Пловдив, 1 септември,  Стария град, 32С на сянка. Причината да сме тук е откриването на петдесетия Есенен салон на изкуствата. Пловдивската община поддържа живо най-старото арт-събитие в национален план – изложби на изящно изкуство, в края на лятото,  в три от най-красивите архитектурни постройки в Стария град – Балабановата къща, Къща Хиндлиян и Къщата на мексиканското изкуство. С чаша вино в ръка слизаме и изкачваме мраморните стълби между експозициите и се провираме под каменните сводове, населени с платна живопис и графика.

Публиката е въодушевяващо многобройна, очевидно провокирана от достойнствата произведенията и средата. През годините изложбите сменят своите куратори, артисти и публика. От 2013 организацията им се променя и те вече имат своя арт директор  – Галина Лардева, която прави селекциите и поставя теми на поканените артисти. Рисково начинание, но и умел повод да се започнат интересни дебати в културните среди. Има ли послания в съвременното ни изкуство? Може ли една тема да породи единомислие между различни артисти и дали различността намира най-добра платформа в еднаквите условия. Тази година са поканени девет артиста, а темата е ПЛАЦЕБО.

В търсене на превод, подминаваме случайноста, че само преди дни австралийски лекари вдигнаха на крака фронтмена на английската alternative rock band Placebo – Брайън Молко и спасиха световното им турне. Та най-общо казано , “плацебо” е манипулация на психологична основа: ако пациентът си е внушил, че е болен,  единственият начин да бъде излекуван е лекарят да му предложи фиктивно лекарство. Но това е само подножието на темата. Може ли да то да е “различното решение”, “възможната алтернатива” и при какви условия. Може ли да е агресивно и опасно, или е неписано споразумение между излъчващият внушението и доверилият му се …
В Eсенния салон има девет отговора, какво може да означава Placebo : в “Без край” на Ваня Годжелова/живопис, “Форми” на Васил Маргаритов/скулптура, “Проникване  – моите къщи” на Васил Колев – Vassillo/графика, “Блокирано съзнание – Освободено съзнание” на Зоран Мише/графика, в бетонните платформи на хоризонта между морето и небето на Иво Бистрички, “Плацебо е Внушение, което не може да се осъществи без Доверие” – Мариета Ценова/рекламни визии, керамичните инсталации “Fragile” на Рада Дичева/керамика, “Левитация” на  Радоил Серафимов/живопис, в чадъра с розова вода, в която плуват рибите на Стефан Иванов/скулптура. Оригинални прочити, в които има и ирония, и тъга, и мъдрост, и изящество. Изложбите са отворени до края на септември.

Включени са и в маршрута на „Нощ на музеите и галериите“ на 15, 16 и 17.09.2017.

* Галина Лардева е професор по история и теория на изкуството, декан на факултета Изобразителни изкуства в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив