Какво ни казват скелетите от гардеробите на Кевин Спейси и Харви Уейнстийн
Кевин Спейси със срамежливата усмивка и тъжните очи, е онзи, когото най-малко би заподозрял, че е самият дявол. На света няма нищо по-необичайно от това човек с вид на почтен, изтерзан от битието чичо, да се окаже манипулативен психопат. А всъщност, ако успя да проследиш новините от последната седмица, се оказва, че е именно такъв. Кевин Спейси е безскрупулен, пресметлив и хладнокръвен гадняр. Открай време е бил в главната, но прекалено важна, че да е централна роля – Кевин Спейси е задкулисен мръсник. Организира подмолни дейности, сее поквара, задушава крехката невинност, да не говорим, че отряза главата на Гуинет Полтроу.
Абе, а дали не гледаш прекалено много филми? Ами, да, гледаш – и Нетфликс мислят така. Или поне филмите с Кевин Спейси са ти в повече, така че хайде да му ги спрем и да го пратим да се лекува.
Накратко, в разгара на секс скандала с американския продуцент Харви Уейнстийн и на Спейси не му останаха мирни „скелетите в гардероба”. В понеделник беше обвинен от друг актьор – Антъни Рап, че през далечната 1986, когато Рап е бил момче, Спейси е направил опит да го съблазни на парти. Спейси се извини за непристойното си „пиянско” поведение и използва повода да съобщи, че е хомосексуален. И докато медиите стояха сащисани пред дилемата кое е главната новина, още няколко мъже се оплакаха от разпуснатото му държание – пускал ръце, отправял неприлични предложения, а една от жертвите твърди, че и е показвал интимните си части.
Всичко това е възмутително, но щеше да има съвсем различно значение, ако не беше излязло наяве в контекста на Уейнстийн. Приликата между двата казуса е сексуалният тормоз. Що се отнася до разликите, те са значително повече. И са съществени, тъй като маркират два големи проблема не просто в Холивуд, но и в обществото като цяло.
Жертвите на Харви Уейнстийн са десетки млади актриси, тепърва прохождащи в кариерата си, докато той е влиятелен кинопродуцент, от когото зависи работата на хиляди хора.
Цялата ситуация вони тежко на злоупотреба с власт, и то в продължение на десетилетия. Жертвите на Спейси са мъже от различни сфери без да са по какъвто и да е начин зависими от неговото служебно положение. Какъв избор има набелязаният от него индивид, когато е изправен пред сексуално посегателство? На първо място може просто да си свирне на коня и да избяга в галоп. Както изглежда са и направили всички оплакали се. Иначе по принцип я има и възможността за физическа саморазправа, или иначе казано – „да се разберат навън като мъже”. И в двата случая наглият развратник би схванал намека, би вдигнал ръце (от дупето му, а и като цяло) и би си потърсил друго гадже. Примерно някое със същата сексуална ориентация или пък просто с по-голямо желание да контактуват.
Същият сценарий би могъл да се разиграе между млада актриса и Джоди Фостър или Елън Дедженеръс. Примерно, не че те са тръгнали да пипат момичета без позволение… Само че в такъв случай силите биха били изравнени.
Как може да реагира жертва на посегателство от страна на един продуцент?
На първо място, и тя като мъжката категорията по-горе, може да избяга. Единственият проблем е, че с това хем рискува кариерата си, хем не променя нищо. Втората опция е продуцентът да получи това, към което е посегнал. С което, за съжаление, актрисата рискува достойнството си. Дотук изглежда, че правилно решение не съществува. Трета възможност обаче има! Само дето тя е толкова трудна и изисква толкова много кураж, че е отнела на някои от жертвите на Уейнстийн години, за да стигнат до нея. Викането. Впрочем, Гуинет Полтроу може да се оплаче повече от Уейнстийн, отколкото от Спейси. А и всъщност вече се оплака.
С което стигаме до втората съществена разлика между двата казуса. Оставям настрана въпроса, че за да откажеш на Кевин Спейси трябва нещо да си чалнат или пък да нямаш вкус, но поведението му изуми всички. Потресени сме, в шок сме. Той винаги е бил талантлив, сдържан и стилен, никога не е давал повод за клюки и злословия. Реакциите за главната му роля в секс скандал варират от „Не може да бъде” до „Никога не е късно да станеш за резил”.
Какво да кажем тук за Харви Уейнстийн? Оказва се, че неговите „методи” открай време са си били „публична тайна” в Холивуд. Т.е. всички са били наясно с кирливите му ризи, но по някаква причина са свикнали да ги приемат за някаква си там негова ексцентричност. Мръснички са, вярно, ама той си е така… гръндж. Той, човекът, просто е рекъл да те наметне, а ти какво очакваш… Тръгнала актриса да става, а не ще да ляга с продуценти.
В обществото имаме право да се оплакваме от обирджии, защото то ги е отхвърлило от нормата си. Със сексуалните посегателства е друго. Те са част от бизнеса, а често и просто начин на общуване – нещо, доказано от безброй статистически изследвания, а напоследък и от кампанията #MeToo. Мащабите, които тя зае, са признак, че обществото най-сетне започва се вслушва. Понеже както се оказа, преживяното от жертвите на Кевин Спейси преживява и почти всяка жена, при това обикновено без да се оплаче (то и на кого? ) Да ти подвикват по улицата е окей, стига да си жена. Да ти пращат снимки на пишки или да ти изскачат без гащи от храстите в парка също е окей – стига да си жена. Да те докосват без позволение е просто част от играта. Стига да си жена. Но ако всичко това се случи на мъж, медиите ще ореват света. Затова, простете, че може би не приемам новия скандал с нужната сериозност, но поне този единствен път темата не бива да е хомосексуалността.
Още по темата в материала – #MeToo добре, но къде е #HeToo?