Ситуацията с жените не е добра, казвам ви. Дори “добра” не е подходящата дума. Ситуацията с жените е лоша. А самите жениса добри. Вие не сте, така че ситуацията с жените е лоша заради вас. Незаслужавате жените си. Не заслужавате даже своите собствени, дори самозаради това, че освен тях, държите да притежавате и чуждите. А какво ни заръчаБог за тях? Дори да не ги пожелаваме! Камо ли да гипритежаваме. Но и Бог е като вас – сексист. 

Иначе във вас няма нищо божествено,по-скоро в Бог има нещо човешко. 

Той, Създателят, ни говори за най-нежното ситворение така, както търговецът говори за стоката си. И споменава жената редом сроба, имота, осела… Бог явно не е предвидил тя да има роб, имот и осел. Предвидил й е мъж, но само свой, не ичужд. Това,тя да има такъв, ебило толкова немислимо,че на Бог даже не му е хрумнало да гоформулира и вкара в някакъв регулаторен режим с рестрикции и наказания. Не знамтова разсеяност от Негова страна ли е или реверанс и раздаване на полови привилегии. Защото това,което не е забранено, е разрешено, а в декалога на жената не й е забранено дапожелава чужд мъж нито веднъж. 

Тя, третираната като движима собственост, понепред Бог има свободата да пожелава каквото си иска на земята. Точно така! Заради това е иреваншизмътот ваша страна. От завист се отнасяте към жените със злоба. Заради това, че Тойне е предвидил да я ограничи в мислите, вие измислихте да я ограничите вделата. 

Парадоксалное, но никога досега жена не е имала толкова права, колкото има сега.

Въпрекитова, днес жената е негърътна света. “Негър” не е лоша дума, лошо е отношението ви към него. Една от най-хубавите думи на света е “жена”, но отношението ви пак си остава същото. Жените вчера нямаха днешните граждански права, ножените днес нямат вчерашните човешки. Не им давахте да работят, да спортуват ида гласуват, но поне се отнасяхте кавалерски и се грижехте добре за тях. Сегате бачкат наравно с вас, често ви стават даже шефове, в спорта са дори вщангите и вече не само гласуват, ами се кандидатират и вие гласувате за тях.Въпреки това, а може би точно заради него, вие ги третирате с токовете наобувките си и то само защото вече не носите шпори. Сега ситуацията е такава, черядко мъж дръзва да унижи жена навън. Но това, което не личи на улицата, личина други две места – вкъщи ив любовта. 

Любовта вече я няма. С онова, което се представя като любов сега,двамата маскират ето това: нейното търсене на сигурност, водено от примитивенинстинкт за продължаване на рода и неговото търсене на секс. Толкова. 

Моетопоколение е последното, което, поне в по-младите си години, успя да познаелюбовта като предопределение на двама души. На две души. Моето поколение епоследното, което разбираше оная притча за прачовека, който имал две глави и подва чифта ръце и крака. С тях той билтолкова силен и умен,че Бог му завидял, разцепил го наполовина и направил от прачовекът плах човек.Оттогава всички се лутаме и напразнотърсим изгубените си половинки, за да гипрегърнем и отново да изпитаме силата от времето, когато сме си билисамодостатъчни. Самодостатъчност вече няма. Онази любов също я няма. Дефиницията, на която беше… ето ви нова дума за нея -двамадостатъчност. Да вървят подяволите и парите,и мъжете, и мечтите, и жените! Те са само двама, но други нужди нямат. Двама са срещу целия свят. 

Носветът сега е различен, алюбовта стана безлична. 

Романтиката е развалена. Любовниците са развратени.Обидното отношение към жените добива своя най-краен израз в иначе най-красивото- секса. Има една порно поредица с бруталното име meatholes. Преведено на български език, това означава дупки в месо.Отношението на мъжа към жената е все повече като към дупка в месо. И пак в месотоможе да се открие ядрото.Откакто мъжът е почнал да излизаот пещерата ида се връща вечертатриумфално в нея, понесъл на рамо бут от мамут, много неща са се променили.Сега много често месото го носи тя. Тя го е купила, преди да го донесе, а следкато го донесе, пак тя ще го сготви. В сегашния нов свят, в който ролите саразменени и вчерашниятантагонист днес е протагонист, прехраната на мъжа може да зависи и от жената,която вече работи в офис, вместо да си стои в пещерата. В пещерата сега сеслучва да си остане той, бившиятвече ловец, който в момента лови само мухи.

Атавистичните викове, които кънтят в главатана мъжа, носени през хилядолетия, в които той е бил и доминаторът, и дефлораторът, и пътят, и истината, и животът, карат днешния малоценен малък мъж пак даиска да доминира.

Но когато желаното се разминава с реалното, идва бруталното.

Малцина мъже могат да простят на една жена това, че до нея се чувстват малки инезначителни. Примитивниятим и първосигнален отговор е на единствения език, който тези мъже говорят -езикът на агресията исексуалността. Или и двете заедно. Сексуалната агресия. Не говоря заизнасилвания. Поне не още. Може би после. Техният генезис е сходен, но те са твърде редки,за да могат да илюстрират еднатенденция. Говоря за сексуалната агресия в обикновения секс.По-срамежливите жени сега нека си запушат ушите, защото ще кажа гадни неща, а и защото ако не го направят те,някой мъж ще им ги запуши, при това не с ръце… 

Обикновеният секс все повече заприличва на изнасилване,с тази разлика, че след него идвамата палят по цигара, а после заспиват, понякога и прегърнати. Това еединствената разлика. Другата е, че понякога след изнасилване, жертвата подаважалба в полицията, а след обикновен секс няма на кой да се жалва, но тя и не иска,защото вече е свикнала и дори май почва да й харесва. Но тази разлика е хипотетична,защото, поне тук и според статистиката, девет от десет жени не говорят заизнасилването си. При това не от страх, а от срам. Срам какво ще си кажатхората за тях и как ще продължатда живеят с това клеймо занапред. 

Срамът епроизводна на глупостта. 

От глупост девет от десет жени не споделят заизнасилването си, окуражавайки по този начин своя изнасилвач и косвеноподпомагайки изнасилването на други жени. Но да оставим изнасилването навън ида се върнем на това у дома. 

Единственото място, където малкият мъж доминираеманципираната от него жена, е там. В спалнята. На леглото. И колкото по го еочукал живота, толкова повече я чука като животно. Колкото повече костюми спанталони има жената, толкова по-грубо й бърка между краката. Простопанталоните вече не ги носи само той, но само той не може да свикне с това. Неможе да го прости.

И търси начин дазаяви мъжеството си. Актът на обладаване е най-мъжкият акт.

Тогава инай-еманципираната корпоративна кучка може да бъде понижена в обикновена жена.Но границата между понижението и унижението е тънка като химен и тези мъжеобичат да го късат, както са късали химена на девствениците. С недокосваните малки момичета те са се чувствали големи мъже, защото те нямат опит и нищо, с което да ги сравнят. Затова зрелите нефелниципредпочитат лолитки. Но всяка лопитка става лелка. Всяко малко момиче порастваи става голяма жена. И той вече трудно я подчинява. Трудно я задоволява. Затоваму остава само да я унижава. 

Това е тенденция, която следват не самонасилниците, а и много други мъже. Вече няма филми като Емануела и Девет седмици иполовина. Няма еротика, няма маслина в пъпчето, няма форплей. Има десеткиденонощни порноканали и милиони сайтове със стотици категории извратен секс.Порното не е виновно за сексуалната деформация на нацията. Порното се епоявило, за да задоволи една извратена потребност. И ако има все повече порносъс submission, rape, gangbang и double anal, то е защото мъжете искат точно това. Нормалността вече име омръзнала. Нормалността вече не им го вдига. Преситени са. Преяли. Препили ипреебали. Не искат вече нормално. Искат анално. Но скоро се пресищат и отаналното. Тогава те търсят ненормалното. 

Едно време поне подрастващите имахасвян и романтична представа за секса, преди прекалената му практика да гиразврати. Сега всеки тийнейджър чука като затворник с доживотна присъда. Децатаса превърнали секса в спорт. Превърнали са покварата в надпревара. Вече не имстига да преспят с приятелките си. Сега трябва да го направят така, че даудивят приятелите си. Те пък няма как да се удивят, ако не го видят. В интернетсе въртят клипчета на ученици, които правят с момичетата каквото си щат. Чукатги на задна прашка, ползвайки гърбовете им за масички, по които редят бира;чукат ги по двама, в гъза и в устата и пляскат ръце с „giveme five!”, все едно са ударилидиво прасе в гората; плюят в устите им или завират в тях носените им гащички,пикаят по лицата им, някои серат дори… Правят каквото се сетите. Каквото несе сетите – също. 

Иначе примитивното им съзнание тук демонстрира креативност.Всичко се отличава от гаврата и изнасилването по това, че момичетата изглежда няматнищо против. Даже като че ли им харесва. Златни момичета са това (и то не самозаради златния душ). С тях човек може да реализира извратените си мечти, безстрах от последствия, съдебни искове и дела. Без увещания. Само с „Ела!“.

Днешните момичетаприемат своето унижение като форма на отношение, защото не познават друго отношение. Друго сношение. Такъв е явно сексът. Такава явно е любовта. Такаявно си казват те. А вчерашните момичета, днешни жени, търпят. Без даже давъзразят. Затова ви казах, че жената е негърът на света. Но не днешният негър,не афроамериканеца. На вчерашния негър прилича всяка жена, доривагиноамериканеца. Прилича на роба. По психика и покорство. Психиката на роба,покорен на плантатора, който е достатъчно циничен, че да го споделя с приятеля.И да реди по гърба му бира. А цинизмът пречи на аболиционизма…

Ситуацията е неспасяема, казах ви. А положението нажените е лошо. „Лошо“ е лоша дума. Но напоследък е най-често срещаната.