Следващият въпрос си го зададох сам. По-скоро синът ми ми обърна внимание. Минаваме покрай статуята на Света София на Георги Чапкънов, дамата с перфектния златен бюст и совата и хлапето пита – коя е тази жена, защо има статуя и защо има сова на ръката. И аз обяснявам, уж знам, че това е Света София, тя е богиня на мъдростта, совата е символ на мъдростта. И в един момент се хващам – що за глупости говоря. И какви глупости имаме в главата, че да си представяме нещата така. Ето защо – нека изясним какво е София, защо е София и какво общо има совата.

Фотография – Николай Горинов

Да започнем от птицата. Совата е символ на мъдростта заради древните гърци. Тя е била любимката на богинята Атина, покровителката на мъдростта и философията. Совата е рисувана кацнала на ръката й и дори двете са наричани главкопис – светлооки, което трябва да покаже, че мъдреците виждат в тъмнината, също като совите. Това че спят през деня също е доста философско, защото наистина – философите макар да са много активни в мрака, на светло са големи мързели. Но да не се отплесваме. Да, совата е символ на мъдростта заради Атина, сега махаме гръцката богиня, запазваме совата и я слагаме на ръката на нещо, наречено София. Но София – такава гръцка богиня няма. Атина не би разрешила. Да, София означава мъдрост, но тя е по-скоро абстрактно понятие. Визуализирана е като женска фигура, но богиня на мъдростта София не съществува в пантеона, и няма сова за домашен любимец. Ето защо – нашата любима столица не е кръстена на някаква си несъществуваща гръцка богиня, защото няма никаква логика, нали така, а и совата е непълно излишна художествена измислица. Но тук опряхме до това коя е София, щом не е гръцка богиня. Сега някои ще каже – абе не е никаква гръцка богиня, това е св. София, майката на Вяра Надежда и Любов. Това е тя, нали и затова на 17 септември й празнуваме празника. Ами дааа, тя е. Глупостииии. Пълни глупостиии. Защото обяснете ми, от какъв зор ще кръщаваме голям град на името на някаква второстепенна италианска мъченица от II век, при това много спорно съществувала ли е. От всички имена, това точно. Защо не сме кръстили града на друг светец, по-известен и по-мощен. Защото от  XIV век – градът започва да се нарича и така, заради църквата Света София, тази до Александър Невски. По времето на Иван Шишман. И макар старото име Средец да се ползва чак до ХVIII век в различни документи, София се налага. Но защо по времето на Иван Шишман градът започва да се казва на някаква църква, кръстена на италианска мъченица? Ами поради простата причина, че Света София църквата не е на нея. И ние сме идиоти, да наричаме тази църква така, полу-българско, полу-гръцко. Трябва да я наричаме Премъдрост Божия. Премъдрост Божия е едно от имената на Иисус Христос. Уви, в женски род е и е странно. Но църквата Света София тук, е кръстена на Света София в Константинопол, Хагиа София, 1000 години това е най-голямата църква в света, Юстиниан казва при реконструкцията й – Соломоне, аз те надминах, визирайки соломоновия храм в Йерусалим. Нали не си мислите, че най-големият храм в света ще е кръстен на мъченица от втори век на име София. Не, това  е Премъдростта Божия, това е самият Христос. Ето как и нашият град е кръстен на Божията мъдрост, кръстен е на Спасителя, за да се покаже приемствеността в християнския свят. И е пълна глупост да празнуваме празника на града на 17 септември, ама пълна глупост.

Така, сега нека повторим. Нашата столица е кръстена на Иисус, наречен още Премъдрост божия, на гръцки Хагия София, име, което заради особената си женственост се бърка със Света София, мъченица и майка на Вяра, Надежда и Любов. Заради името й това пък се бърка с несъществуваща гръцка богиня, която има подобни функции на Атина, та затова има сова. Пълна каша, пълна. Защо ли изобщо ми трябваше да се питам.

Повече за София – в актуалната ни дискусия.

Виж и повече от Питанка на Драго Симеонов.