Ако не друго, то поне “Аферата Панама” дава отговор на един много важен въпрос – защоЛюдмила и Владимир се разделиха.

Съдете сами: за 16 години начело насравнително голямата държава Русия президента/премиера Владимир ВладимировичПутин е скътал някакви си 2 милиарда долара. Моля ви, в сравнение с негобанкерчето Цветан Василев, който оглавяваше четвъртата по големина банка вБългария – КТБ, е със запорирано имущество за 1,280 милиард долара.

А когатоЕлцин отваряше вратата на кабинета в Кремъл на новия стопанин, спомняте си онзикадър с тежкото зимно палто и калпак, банкерът Цецо също започваше да управлявановата си банка. Демек имаме равен старт.

Путин управлява Русия, а ЦветанВасилев – банка извън Топ 3 в малка България. Та ето какво друго трябва да знае”прогресивното селячество” със средни доходи и малко свободно времеза “Аферата Панама”:

1. Това не е първото “мащабноразследване” на тази общност, наречена със странното за журналистиката име”консорциум”. За коментатори с къса памет ще напомня, че през юниминалата година “това, което имаме като разследващ консорциум” изнесетака наречените SwissLeaks (“Суислийкс”), в което се съдържашеинформация за близо 100 000 клиенти от около 200 държави, държали в швейцарския клон на британската банка HSBCповече от 100 млрд. долара. Нещо да си спомняте за него?

2. Твърдестранен е механизмът на това разследване – международният”консорциум” има делегирани представители във всяка страна,които държат нещо като “авторски права” върху данните. За Българиятова е журналистката от вестник “24 часа” Алексения Димитрова. Алексения Димитрова Куртева, родена на 7 август 1963 в София, близка със служител Красимир Вакрилов, особено близка на 9 юни 1988, а още по-особено близка на 15 юни 1988, от която дата той неволно започва да се обръща към нея с милото “Владимир”… Точка, край! Препоръчвам на “консорциума разследващи журналисти” катоначало да разследва кой ги представлява тук и там.

3. Не търсетепълен списък на как беше, базата данни, на която той се основава, не е публичнодостъпна. Няма никакъв начин да се търсят имена на хора, компании, партии. Не го казвам аз – казваго Крейг Мъри, бивш британски посланик в Узбекистан, и много добре си го енаписал човека- CRAIG MURRAY Четете как избирателно се посочват имената, коитотрябва да излязат и КОИТО НЕ ТРЯБВА!

4. Странно – подстатиите на The Guardian езаключена секцията за коментари. Панама е само едно от кътчетата в бизнеса софшорни компании, докато няма нищо за Каймановите острови, островите Джърси,Гърнси, швейцарски кантони, Люксембург, американски щати като Невада, Делауер,Уайоминг, Южна Дакота, Близкият изток…

5. Като споменахЛюксембург, да не забравя, един от основните покровители на заобикалянето наплащане да данъци се нарича Жан-Клод Юнкер, в свободното си време председателна Еврокомисията. Няма никакво престъпление, човекът си го е направил съвсемзаконно – компании са използвалиподразделенията си в Люксембург, за да плащат по-малко данъци. Повече от 300 международни корпорации са сключвали тайни споразумения с херцогството, за да намаляват глобалните си данъци, докато всъщото време са запазили слабо присъствие в страната. По време на управлението напремиера Юнкер. А знаете ли кой го е установил това, я да видим, а… някакъвМеждународен консорциум за разследваща журналистика. Самият Жан-Клод Юнкер казва, четова е било законно, но не отговаря на моралните и етичните норми.

6. Сега секонцентрирайте върху организациите, които спонсорират “консорциума” -фондациите “Форд”,”Карнеги”, “Келог”, “Отворено общество”,Семейният фонд на Рокфелер и Американската агенция за международно развитие(USAID).Нямам повече въпроси.

7. Стига с тияруснаци – ако искате да поговорим за българите. За кои българи всъщност? Няматакива. И не очаквайте да ви кажат имена такива, които крият парите си вофшорни зони. Първото изречение на новината по “Дарик” радио звучешетака: “Български политици не са укривали доходи в офшорни компании!”Това звучи ли ви достатъчно абсурдно – щото на мен да.

И понеже стечовек със средни доходи и малко свободно време, спирам дотук. Хубаво е поне отвреме на време човек да ползва това, което има в главата си, за да мисли.Доколкото може, разбира се.