Моментите, в които със сина ми се разхождаме сред природата и му обяснявам за всяка буболечка или за видовете дървета и после изведнъж чуя, че всъщност ги е запомнил тези неща, се чувствам като сътворител.

За кръвен път не знам, но със сигурност се предава по възпитателен път. Изобщо не е задължително децата ти да се занимават с изкуство, но това, на което можеш да ги научиш е да го разбират и ценят. Израствайки в определена среда, тя неминуемо ти повлиява по един или друг начин.

Без название, кадър от видео.

Ако това е нещото, с което иска да се занимава и го удовлетворява бих се радвал. Засега обича да се покатерва до високото бюро, на което работя и всеки ден старателно да следи прогреса на една определена серия рисунки. Гледа ги с респект и много ентусиазирано казва: “Аааа, какви панини!” (планини)

Най-ранният ви спомен?

Как в навечерието на новата 1991 година, разтварям два бета блокера в чашата си с вода. Посрещането на празника в Пирогов не го помня.

Вдъхновявам се по-скоро от феномени, събития, факти, открития, отколкото от конкретни хора. Иначе вдъхновяващо ми действа всеки човек, който е възможно най-добър в своята област. Да обичаш това което правиш и даваш сто процента от себе си, независимо дали си готвач, музикант, учен, художник, лекар, занаятчия или автомонтьор.

Халосни Стълбове на сътворението, обект

Ако става дума за наистина много пари, винаги съм си мечтал как купувам огромно количество земя, било то покрай морето или в планината, разрушавам абсолютно всичко построено там и оставям природата да направи останалото.

Преди две години на Димитров ден, когато почина моят тъст.

Гняв.

Природа, семейство, изкуство, любопитство и храна.

Простотията.

кадър от видео произведение на Димитър Солаков

Трудно се засрамвам. Сещам се за един рецитал по китара, който имах в 7 клас.

Когато майка ми не ме е открила на рецитала отишла до компютърния клуб в квартала, където бях аз. След един звучен шамар отидохме на въпросния рецитал и аз седях отстрани гледайки гузно.

3D принтер.

Все още не съм заслужил да правят филм за живота ми. Ако има такъв, предполагам, че актьора все още е твърде малък.

Скромно ще кажа, че са доста неща. С годините разбрах, че най-добрите ястия са с малко продукти, балансирани до съвършенство.

Мозъчна аневризма.

Нямам представа.

Когато ядох халюциногенни гъби в планината. След часове лутане в собственото си съзнание, реших, че вече е време да изоставя физическата си обвивка. Обзе ме невероятно спокойствие и смиреност. Пулсът ми наистина се забави много и дишането ми беше много плитко, докато приятелят с когото бях не изхърка мощно до мен и ме извади от транса ми, за да видя огромно пълнолуние насреща ми. Беше божествено.

Бих хапнал със Стивън Хокинг.

Не знам дали е удоволствие, нито дали е срамно, но в последните няколко години, винаги когато се видя на снимка, първото нещо, което правя е да приближа главата си и да проследя колко точно оплешивявам.

Не се сещам за нищо, от което истински да се срамувам, над повечето неща по-скоро се надсмивам. Мисля, че имам добро чувство за самоирония.

На 24.10 когато видях как дъщеря ми излиза на бял свят.

Да съм щастлив.

Детската чистота и искреност.

Това, което правим с планетата ни. Това, че не виждаме по-далеч от носа и алчността си и всъщност копаем собствения си гроб и този на децата си и на голяма част от живите същества, които имат “щастието” да живеят по наше време.

Селектиран съм за участие в едно от най-престижните биеналета за съвременно изкуство в света, но тъй като списъка с участници не е официално обявен, все още нямам право да се похваля.

По принцип не обичам такива определения, но все пак малко неща са ми въздействали толкова силно колкото музиката на Моцарт, Бетовен, Филип Глас, картините на Рембранд, главата на Нефертити, Давид на Микеланджело.

Работите на Pierre Huyghe, Thomas Demand, Joseph Beuys, Sophie Calle, Yuri Ancarani и Nam June Paik, Carlos Garaicoa, Anish Kapoor, Ryan Gander, Walter De Maria

Скоро открих пърформънс артиста Tehching Hsieh и бях наистина невероятно впечатлен.

Фотографите Sebastião Salgado, Jacques Henri Lartigue, Edward Burtynsky.

Разбира се, всичко на Недко Солаков и Иво Димчев.

Тук мога да изреждам безкрайно, но не и да степенувам или категоризирам.

Все още не знам дали искам да имам погребение.