Едва ли има човек, който не се сеща за Гладиатор – епичния филм с Ръсел Кроу, който вдъхнови мнозина и се превърна в еталон за добра актьорска игра, епичност и мъжество. В него хвърления в робство от властолюбивия и зъл наследник на трона римски генерал Максимус (Ръсел Кроу) става гладиатор и само благодарение на храбростта си на арената, той стига до самия Колизей, за да предизвика една от първите революции.

Звучи ли ви познато? Ако да, значи най-вероятно сте се сетили за Спартак – предполагаемият тракиец, който се смята за символ на промяната в битката на обикновените хора за свобода и справедливост . Популярност напоследък придоби и едноименния сериал, по който, нека си признаем, всички си падаме, макар (или точно заради този натурализъм) честото показване на мъжки генитали и женски гърди да преобладава.  Не са малко  художествените творби, холивудските филми и сериали, които са  посветени на живота на един от най-популярните герои на древността и оглавяваното от него въстание против римляните през 73 г. пр. Хр., сред които е и едноименната класика на режисьора Стенли Кубрик от 1960 г., която успява да грабне 4 от 6 номинации за Оскар.

На фона на това могъщо негово влияние и в новата ера е шокиращо колко малко се знае за живота му, особено в периода преди въстанието. Липсата на сигурни данни провокира смели спекулации и поражда нуждата от търсене на допълнителни гледни точки.

Какво знаем с почти сигурност?

През 73 г. пр.Хр. Спартак става инициатор на бягството на 80 гладиатори, което всъщност се явява началото на първото въстание в света на роби.

Има ли кой да ни даде точна картография на събитията?

Приятно впечатление сред малкото литература, която се уповава на автентични исторически факти (доколкото можем да говорим за такива), е наскоро излязлата Бунтът на Спартак от българския историк Георги Марков, който смело прави опит да отсее фактите от предположенията, да изгради една цялостна и сравнително устойчива представа за могъщия гладиатор, но междувременно да акцентира върху Гладиаторската война, без да я пречупва само и единствено през призмата на съдбата на един човек, независимо какви качества притежава той.

На базата на откритите антични извори и изследванията на утвърдени и признати историци Георги Марков разглежда бунта на робите от 73-71 г. пр. Хр. в контекста на историята на Римската република и дълбоката политическа и властова криза, в която тя се намира в десетилетието след смъртта на Луций Корнелий Сула – поради военните ангажименти в Испания и Мала Азия, липсата на войници в Италия в този момент, масовото недоволство от управлението.

Какво представлява акцията на Спартак в ранните стадии на нейното развитие? Инцидентно бягство ли е това, или конспиративно подготвяно робско въстание? Може ли да се открият аргументи за широко разпространената теза, че този робски бунт всъщност е опит за революция срещу съществуващия социално икономически строй в Римската република? На тези и други въпроси, атакувайки широко разпространени и несигурни аргументи, отговаря Георги Марков и развива теорията си за един от най-романтичните, но и най-противоречиви битки за справедливост в историята в две части – аналитична и сериозна такава.

Бунтът на Спартак възкресява обречената война на Спартак и неговите последователи срещу Рим – от френетичното бягство от Капуа към Везувий до първите битки срещу преторите Глабер и Вариний; разрастването на бунта до пълномащабна война в Южна Италия и срамния провал на консулите Публикола и Лентул до вероятно най-енигматичният момент в цялата война – решението за връщане на юг, за да придобие историческа плътност съдбата на обречения герой, който се сражава за загубена кауза.

Светлина в тунела или поне книга, която придава плътност на идеалите – тази книга е подходяща за сериозни историци и за лаици и в никакъв случаи няма да е излишна придавка към холивудската броня на Спартак.  След нея всеки читател с гордост би се изправил и извикал „Аз съм Спартак!” и то без непременно да цели да получи единственото останало кенче Pepsi (за тези от вас, които не помнят епичната реклама на големия бранд, оставяме това тук).

#JeSuisSpartacus, както се казва!