Франкфуртският панаир на книгата на теория е просто част от бизнес календара ми. Място, на което е хубаво да ида, за да може с колегите ми да се срещнем с добри и устойчиви партньори, да се запознаем с нови такива и да съберем свежи идеи. На практика обаче Франкфуртският панаир на книгата е Дисниленд, който ме изцежда физически и разбива мозъка ми на хиляди парчета, защото с феноменална мощ осъзнавам драматичната истинност на факта, че и 10 живота няма да ми стигнат да прочета всички интересни книги, на които съм попаднала.

А дори не знам колко ми би отнело да ги издам.

Брутално, нали?

Поетичен пърформанс с четене “на  ухо” по време на откриването на франкфуртския панаир на книгата

Затова положението в Германия е много сериозно. Панаирът на книгата във Франкфурт е най-старото и голямо световно изложение на книги, в рамките на което участие вземат издатели, агенти и литературни представители от цял свят. Събитието се посещава от хиляди читатели, издатели, доставчици и други хора, свързани с книгоиздаване. Предварителните статистики сочеха, че в панаира ще се включат над 7 000 изложители от над 100 държави.

Поетичен пърформанс с четене “на ухо” по време на откриването на франкфуртския панаир на книгата

Тази година държавата на фокус бе Франция и специален гост бе френският президент Еманюел Макрон.

Книгите са най-доброто оръжие. (…) Без култура Европа не съществува.

Еманюел Макрон, Хенрих Райтмюлер, президент на Асоциацията на книгоиздателите в Германия и Ангела Меркел

С тези думи той откри панаира на 11 октомври в компанията на канцлера на Германия Ангела Меркел. Аз, разбира се, не присъствах на светлото откриване, защото бях твърде заета да тътря куфара си към най-малко съмнителния хотел в близост до гарата, но съм напълно съгласна с мосю Макрон. И съм щастлива, че истинският фокус на Панаира на книгата е развитието на езика, акцентирането върху книги със силни социални послания и култивирането на книгоиздатели и книготърговци с идеалистично отношение към литературата. А, вярвай ми, неизбежно е да имаш такова, когато попаднеш във Франкфурт.

Франкфуртският панаир на книгата (Hannelore Foerster/Getty Images)

И най-студенокръвната книгоиздателска пираня, която през повечето време гледа как да долапа някой бързооборотен масов позитиве роман, който да се хареса на всеки сравнително грамотен и непретенциозен читател, се умилява от могъществото на хилядите книги на Панаира и започва тайно да мечтае да е част от един по-културен свят. След като си тръгне оттам, пиранята отново може да започне да сънува мокри сънища как докопва права за някоя книжка на Стивън Кинг или че удря джакпота с нов феноменален сборник с будиски притчи за ежедневна употреба. Но в тези 5 дни, в които се провежда Франкфуртския панаир на книгата, поне в тези 5, всеки ходи между книгите с по-голямо преклонение, отколкото го прави по принцип. И това е най-естеството нещо.

През 2016 година панаирът е посетен от 278 хиляди души. Огромни халета, гъмжащи от хора и книги, щандове, подредени и конструирани къде оригинално и забележително, къде нескопосано и невзрачно – всичко това те вкарва в съвсем различна призма. Призмата на – какво е най-доброто, което мога да извлека от всичко, което виждам?

А това е една безкрайна спирала, особено като срещнеш десетки книги, които вече са издадени у нас, но по такъв начин, че като видиш оригиналните им заглавия, ти идва да си завреш някъде главата от срам, нищо, че не ти си виновният българските издания да са в такъв покъртителен вариант. Колкото и да си наясно с факта, че немците (да речем) се отнасят с повече уважение и любов към създаването на книжното тяло, когато се сблъскаш челно с този факт, си като ударен с мокър парцал.

Настрана от простите паралели, които си правиш, докато си на панаира, винаги има поне 50 събития, на които искаш да идеш. Тази година гостите бяха повече от WOW – Дан Браун, Никълъс Спаркс, Мартарет Атууд, Амели Нотомб, Салман Рушди, Кен Фолет, Сесилия Ахърн, Паула Хоукинс… Нещо като книжен рок фест. Ето акцентите:

Дан Браун представя новия си роман Origin (Hannelore Foerster/Getty Images)

Независимо какво е мнението ти за Дан Браун, той е един от най-успешните и популярни писатели. Четири години след издаването на Ад (Inferno), той се завръща с Origin – петия роман с главен герой професор Робърт Лангдън.

Дан Браун (Hannelore Foerster/Getty Images)

В която и книжарница в Германия да влезеш, този роман те посреща още на вратата. Хайпът е толкова голям, че дори скептиците няма какво толкова да кажат. Романите на Дан Браун са масови, да. Но далеч не са най-лошото нещо, което се е случвало на съвременната жанрова литература. Далеч не са.

77-годишната канадка се върна в светлините на литературните прожектори с мини-сериала по романа ѝ Разказът на прислужницата.

Книгата, писана преди повече 30 години, днес звучи зверски актуално. А и не само. Социалната острота на Атууд  е впечатляваща и всичко, което се случва около писателката в момента е тотално заслужено.

A Column of Fire е третата книга от поредицата Кингсбридж, като първите две са познатите в България Устоите на Земята и Свят без край. Накратко – Англия 16 век, религиозни конфликти, любов, предателства и измами. Звучи ли ти като нещо интересно? На мен да.

Кен Фолет е един от най-интелигентните съвременни писатели и няма да се уморя да го препоръчвам на хората. А и той е брилянтен пример за това как световноизвестен автор, който продава грандиозни тиражи от книгите си на англоезичния пазар, у нас остава някъде между другото.

Салман Рушди на панаира

Почти сигурна съм, че в една от няколкото черни лимузини, предвождани от полицейски коли, беше сгушен Салман Рушди. Заплахите за живота му не са една и две. Той гостува на немските си издатели, за да представи най-новата си книга Golden House.

В рамките на панаира се състояха десетки събития, свързани с развитието на дигиталните технологии и механизмите им. Изложбите, дискусиите и лекциите отразиха най-новите постижения в сферата и концепции за бъдещото им развитие. Основната част от тях бяха на немски, което леко окастри посещаемостта им. Но домакинът си е домакин.

Към тях добавям и полезните срещи със специалисти на тема самопубликуване на книги – от стъпки на процеса до маркетиране и таргетиране на читателите.

На фокус: Франция

В отделно хале французите бяха създали едно от най-уютните пространства, които някога съм виждала на панаира. Светло, пълно с книги и с устройства, които ти позволяват да четеш по различен начин, то наистина можеше да погълне целия ти ден. Особено ако си фен на комикси. Тогава вече си наистина загубен, защото французите са гениални. Прекарах половин час, за да чета на голям екран черно-бял комикс, а с всяко плъзване на следващата страница ме съпътстваше и специално озвучаване.

За последните 24 часа поне 24 пъти ми бе зададен въпроса – Как беше във Франфурт? Краткият отговор е супер, а дългият започва с този текст и трудно може да намери края си.

P.S.

Фронтменът на Рамщайн Тил Линдеман представи нова книга

Тил Линдеман и Джои Кели (Photo by Hannelore Foerster/Getty Images)

На панаира беше и българо-германският писател Илия Троянов