„Аз съм Витошки, площади,
аз съм стъклените сгради, във които се перат души
Аз съм ти.
Да, бате – аз съм ти.“

Добро понеделнишко утро! Най-важното ядене за деня е закуската. И в случай, че ти предстои, те молим treat your babe right…

Схрускваш шоколада в края на сладоледената фунийка, изсипваш трохите от чипса, останали в ъгъла на плика, надигаш купичката с таратор, за да си изсърбаш и последната краставица. Разбира се, най-сладко е накрая и да си признаем – свършването винаги е готино. Преглътни и да продължим натам…

От вчера  положението стана мокро и лятото също ще свършва, според прогнозата – неколкократно, през цялата седмица.

И бурята ни връхлетя

Публикувахте от Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia в 3 септември 2017 г.

По повод дъжда заваляха и туитове…

Междувременно в Пезаро, Италия, новосформираният ни отбор по гимнастика направи своя дебют на световно първенство. Момичетата ни отново са много красиви и страшно добри.

Bulgaria 🌷🌷🌷🌷🌷🌷

A post shared by Irene DR (@rgjournalism) on

Пак гледам художествена гимнастика: "Е тука има световно първенство през месец."Milena: "Не, това е Световното първенст…

Публикувахте от Samuil Petkanov в 2 септември 2017 г.

А когато сме излезли от форма и гимнастическата ни грация ни е напуснала, е хубаво да спестим на околните присъствието си. Все още не дават медали за най-гъвкава домакиня, но сме сигурни, че в противен случай Иванка щеше да победи всяка рускиня, украинка или японка. Давай, Иванка! Подай Courvoisier-то там!

в десет и половина съм заспала на дивана в хола с роклята и токчетата. ше пия ено кафе и ше пусна прахосмукачка.

Публикувахте от Иванка Курвоазие в 2 септември 2017 г.

Обаче… Ако случайно ти се разхожда из центъра на София или по някаква причина имаш работа, то със сигурност трябва да си физически подготвен. И гъвкавостта е най-малкото. Трябва ти минимум година cross fit, ръкавици за катерене и курс по ориентиране. Препоръчително е да си носиш парашут, в случай, че гореизброените не ти свършат работа. Гледката отгоре сигурно си струва.

Видът на булевард "Дондуков" е романтично и обнадеждаващо следвоенен: всичко е в руини, но сред тях кипи весел труд. Сяк…

Публикувахте от Manol Glishev в 2 септември 2017 г.

Като заговорихме за разкопани улици…

Американо-българска готика.There is no Six- Five! Няма пет-шест!Мнозина копаят, но малцина се докопват. В неделя изкуството е по-силно от живота!

Публикувахте от Luben Dilov-junior в 3 септември 2017 г.

Това е Ваня. Тук сигурно прелита “Дондуков”.

 

Понякога е възможно да не ти се отвори парашутът или пък много бързо да се наложи да си затвориш устата.

На този ден през 2001 всички щяхме да си припяваме “и никой не разбра, отива си лятото, идва есента”. Днес хроничният ексхибиционизъм и патологичното любопитство ни позволява да разглеждаме story-та на наздравици, time-laps на залези и само ако можехме да пуснем това лято на slow motion…

Също така не е възможно да подминеш и неделната игра на премиера с Бъки. Amen to that!

Тaя снимкa така ни размечтава…

че си мислим колко хубаво е да има с кого да споделиш изгрева, когато в 6:30 едва гледаш с подути очи, а после отидеш на пазар… Защо не в Тел Авив?

6.30h. Good and beautiful morning!!!

A post shared by Beloslava (@beloslava) on

#TelAviv #market#jaffa# fresh fruits

A post shared by Georgi Toshev (@jorotoshev) on

И понеже говорехме, че всяко нещо си има край и свършването, извън носталгията и тъгата, си има своя чар… То в киното е още по-грандиозно. Дейвид Уорк Грифит е режисьорът, който научи зрителя, че всяка история има Happy End.

В началото на седмицата няма да бъдем “религиозно неутрални” и се налага да сложим небезизвестен кръст на лято 2017. И тъй като не сме блудкави типове, не можем да ви кажем, че всичко е прекрасно, но с морков в уста…

That’s all, folks – [от англ. – “Това е всичко, фолкаджии!”]