Ще започна отзад напред. Това е финалната сцена от най-новия филм с участието на Мадс Микелсен – Druk (или Another Round) на режисьора Томас Винтерберг. Изгледай я, за да можем да продължим нататък.

 

Druk сам по себе си е чудесен филм, в който обаче най-яркото нещо безапелационно е кулминационния момент накрая, когато героят на Мадс (най-сетне) решава, че ще потанцува след дълги години въздържание. Нормалната реакция след финала на филма е свързана най-вече с танца на Микелсен – наистина ли актьорът танцува?

Отговорът е да и началото му започва много преди актьорската кариера на датчанина.

 

Първа стъпка

Раждане, гимнастика, танц

 

Мадс Микелсен е роден в Дания през 1965 година и от малък се занимава с гимнастика, като дори мечтае за професионална кариера. В семейството му няма актьори, музиканти, танцьори или изобщо хора на изкуството. Баща му, таксиметров шофьор, обаче наистина си пада по радиопиеси и успява да прехвърли тази си страст на двамата си сина, които наизустяват всички роли от две от тях – “The Melody of Murder” и “Voices that Kill”. Десетилетия по-късно и двете момчета ще станат актьори, но единият от тях преди това ще стане танцьор. И то добър.

 

Ранният път на Мадс леко се отклонява от спортната гимнастика и отклонението го отвежда до Балетната академия в Гьотеборг, Швеция. Така започва почти 10-годишната кариера на Микелсен като танцьор, която го среща и с бъдещата му (по онова време) съпруга Хане Якобсен, за която се жени през 2000 год. Аферата му с танците спира, когато Мадс решава да учи драматично изкуство през 1996 година.

 

 

 

Втора стъпка

Театър, старт на филмова кариера

 

“Веднъж стъпил на театралната сцена, няма как да не я обикнеш. Но попаднеш ли в кофти пиеса, може да е ужасно, защото няма много какво да направиш.”

Театърът обаче изглежда не му пасва съвсем и Микелсен по-късно признава, че явно винаги тайната му любов е била киното. По това време е млад, безразсъден, живеещ (както сам определя) рокендрол живот. Не се притеснява дали ще получи роля или не. И така попада в първата си роля в пълнометражен филм – тази в Pusher (1996 год.), който си е чиста проба рокендрол – циничен, брутален, откровен.По-късно актьорът споделя, че филмът е бил всичко, за което е мечтал по време на следването си. Не може да съм сигурна, но бих предположила, че няма как тогава Мадс да не е чел Ървин Уелш и да не се е пукал от кеф на книгите му.

 

 

Трета стъпка

Излизане навън

 

Северният манастир обаче е тесен за космополитния талант на Мадс Микелсен и той малко по-малко започва да се прокрадва и киното в други части на Европа. След 10 години на активна актьорска кариера Холивуд обръща внимание на датчанина и така през 2006 год., точно на 40-годишна възраст, той получава ролята на злодей в “Джеймс Бонд: Казино Роял”, където е достатъчно впечатляващ, за да не бъде забравен. Друга важна роля за Микелсен, отново мрачна и отново противоречива, е тази на обвинения в педофилия детски учител в The Hunt от 2012 год.. Това е и първата професионална среща на актьора с режисьора Томас Винтерберг. До този момент двамата се познават бегло, както самият актьор казва в интервю “Дания е достатъчно малка”, но въпреки това първият им съвместен проект се появява години след срещата им. Ролята носи на Микелсен му носи “Златна палма” за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан. Същата година Мадс участва и в екранизация на “Тримата мускетари”, където познай – отново играе кофти героя.

 

 

Четвърта стъпка

Свободен ли си за вечеря?

 

Този път съвсем естествено води и до (може би) най-култовата роля на датския актьор – тази в сериала “Ханибал”, която прави образа на д-р Лектър по-магнетичен, привлекателен и изтънчен от всякога (да ме прощава сър Антъни Хопкинс, който си е жива легенда). Най-вероятно това е и моментът, в който талантът на Микелсен лъсва най-категорично – умението да изиграеш психиатър-социопат, но да го направиш с такава красота и финес, че всеки да се влюби в този социопат, е рядкост. И да накарат зрителя да забрави, че и Хопкинс също е блестял в тази роля.

 

От самото начало на идеята за сериала “Ханибал” по Нетфликс неговият създател Браян Фулър е убеден, че иска ролята да получи някой некомерсиален и не толкова познат актьор и е убеден, че това трябва да е Мадс Микелсен. На срещуположното мнение са колегите му от NBC, които предпочитали да ангажират за ролята по-популярно лице като Джон Кюсак, например, който има силно американско излъчване и който ще се хареса на американската аудитория на сериала, към която той е главно насочен. Сред спряганите имена, които да се превъплътят в Ханибал, вместо Микелсен, се появява дори това на Хю Грант, но Фулър е непоколебим. И слава богу.

 

Самият Микелсен изпитва известни колебания – кой би искал да влезе в роля, толкова иконично изиграна от Антъни Хопкинс? Единственото нещо, което го кара да обмисли предложението, е фактът, че ще се превъплъти в д-р Лектър преди залавянето му и това дава различен поглед върху персонажа.

 

 

Половин стъпка преди финала

Pay me what you owe me

 

Знаеше ли, че Риана си избира Мадс Микелсен за видеото към песента Bitch, Better Have my Money, а дотогава той дори не е чувал за нея? Когато децата на актьора разбират за това, умоляват баща си да ги вземе на снимачната площадка. Това е първият път, в който проявяват интерес към работата му.

 

Пета стъпка

Като скандинавския Баришников

 

Приключвам с това, с което започнах – номинираният за няколко награди Оскар филм на Томас Винтерберг “Druk”. Филмът е историята на експеримента на няколко гимназиални учители, които решават да проверят теорията, че човек е най-ефективен, докато поддържа в кръвта си определено количество промили алкохол. Не очаквай от него велика драма или пък безобразно дълбочинен поглед за живота. Но след финала му ще ти се живее малко повече.