Работите на Казуйо Седжима, една от японските топ архитекти, винаги се разпознават. Те се отличават с онази характерна особеност, простете за клишето, да се сливат с пейзажа. Не че е самоцелно, просто Седжима е толкова обсебена от възможностите, които интегрирането на архитектурата със заобикалящата среда дава, че е достигнала висините в занаята. Сигурно поради тази причина точно Седжима спечели Pritzker Prize, а в архитектурата тази награда е като да изпреварваш всяка година Леонардо ди Каприо за най-добра роля, да грабваш Оскара, ама заслужено. 

Да правиш сгради, които “изчезват” в пейзажа вероятно вече е фасулска работа за Казуйо, висшият пилотаж са движещите се обекти. Хем се движат, хем фонът зад тях ги прикрива. Сигурно ще сте прави, че подобни хрумки биха могли да създадат идеалните военни машини, които врагът на вижда, но Казуйо е посветена на мирните цели. Поне засега.

Някак естествено, било то и заради 100-годишнината на компанията Seibu Group, позната в Япония, заради влаковете и хотелите си, именно Казуйо Седжима ще прави влакови композиции, които уж ги има, а всъщност ги няма. Познати по родните ширини като “тука има, тука нема”, влаковете ще се скриват, така както топчето се скрива под чашката за кафе. Всъщност, идеята на Казуйо е далеч по разумна и няма да заблуждава пътуващите – покритието на влаковете ще бъде рефлективно, което води до смарт отразяване на околността. Така влакът става “невидим”. Или, както биха казали архитектите: “елегантно съществува с пейзажа наоколо”. Звучи хубаво, а освен това е и истина.