“Я сега, Оличке, кажи едно стихотворение.” И Оличка, пише Богомил Райнов, го издърдорва, без дамисли дали това е стихотворение за бъдния ден, или за ланшния сняг.

Концепцията “застани шпиц и я кажи едностихотворение” ни преследваше навсякъде – гости у дома, бум – стихотворение. Нагости при кумовете, хайде пак. Празник в училище, разбира се, там също. Безабсолютно никакво значение, прав е Райнов, дали става дума за бъдния ден илиланшния сняг.

Така и с изненада следим новата образователна инициатива, идваща от разнидалечни нам земи, която пак щяла да въвежда казването на стихотворения. Видители, твърдят създателите, този път за добро.

Брет Вьогелзингер, учител по английски език в девети клас в Пенсилвания, започвачасовете си в клас с рецитал на поне едно стихотворение, разказва журналисткатаДжени Андерсън. Идеята му хрумва, след като в практиката си с децата,преподавателят стига до извода, че поезията е трудна за разбиране от тийнейджърите.В продължение на три години учителят се убеждава как по този начин стиховетенасочват подрастващите към по-задълбочено вникване в текста и творческо писане. Тойсъставя списък на поемите, които въздействат така, както и няколко полезнистратегии и упражнения за възприемане на поезията по забавен и достъпен начин.

Вьогелзингер намиравдъхновение от творчеството на най-известния поет в Америка – Били Колинс, популяренсъс своите остроумни стихове в разговорен стил, разказва Андерсън. Преподавателятизброява три причини, според които е важно всяко дете трябва да започва деня сисъс стихотворение:

1. Стихотворенията са кратки и не отнемат твърдемного време за учене.Децата могат да прочетат едно стихотворение и даго разберат набързо. “Дории най-кратките стихотворения могат да доведат до големи открития”, пише Вьогелзингер.

2. Те са интензивни, за разлика от романа, къдетоотнема време да се запали емоцията. “Поезията е мястото, където изкуството на езика излизанай-силно”, твърди учителят.

3. Стихотворенията могат да вдъхновят децата дапишат. Той използвастихотворението на Елизабен Коутсуърт “Swift Things Are Beautiful”, за данакарат учениците си да пишат за напрежението между противоположностите.

Американскиятпреподавател прави поезията забавна и приятна в клас. Понякога възлага научениците си да направят “микроанализ”, в който те попълват изречения,например: “Когато поемата казва _______, това предполага, че_______.” Или избират важни думи от поемата, а след това ги заменят, за дапроменят настроението на текста. “Резултатите наистина са смешни”,казва Вьогелзингер.

Не знаем какво би се случило в български клас с подобниексперименти, но със сигурност трябва да се пробва.