Тео е оня термин, който професор Ян Харъл Брънварлд изобрети през 1981 – градска легенда. Неистов агент, който може да основе религиозно течение, the coolest guy in BG, писач, сценарист, текстописец, рапър, както го определих веднъж в неговия пънкарски подкаст. Освен това вече е и автор на книгата Ситуация след ситуация (няколко разказа са публикувани за първи път в списание егоист).
Помолих го да напише разказ за разказа:
“Една сутрин закъснявах за училище и подтичвах толкова силно, че мешката ме биеше през гърба. Вече ме бяха изхвърлили от Американски колеж и нашите ме бяха заточили в Пазарджик. Отгоре на всичко се обличах изцяло в черно, винаги бях напушен и като цяло ми личеше, че не съм оттам. Живеех в Спортното общежитие, където щангист с прякор Пелето редовно ми изяждаше и без това оскъдните филийки хляб с майонеза. Разполагах с 10% от някогашните си джобни. Бях на път да изхвърча и от това училище заради отсъствия и серия грандиозни тъпотии. Затова и подтичвах – бях почти навреме. Някъде по малките улички към Немската ме спря някакъв пич, по-малък от мен на години, значително по-голям на килограми. Пита ме колко е часа и докато погледна ми вкара два бързи, после ми отскубна от ръката G-shocka – една от последните играчки от стария ми живот. Не ме би повече, искаше само часовника, но не му стигнаха думите да обясни. Приятелите му яко се смяха. Аз си стиснах разбития нос и продължих към училище. Естествено, не влязох в първия час – напуших се в двора и слушах Psalm 69 на Ministry, докато батериите на уолкмена умряха. После беше неизбежно – имахме час по история при Г-жа Венчева, страшилището на гимназията и, разбира се, моя класна. Трябваше да съм в час и да изглежда, че си водя записки. Окото ми още не беше отекло чак толкова, така че се подпрях на ръка и никой не забеляза. Вместо да пиша за битките си влязох в моя вътрешен свят и оттам изскочи този разказ.”

Снимка: Борислав Банев

ИСУС МИ ДАДЕ БЕГАЧКА

Никой от тях не разбра каквоточно се случи.

В един миг летяха спонтиакa на Виктор – адска машина, реплика на KITT от Knight Rider с 505 коня,V8 строкър двигател от шевролет, 15×8-инчови драгрейс джанти Nitto 555R 275/60,тарга пок­рив с пластмасови капаци, правещ колата почти кабрио, десетки мигащичервено-жълти LED светлини по таблото и автентичен W-образен волан – a отпет хиляди ватовата уредба кънтяха жиците на „Jesus Built My Hotrod“ въввлудяващ детройт­ ремикс, записан от самия Виктор с малко помощ от приятели.Оригиналът на Ministry се намираше сред купищата боклуци в гарсониерата в Младост 4, която използваха за студио, точно между четвъртата и шестатапесен на ΚΕΦΑΛΗΞΘ, издаден през далечната 1992-ра, който всички освенболните фенове наричаха просто Psalm 69. Подзаглавието на този култов албумпредставяше според Виктор истината за живота в най-кратък и точен вид: „Начинътда успееш и начинът да го издухаш“. И докато индъстриал гуруто Ал Йоргенсен потова време беше в силен период, животът на Виктор бе съсредоточен върху другатачаст на заглавието.

Затворен в малко селище в политена Средна гора с основен поминък рудодобив, той си седеше вкъщи, трупайкикомпактдискове и диоптри пред своя монитор (и двете занимания щедроспонсорирани от неочакваните финансови резултати във фирмата на иначе смотанияму баща). До една неделя – девет месеца и три дни преди случката, – когатопокрай ушите му премина магическата поредица от числа, произнесени безизразно нафона на тракането на топчетата в сферата. 2, 15, 28, 29, 12 (вече му идеше дакрещи) и 7 (не се сдържа и го направи, като продължи с рев на обезумял,достигайки почти до нивото на първичния писък). 5 213 635 лева и 59 стотинки самного пари, особено ако си на двайсет и две и с коефициент на социалнаинтелигентност – същото число.

Виктор навакса бързо, използвайки простата, ногарантираща тотална щета система „от всичко по много, накуп, СЕГА!“. Душата муподскачаше и щастливо се рееше сред измамните неонови светлини на големияград, докато тялото му изнемогваше от непосилното натоварване. Там – средзадимените заведения, наркотиците, примесени с музика и погълнати с алкохол,безразборния секс, безличните познанства, безкрайните брътвежи на безсмислени теми,блицовете, лутането, кръстопътищата и всичко останало, съпътстващо живота нависока скорост – Виктор откри себе си. Новият му Аз разкъса какавидата наживота по навик, воден в продължение на години, и промяната беше тотална,необратима. Именно в резултат на всичко това в този миг той се намираше точнов тази кола, с точно тази компания и с точно това количество MDMA в кръвта.

В следващия миг всички бяхамъртви.

Понтиакът висеше усукан околокрайпътна табела, свистящ и пукащ в последните си конвулсии, докато горивотому неумолимо изтичаше от каро-серията, а духът му вече се носеше към вечнитевисокоскоростни магистрали. Гумите безсмислено се въртяха във въздуха снатрупаната инерция, която триенето бавно, но сигурно убиваше.

Над крайпътната канавка тегнеше гробнатишина.

Странно щастливото синеоко момиче с коса, боядисанав яркосиньо, което Виктор забърса на купона във вилата и имаше намерение дачука в първото закътано отклонение по пътя, също бе мъртво. (Как, по дяволите,се казваше?). При сблъсъка пластмасовият панел на подвижния покрив изскочи отмястото си под задното стъкло и по пътя си отнесе главата ѝ, сервирайки я няколко метравстрани като рядък деликатес за канибали. Тялото ѝ остана в купето – куп смачканикарантии върху предната седалка.

Мъртъв беше и странниятбезименен персонаж, който в съзнанието на Виктор остана само със стърчащата сивъв всички посоки къдрава коса и с малката си глава, стояща като притурка къмнея, и който не спираше да бълва несвързани обяснения, че е най-добре да бъдеоставен на пътя, за да хване на стоп влака за Трансилвания – нещо, което Виктормислеше да направи, ако поради рязката промяна в ситуацията вратът нанепознатия не беше увиснал, а тялото му не се бе разкъсало в щръкналите катошипове ламарини.

Виктор не беше мъртъв.

Не чувстваше, не мислеше, не усещаше по никакъвначин света около себе си, но беше жив. Болката, в началото изпълваща цялатаму микровселена, сегадържеше тялото и съзнанието му в мъчителни гърчове и се беше стопила до простосигнал за болка. Затова душата му плуваше в спокойствие – леденостудено имрачно като езерото, разделящо живота от смъртта. Не му оставаше много доотвъдния бряг. Дори без да знае, че докато хилавото му тяло изпадаше оттъркалящата се кола, ръката му остана наполовина, а краката – премазани набезброй места, Виктор усещаше хладната прегръдка на Дамата с косата.

Изведнъж съзнанието му се разбуди. Необяснимитемашини в главата му завъртяха своите ролки и върху белия екран в празниякиносалон се заредиха откъслечните, хаотично разхвърляни кадри, съхранениотпреди светът да се преобърне и да потъне в мрак. Лицата на момичето и на оняс къдравата коса летят, преплитат се, преливат едно в друго като магическитекартинки по време на парти, когато виджеят и наркотиците са много добри.Колата сякаш прави скок в хиперпространството, докато във въздуха трептимонотонен китарен риф. Вижда пътя – тунел със стени от хипнотични спирали,обрасъл с корали в крещящи цветове. В самия му край грее ярко оранжево слънце,гравирано с лика на Исус. Върху сива наклонена плоскост се отразява тялото намомичето – голо, с разтворени крака, по кожата с преливащи се цветни петна навъзбудата. Някъде отдалеч като неразбираем семпъл идва гласът от заднатаседалка.

„Тр-тран-транс-трансил-вания-я!“И отново същата фраза.

Времето тече в забавенкаданс и всичко изглежда вечно в нерушимата си монотонност.

Тогава изниква табелата.

Забелязвая отдалеч, но надписът ѝе прекалено размит за кръвясалите му очи. Нещо в цветните ѝ петна го хипнотизира итой изведнъж получава прозрение – че отговорът на всички въпроси се криеименно върху крайпътното парче ламарина. Внушението, че всевиждащият Бог епоставил за него този знак, се врязва в размекнатия му мозък. Показва главапрез откритото място на тарга покрива, за да види посланието по-добре…

…и загубва контрол над колата.

Сега изгарящото желаниеда прочете табелата би стимулираща инжекция в издъхващото му тяло. Той опита дасе повдигне, но силите му стигнаха да се просне безжизнен, заемайки своетомясто в кървавата скулптура на абсурда, изградена от намачкани ламарини ичовешки остатъци.

В центъра на този кървавшедьовър малко нак­лонена, но все така величествено невъзмутима се извисявашеметалната табела, поставена преди десет години от незнайна селска община каточаст от социална кампания с многомилионен, стопил се в нищото бюджет.

На нея с красиво декорирани черни буквипросто пишеше: „Гледай пътя!“.

Ситуация след ситуация струва 13 лв, издание на Colibri. Премиерата ще бъде в петък, 13 май от 19:00 ч. в литературен клуб Перото, НДК. Книгата ще бъде представена от Ицо Хазарта, Луиза Григорова, Биляна Славейкова, Йоана Темелкова, Калин Врачански, Явор Бахаров, Стефан Вълдобрев, Дидо от D2 (с този разказ) и 100 кила.