Константин Вълков: Ако не беше кавал, какво щеше да е?

Теодосий Спасов: Зъболекарски инструмент. Като малък носих шини и много ми харесваше как изглежда зъболекарския кабинет – с много инструменти, чисто, топло. Имах желание да стана стоматолог.

К.В.: При зъболекарите винаги има болка. Тогава къде е болката в музката?

Т.С.: Болката е в ония мигове от нашия живот, в които сме я изпитвали. Музиката е отражение на живота и ако човек е чувствителен и пази сетивата си свежи, неминуемо усеща болката. Болката е още в началото  – от работата, от несполуките. Още като деца ние започваме да овладяваме инструмента, а когато не можем бързо да усвоим, това което ни се иска стигаме до сълзи, плачем именно от това, че не се получава, не се получава, не се получава… и така във времето, усвоявайки лесното към трудното и трудното, което става лесно, преживявайки раздели с любими неща, с любими хора… всичко отива в музиката като отражение.

К.В.: Има ли момент, в който кавалът не е бил достатъчен, за да изсвири определено състояние?

Т.С.: Това не е ключ 13, с който да си отвиеш велосипедните гуми. Кавалът е достатъчен за всичко. Всеки музикален инструмент е достатъчен, човешкият глас също, всичко зависи от нас самите – от нашата фантазия, мечти, нашият дух, разум и сърце.

К.В.: Промени ли се вашата възка с музиката през годините?

Т.С.: Да, тя абсолютно ме обсеби! Обсеби ме по най-егоистичния начин. Но това не е робство, това е всъщност огромна обич, невероятен приют за мен и… спасение от скуката.

К.В.: Казват, че най-голямата простота е всъщност върховата форма на хубавото, на софистицираното. Сякаш все по-трудно става писането на прости мелодии. Можете ли да ни изсвирите една проста мелодия, която символизира болка и друга проста, която символизира щастие?

Т.С.: Мога, разбира се. (тук Теодосий свири на пианото, но – уви – така е с писаното слово, насладата остана за нас).

Маринела Величкова: Ако трябва да предпочетете – мажор или минор?

Т.С.: Зависи, мажорът може да звучи минорно и обратното…всичко се прелива.

К.В.: Вие ми изглеждате спокоен. Не трябва ли да има и гняв в писането на музика, понякога?

Т.С.: Ако е художествено средство – да. Всички чувства трябва да се споделят, музиката е отражение на нашия живот, на нашето присъствие тук… божествена игра, наистина.

К.В.: Амбициозен ли сте?

Т.С.: Без амбиция можем да умрем от спане. Можем да се пръснем от мързел. Амбицията, ако успееш да я овладееш, е покрита с пепел, но отдолу има въглен, върху който, ако хвърлиш съчките на вярата, на вдъхновението, на посланието, тогава амбицията си свършва своята работа. Амбицията не бива да е на показ, колкото повече тя се афишира, толкова по ясно става, че артистът е все още млад участник в нашето музикално-художествено движение.

К.В.:  За последните 25 години кой български музикант ви е бил интересен?

Т.С.: Интересен ми е един музикант, който често свири с мен – казва се Пейо Пеев. Свири на гъдулка, композира. Той ми е много интересен, защото го познавам от деветгодишен и идвайки при мен за автограф аз му пожелах един ден да свирим заедно. Той успя и го направи. Продължава да се развива.

К.В.: Ако имахте възможност, кое от събитията през изтеклите 25 години бихте променили?

Т.С.: Променям себе си – като част от България. Всичко зависи от всеки един от нас, тук, България сме ние. Аз не мога да накарам човека до мен да се промени ако той сам не го стори. Промените са в много аспекти. България е петниста, представете си я с малки „островчета“, които, слава Богу, се появиха след промените. Колкото повече такива „островчета“ се образуват и след пресушаването на несъвършенствата у нас, България може да стане една нова, бленувана земя!

К.В.: Каква музика слушате в колата си?

Т.С.: Всякаква, дори и радио. В кола се слуша най-много музика. Имам флашки с различна мизука, настроени са да пускат изпълненията на случаен принцип, и всеки път ме изненадва как от жанр в жанр се сменят пиесите.

К.В.: Сега сте на колко години?

Т.С.: На 56.

К.В.: След 25 години, ако се видим тук, в градинката до радиото, какво според вас ще си говорим? Каква ще е темата на деня?

Т.С.: За съжаление, след 25 години няма да съм в България.

К.В.: Защо?

Т.С.: Ами, почакайте и ще видите.

К.В.: А каква ще е темата на деня в България, след 25 години, според вас?

Т.С.: Не знам, тогава няма и да ме интересува…

(Цялото интервю слушайте като podcast на www.darikradio.bg)
***

Интервюто е част от поредицата “Размяна на вратовръзки”. Проект на Дарик радио и egoist.bg

В “Размяна на вратовръзки” участват 25 мъже. За добро или лошо те оставиха следа през изминалите 25 години. Това са 25 мъже, които белязаха работата, идеите, действията ни през последните 25 години. Те са политици (президенти и премиери), актьори, художници, музиканти, лекари, спортисти, учени. Това са само част от мъжете, които оставиха следа в българския обществено-политически и културен живот.

“Размяна на вратовръзки” със съдействието на Мтел, Audi, Dundee Precious, Andrews.