Такова свлачище от омраза тръгна срещу Камата, че връщане няма. Както и няма българин, който не се включи в оплюването.
След като вся и всьо си изля душата и натрака какво ли не върху темата „Стоичков-убиецът на дивиживотни”, не ми остава нищо друго, освен да бъда до крайност груб и рязък везика си. Дори откровено да се държа като простак. Станахме свидетели как врамките на три седмици България роди куп последователи на Джералд Даръл иБриджит Бардо. Ще речеш, че от куп милосърдие, което по принцип блика отсърцата ни, имаме достатъчен резерв, за да ожалваме и отстреляните от ХристоСтоичков африкански животни.
След надценения ипрехвален като чисто кино Спотлайт, се замислих, че темата би трябвало да еизвънредно срамна за американците. Видите ли, след 10-20 години изровили единстар случай и взели да го разплитат, за да се стигне до чудовищните разкрития. Авсъщност създателите на филма така и не повдигнаха темата именно за закъснялотопрозрение.
По същата методология някойподметна едни снимки отпреди 6-7 години, малко след 50-годишнината налегендата. И зачака лавинообразното им интерпретиране в социалните мрежи. Отсъщите тези хора, които вярват, че в Япония няма ислям. И за които някакъв типот Ямбол е герой, а неговите снимки пред налягали с очи към земята живи хора са„куул”. Но това, че Стоичков се е снимал пред зебра, е кощунство. Извратениморалисти-онанисти, които сякаш след дълги полови пости си избраха обект, върхукогото да се изпразнят. И естествено, по законите на първичната роднанародопсихоголия, колкото по-голям и успял е обектът за това душевно букаке,толкова оргазмът им е по-голям.
Във всеобщото вайкане севключиха с кеф и привържениците на отбора, срещу когото в едно дерби Ицо излезес №4 на гърба. Това е разбираемо, те включиха за подсилка на подигравките си ифакта, че за наближаващия бенефис се проектира голяма статуя на ХристоСтоичков. Без да си направят елементарния труд да проверят колко други световнипримера вече има. Но какво да искаш от фенове, чиито футболни идоли от по-нововреме не могат да съберат поводи да бъдат увековечени и на една значка, камо лина нещо по-мащабно.
Добавяме 5 довода, нетолкова „за” стореното от Стоичков в африканските савани, тъй като то няма какда бъде поощрявано по никакъв начин, а по-скоро „против” хитро планиранатаагентурна масовка, акция в навечерието на бенефиса.
1. Прекалено евтино се получи, именно поради изваждането на този „файл от досието” точно в този момент. Уви, това едва ли ще навреди на самото събитие през май. Едва ли ще спре и великия Диего Марадона да дойде, най-много аржентинецът да позвъни на Ицо: „Омбре, не бери грижи, аз вадя пушката направо срещу тези тъпаци, дето все много знаят! Всъщност – да я взимам ли с мен в България?”
2. Нека надникнем в броя на Time от края на юли миналата година. Където намираме богата галерия на известни люде, ходили също така на сафари. Иначе симпатичният принц Хари гордо позира пред воден бивол, но безспорният хит са двама от синовете на Ивана и Доналд – Доналд Тръмп младши и брат му Ерик. Егати, как щаба на Хилъри още не се е сетил да извади големия си коз? Или пък го пази за октомври?
3. Фактът, че самият Стоичков никога сам не е разпространявал тези фотоси. Тоест, вероятно не се гордее чак толкова с тях, не парадира. Така, както го прави с отрупаната барбекю-скара в Маями в последно време. Упссс, сори, забравих, че мнозина от обществените прокурори и съдници на Ицо може би по морални съображения не ядат месо. Надявам се никога през живота си да не са стъпвали на полянка, пред която е имало табелка „Не гази тревата!” Току-виж сами са си стъпкали обяда.
4. Това с миксирането на снимките на Лео Ди Каприо и тези на Стоичков бе гига-елементарен популистки поглед върху нещата. И двамата са достигнали своя връх в професиите си и двамата са големци, та големци. Само дето единият току-що грабна първото си злато и още му се радва като дете, а другият спечели футболния Оскар по времето, когато в кината прожектираха Защо тъгува Гилбърт Грейп?
5. А най-тъжното в цялата история е, че мнозина все още не оценяват факта какво притежава България. Човек, достигнал последното възможно стъпало в професионалната йерархия. В изключително популярна област. Което не му дава автоматичното право да не прави понякога грешни стъпки в личния си живот. Но му дава изключителното право да тегли една яка майна на когото си поиска. От което да се зачудим защо изобщо прави този бенефис у нас? Ако беше избрал друго място, поне щяхме да сме сигурни в новата солидна порция сипване по него.