простира по водната повърхност на езерото и ще свърже за пръв път съссушата най-големия езерен остров в Европа – Монте Изола, който се намира всредата на езерото Изео, и в който живеят 1800 души.

Снимка: Личен архив на автора

Проектът е струвал на Кристо 10 млн. евро., а в него 90 хиляди кв. м платноот полиамид ще бъде поставено върху сложна система от полипропиленови паралелепипеди,закотвена за дъното на езерото, за да образува своеобразните кейове, който щемогат да издържат 17 000 души наведнъж. По кейовете е абсолютно забранено да сеходи с токчета, да се тича или да се скача, а 200 пазачи, както и 20 лодки сводни спасители ще се грижат за сигурността на посетителите. Те ще бъдатподкрепяни от 500 стюарди, които ще водят и напътстват зрителите в пешеходнотоим пътешествие по вода. Ходенето по кейовете ще е абсолютно безплатно, но ще сеизвършва с предварителна резервация, а нощем впечатляващото съоръжение ще бъдеосветено. В близост до кейовете няма да може да се стига с частни автомобили,защото движението в района ще е затворено, но специални корабчета и автобуси щеотвеждат туристите, желаещи да видят инсталацията. Резервациите на хотели и къщив района вече са започнали, а слуховете гласят, че изкуствоведи и колекционериса запазили луксозните вили наоколо за баснословни суми.

Предвижданията са, че инсталацията ще бъде видяна от поне половин милиондуши и това никак не е случайно, като се има предвид, че последният проект наКристо от 2013 г. – Голям въздушен пакет (Big Air Package), представен в Оберхаузен, Германия беше също с рекорднапосещаемост. За финал ви признаваме, че едни наши приятели също работихапо проекта на Кристо – обикновени момчета, в оранжеви облекла. Споделят, чеКристо е пич, усмихвал се, но не говорел много. Често обикалял сам околоезерото и разглеждал водната повърхност. Чудак, така го наричат.

Проектът Плаващите кейове (The Floating Piers) ще се случи от 18 юни до 3 юли сред италианското езеро Изео в северната област Ломбардия, Италия. Повече информация тук.