Mиг преди да изляза се поглеждам в огледалото – пуловер, върху него суитшърт, върху него яке. Огромен вълнен шал, панталон, разумно подплатено с чорапогащник, обувки за катерене на Еверест, вълненашапка. Викам си: “Ето го Йети! Търсенето на поколения авантюристи свършвав това антре!” и се опитвам да си метна чантата на рамо. Не мога, защотовърху ръката си имам 5 ръкава един върху друг и свиването й вече е в сферата набойните изкуства. Приличам на умствено изостанало същество от неизяснен пол,което не знае колко дрехи да си сложи, за да покрие стандартите за приличие иза по-лесно си е навлякло целия гардероб наведнъж. Изкушавам се да гримирамсилно видимата част на лицето си, за да утвърдя женствеността си, но унило сеотказвам – няма смисъл.

Мъжът ми ме подминава в коридора със зле прикритстрах. Той знае, че това не е неговата жена, а един огромен, кръгъл Мистър Хайд и дори не се опитва да ме заговори. Няма закачки около портмантото, няма нежности, няма жадни погледи, докато сенавеждам да се обуя. Моля го да ми върже връзките, защото не мога да преодолеявълнената си кръглота. Затъркулвам се по стълбите, като много внимавам да не сипричиня някой сакатлък и поемам с тромави крачки пътя на оцеляването. На всякастъпка трескаво забивам огромните си грайфери, разперила дундести ръце и отвреме на време си нагласям вълнената шапка. Дишам с отворени ноздри, кокоря сеи псувам. До такава степен съм изгубила чувство за женственост, че ако можех даси сгъна ръката, щях да си засуча нервно мустака.

Тътрузя се някакси, а срещу мен (о, Боже Справедливи!)леко-леко ситни млада дама. С къса пола и тънък чорапогащник, подхванала подръка посивял от студа, зъзнещ младеж. Двамата очевидно се харесват и се стараятда бъдат привлекателни, дори в тези нечовешки условия. Но самата гледка ме хвърляв ужас – искам да й кажа, че не това са имали предвид хората, като саизобретили способ за дълбоко замразяване на яйцеклетки. Представям си как сеприбират вкъщи и след като изчукват с длето ботушките, за да ги свалят, чакат 7часа, за да може новообразуваната й девственост да се разтопи и задникът й даомекне до степен да не счупи стола. Представям си как синята кожа, обдухана отледен вятър, припуква и се нацепва като във филм за вампири. Как яйчницитей изпадат и издрънчават глухо на кухненския под, котката ги намира и бутва подхладилника и как след това вече спокойно могат да правят необезопасен секс.

Въпреки това, я разбирам. Тя иска да е красива за него, но, миломомиче, студът е за крайните, зли феминистки. За онези, които без страхнахлузват ватенка върху ватенка, пушат с два пръста, плюят надалеч и прискърцванетона котките, привързани за краката им, отеква между блоковете. Няма токчета, няма лъскави маншони (сложи симаншон и като се подхлъзнеш на леда, пробвай да се лакираш после с тия счупени лакти!). Фризури? Единствената прическа, която не се разваля под ушанката, екъсо подстриганата четина. И пак е спорно, защото може да залепне на еднастрана, докато стигнеш до работа…

Студът е за жените със солидна подкожнамазнина и меко окосмение, които ще се изсмеят зад ръчно плетения шал и ще сисвалят ръкавиците, под които има други ръкавици – всичките без пръсти.

Студът е за жените-ловци на тюлени – безмилостни, кръвожадни и мускулести.Тези, които късат глави на пингвини с голи ръце, смеят се мощно и мятат парчетаот скали на повече от 30 метра.

Студът е за жени като Леонардо Ди Каприо, които носят огърлица от мечи нокти,плуват при минус осемнайсет и спят в изкормен кон. Ти, мило дете, не си спала вкон, личи ти. Носиш невинността и усмивката на замръзваща кокетност. Но примирисе и изчакай да дойде март, когато пролетта най-сетне ще ни разсъблече и отразгневени, свирепи еноти, ние отново ще можем да се превърнем в жени.

Адотогава – нека топлината бъде с нас!