Този текст не е създаден, за да обясни историята, корените и развитието на конфликта между Израел и Палестина. А и не би могъл. Реалистично погледнато, това, едно от малкото неща, които могат да се направят, е да се проследи неговата хронология. Този текст обаче не е и за това. Хронологията би могла да даде базова представа за събития, но не и да разгледа тяхната субективност. А субективността идва от индивида, от неговите вълнения, колебания, гневности и търсения. Именно разказването на лични истории може да запълва общата картина с малки парченца, които няма да я обяснят, но биха могли да я изяснят.

Затова този текст е създаден, за да насочи вниманието към три такива парчета, които разказват няколко истории на атентати, убийства, преследване, сблъсъци. Но го правят по човечен начин. По искрен. Такъв, на който да повярваш и който да ти помогне да придобиеш представа представа защо. И това защо да не бъде едностранно.

Fauda (2015-2021)

“Fauda” е арабската дума за хаос. Освен това Fauda е и сериал на Netflix, който започва да излиза през 2015 година и продължава и до днес. Често определян като най-хитовия израелски сериал и световен феномен, политическият трилър разказва историята на израелска група военна група, която работи под прикритие. Сблъсъците между Палестина и Израел са представени, както през събития с голям мащаб като терористични актове, убийства, вземане на заложници и сложни игри на манипулации, така и през личните истории на персонажите. Това неизбежно придава на Fauda допълнителната стойност с емоционалната страна, на конфликта.

Въпреки че сериалът е продукт на една от двете държави, неутралността му е достойна за уважение. Да, появяват се твърдения, че палестинските терористи имат твърде човешки облик, дори на моменти разбираем и такъв, на който можеш да съчувстваш. Но противното не би ли било далеч неадекватно и крайно? Може би именно заради това първоначално сериалът не среща кой знае какъв интерес от страна на израелските зрители. Но и (най-вероятно) те не са основната целева група на сериала. Според създателите на сериала тяхната цел е да покажат, че в зона на конфликт и война всеки плаща висока цена, независимо от коя страна се намира.

Ако си човек, който се интересува от опозицията Израел-Палестина и искаш да видиш повече и за двете страни, при това балансирано, без насаждане на чуждо мнение, то Fauda е предназначен именно за теб.

The Attack (2012), “Атентатът”

Анти-военен. Анти-пропаганден. Просто човешки.

Терористът невинаги е брадат. Невинаги е ядосан, невинаги отмъстителен. Понякога живее щастлив и спокоен живот, далеч от политически и религиозни конфликти. Понякога дори не заема публична позиция. Понякога дори най-близките му не предполагат какво се случват

Д-р Амин Джафари е на връчване на престижни лекарски награди в Израел, където живее от години. Самият той получава най-високото отличие по време на церемонията. Каква чест, какво странно противоречие – това е първият път от 41 години насам, когато арабски лекар е награден. Но животът ще спре да награждава д-р Амин, само където д-р Амин все още не знае това. На другия ден в Тел Авив е осъществен атентат, който отнема живота на мнозина. Сред жертвите е и съпругата на доктора. Но в моргата той се сблъсква с брутален факт – всичко сочи, че съпругата му е била атентаторът.

От чисто филмова гледна точна The Attack е чудесно изживяване – конфликтът, който стои в основата му, е достатъчно силен и драматичен, за да държи гледащия съсредоточен през цялото време. Въпросите, които задава, са много по-грандиозни от политическото, защото се простират до общочовешкото. Познава ли някой някого изцяло? Може ли да е наясно какво се случва в главата му? А в сърцето му?

Отново, както във Fauda,  тук не се задава посока на вятъра, не се защитава позиция, не се пропагандира.

Open Bethlehem (2015), “Да откриеш Витлеем”

Лейла Сансур е палестинска християнка, родена в Москва в семейството на  преподавател по математика, който по това време работи в Московския държавен университет. Тя е основател и изпълнителен директор на Open Bethlehem, неправителствена фондация, създадена с цел популяризиране и защита на наследството на град Витлеем. Документалният ѝ филм “Да откриеш Витлеем” представлява нейното завръщане в родината на семейството ѝ и разказ за града такъв, какъвто го помни, и такъв, в какъвто се е превърнал – ограден с бетонна стена и електрически бариери от израелците. Тази стена променя живота на града и жителите му от всяка гледна точна – икономическа, туристическа, професионална и социална, тъй като преминаването през нея е стриктно следено под ръководството на Израел.

Такъв разказ, обвит в окови и ограничения, няма как да е обективен. Филмът е емоционален разказ на завърналата се в родината блудна дъщеря, която иска да отвори града си за света и да дари късче свобода на жителите му. Зрителят получава нещо много ценно – информация, интересна действителна история и реални документални кадри от един от най-важните градове в историята на християнството.