Христо Стоичков обича животните. Иначе как да си обясним, че първата дума на български, която легендарният капитан на Барселона Хосе Мария Бакеро научава от новодошлия в отбора българин е… магаре.

Христо Стоичков обича животните. Иначе как да си обясним това, че често хуква с рогата напред и с ръчната левачка раздава правосъдие срещу дръзнали да проявят внимание към него журналисти?

Христо Стоичков обича животните. Иначе как да си обясним, че след четвърти клас не посещава училище, както правят хората?

Христо Стоичков обича и хората с власт. И те го обичат. От Борисов в по-ново време, през Димитър Луджев, на чиято партия Нов избор беше лице през 90-те, чак до другаря Тодор Живков.

Стоичков на сафари, Снимка: inafrika.org

Обща обич Стоичков споделя и с бившия депутат и собственик на горско стопанство Елен – Емил Димитров. Тази обич проявяват и Лютви Местан и Георги Първанов. А именно – обичта към животните. Или поне към мъртвите такива. И по-конкретно собственоръчно застреляните от тях.

Едва ли някой от тях e умрял от глад, за да хукне да убива животни.

От мъжки ангажимент за набавяне на храна – убийството на зебри, жирафи и бизони се е превърнало в забавление. Ако през ХIII вeк френският крал Шарл IV е ловувал животни за прехрана чрез ловни соколи, в по-ново време височайшите особи ловуват със заредени пушки. Така правят например Принц Хари, испанският крал Хуан Карлос, синовете на Доналд Тръмп – Ерик и Дони.

PHINDA, SOUTH AFRICA – NOVEMBER 04: Prince Charles, Prince of Wales and Camilla, Duchess of Cornwall ride in a safari vehicle as they spot rhino in the Phinda Game Reserve on the third day of their tour on November 4, 2011 in Johannesburg, South Africa. The Prince of Wales and the Duchess of Cornwall are on a five day tour of South Africa before heading to Tanzania for four days. The Royal couple will be highlighting environmental and social issues during their visit to Africa. (Photo by Chris Jackson/Getty Images)

Стоичков е част от тази върхушка на привилегировани от парите и статута си мъжаги с големи пушки. Член е на клуба на спортистите, спрели да вкарват. Не е трудно да се досетим за психологическите мотиви на бившия футболист с пушка в ръце – той е представител на мъжете в нужда от компенсаторки, за да задоволяват звездното си его.

Било то със син буркан върху джипа или с автограф на стената на провинциален ресторант, поставен под фразата “Аз съм Стоичков – вие да го духате”! Или чрез стрелба по едри и трудно подвижни животни.

Всъщност, далеч по трудно е да уцелиш капачка на стрелбище и да спечелиш плюшена зебра, отколкото да уцелиш истинска зебра и да спечелиш примитивно удоволствие.

Убийството на животни не е спорт. Ако беше – и жирафът щеше да има пушка.

LANSERIA, SOUTH AFRICA – JUNE 25: Lukas Podolski of the German national football team is seen while driving with a van during a visit of the Lion Park on June 25, 2010 in Lanseria, South Africa. (Photo by Markus Gilliar-Pool/Getty Images)

Няма да е голям спорт и футболната среща между трудно подвижни футболисти. Но представете си, ако вместо топка – играят с пушка.

Това е шанс за прелестно шоу! За VIP сафари. За нова серия на Игрите на глада за ръкопляскания. Заедно със Стоичков, на националния стадион ще се появи например друг легендарен футболист, любител на тия животни, журналистите и на стрелбата с пушка по тях – Диего Армандо Марадона. Плюс други подобни.

Грандиозната идея за бенефисния спектакъл в момента е – в единия отбор да се състезават футболисти, които ритат с левия крак, а в другия отбор – играещи с десния.

Далеч по-функционално и атрактивно би било вместо топка, да се раздадат пушки. В единия отбор да се състезават въпросните футболисти, а в другия – други популярни алфа мъжкари.

Например Митьо Пищова плюс брадърите. Динко плюс динковите динкотиквеничковчета. Съветското белокосо джудже плюс Чуколов (а.к.а Сърпов и Чуков). Вечерната шоу-мутра плюс кръчмарските му публицисти. Цаца прокурорът плюс обилната му парламентарна цаца гарнитура и пр., и пр.

Ето това ще бъде грандиозен шоу-спектакъл. Отказвам се от хляб за такова зрелище.

А преди мегаспектакъла – всички могат дружно да открият паметника на Стоичков пред стадиона на ЦСКА. Идеята е бронзовата статуя да изобразява гола му срещу Германия на световното в САЩ през 1994 г. В момента обаче проектът на Костадин Ненов все още претърпява промени заради претенцията на обекта – погледът му да не е нагоре към небето, а напред. И тук не е трудно да разтълкуваме мотивите – “Христо е по-голям от Христос. И ше ги мачка с ей таа левачка. Благодарен съм си само на мен си. Бог може да дава живот, но аз мога и да го вземам”. И прочие.

Проектът за скулптура би следвало и да бъде дообогатен по линията на развитието на героя. Например, в едната ръка да държи пушка, в другата ловен трофей, а най-отдолу да бъде увековечена най-популярната му фраза, която завършва на “… майката”.

Така Стоичков ще може да се нареди до великия според него другар – Тодор Живков, който също получава паметник приживе като герой на НРБ.

Христо Стоичков наистина обича животните. Изпрати ни и писмо, в което го потвърждава, уверява ни, че е бил част от хуманитарни мисии в Африка и стотици за опазване на дивата природа. Подсеща ни, че неговото хоби – трофейният лов има функцията да регулира популацията на животните, да набавя месо за местното население, а също и доходи.

Но “хоби” е много мила дума, която някак трудно се свързва с убийство. Какви хобита имаш? Ми събирам марки, миришещи листчета и убивам животни.

Ако искаме да се научим как се рита с хъс, как се вкарва гол, какво е да вземеш най-голямото признание във футбола – Златната топка, или пък как се псува по роднини – ще попитаме Стоичков и ще слушаме с интерес. Но ако искаме да знаем как се върти цикълът на живота и как се опазва природата и резерватите – той ли ще е авторитетът, към когото да се обърнем днес? Вероятно не. Както не бихме се възползвали от уроците му по английски.

ОК, ловците там са нещо като касапите и месарите тук.

Но точно тази му роля на стрелец на сафари е в дисонанс с ролята му на стрелец на игрището. Спортистът, който убива германците, мексиканците, аржентинците е точно обратното на ловецът, който убива животните. Футболистът Стоичков свети в историческата ни памет като народ. Касапинът Стоичков гаси тази светлина.

Уморените коне ги убиват, нали? Така се казва романът на Хорас Маккой от 1935 година, обявен за първия екзистенциален роман, появил се в Америка. Филмът със същото заглавие на Сидни Полак получава 9 номинации за Оскар. Историята се развива по време на Голямата депресия в САЩ и разказва за танцов маратон с награда от 1500 долара. Трябва да издържиш да танцуваш 1000 часа. Глория (изиграна от Джейн Фонда) е толкова разочарована от неуспеха в танцувалния маратон и безпътицата в живота, че предлага на своя партньор да я убие. Романът и филмът изследват границите на човешката издръжливост, на самоунижението, на морала, на отчаянието.

Романът и филмът са първообрази на формата на реалити шоуто. А каква е физиономията на участник в риалити шоу, който току-що е научил, че отпада?

А каква е физиономията на големите спортисти-идоли, научили че отпадат от шоуто?

Именно в този възлов момент се проявява големият човек, с други качества освен спортния талант и хъса към победата? Изпитанието е трудно, но ясно – ще продължиш ли бъдеш пример, вдъхновител, лидер?