Когато погледнеш секундарната стрелка на часовника се замисляш къде е логиката да правиш нещо сега, в тази секунда, когато след още една няма да го има, след още хиляда секунди може да се окаже, че е забравено, десет хиляди секунди по-късно, че дори е нямало смисъл.

Нещо като – да изобретиш ли нов модел на изключителния Aqua Terra на Omega, когато предишният работи, а настоящият също ще бъде “предишен“ след няколко години.


Да правиш ли нещо сега, днес, дори за секунда? Когато утре ще е друго. И важно ли е да го направиш днес, докато секундарната стрелка е точно на тази секунда.

Чехов разсъждава по темата, говори за прогреса, а това винаги е интересно. Не съм си и помислял, че точно Чехов ще попадне в представяне на нов часовник, но съчетанието на „aqua“, „terra“, че и „време“, винаги хвърля в неочаквани размисли. Та Чехов подхвърля, че ще строим железница, бая зор ще видим, ще се конструира, изобретява, тежка работа ни чака. Но – “нали знаем, че този релсов път след две хиляди години ще се превърне в прах?” Ето, и той се пита същото. Защо сега, в тази секунда, какъв е смисъла?
Точно така ще стане, след има-няма две хиляди години този път ще е на прах. Че и далеч по-скоро. Защо да го строим тогава?

Не бързайте, Чехов продължава: “Съгласете се, че при такъв злополучен начин на мислене не е възможен никакъв прогрес нито в науката, нито в изкуството, нито в самото мислене.” Става още по-интересно, изчакайте: “… нямаме желание да се спуснем до ниските стъпала, а нагоре няма накъде да отидем, та мозъкът ни застива при точката на замръзване – ни напред, ни назад.”

Ситуацията “ни напред, ни назад” е онази, която властва над мозъка, но не и над часовника. Това, което винаги ми е харесвало в един работещ циферблат, който съзерцавам отблизо, е, че той не спира. Ето я секундарната стрелка, върти се, маршрутът е един, движи се, плавна и устремена, ала не спира. И всяка секунда е секунда, в практическият живот секундарната стрелка изживява всяка секунда пълноценно, независимо до какво ще доведе следващата.

Моделите Aqua Terra винаги са носили онова откривателско начало, че независимо накъде духа вятъра, платната са опънати, вятърът е попътен, все води донякъде. Неясно накъде, но пътува.  И секундарната стрелка не спира да работи. Сега се случва това, после онова, каквато и да е крайната цел, тя работи. Така се случва, че в същият този разказ Чехов скача от aqua в terra, после от terra в aqua, без изобщо да подозира, че думите му вдъхновяват разказ за нов модел часовник: “… ниско долу в пясъка на брега лениво се пенеха и нежно мъркаха ниски вълни. Морето беше също толкова величаво, безкрайно и неприветливо…”.

Часовниците, които работят еднакво добре във вода и на суша, имат някакъв особен авантюристичен дух, който довява спомени за море, океан, самотен пейзаж, грандиозен простор и изначалното мъжко желание точно този бряг да бъде открит и завладян.

 


Новият модел Aqua Terra също се лъкатуши в тези посоки – от отвесният бряг вечер до отплаването в открито море рано сутрин. Циферблатът е четивен, изчистен, отличителен. В модел 2017 прозоцерът на датата е променен от 3 на 6 часа. С кожена каишка или верижка от неръждаема стомана, иновациите не малко – улеснено е напасването на китката, интеграцията на каишката с корпуса е по-добър. Нещо повече, новият дизайн наподобява визията на Speedmaster Moonwatch, което винаги е добре, а антимагнитните характеристики на Omega преобръщат завинаги представите за това как часовникарската индустрия се справя с магнитните полета.


Когато разгледате по-отблизо циферблата откривате и истинската новост за 2017. Наподобяващ дървен декинг на класическа луксозна яхти, циферблатът е най-отличителната черта. Плюс – линиите сега са хоризонтални, а не вертикални, както преди, което внася нов приятен нюанс. За 2017 година са подготвени немалко модели, които ще бъдат представени на www.giulian.bg.

Тридесет и петгодишният Еди Редмейн, чиито роли също подтикват към размисли за стойността на нещата днес и сега, за вълненията, които се случват при непрестанните ни преходи от aqua до terra и обратно, е официалното лице на Aqua Terra на Omega. Говорихме за секундарната стрелка и тя отчетливо се откроява на една от фотографиите на Еди, която пък навява спомени за Андре Мороа, който досущ като Чехов, твърдеше, че днес, сега, всичко е важно, утре си е за утре: “Ние винаги търсим вечното някъде другаде, не тук  винаги обръщаме духовния си поглед към нещо друго, а не към настоящето, към видимото  или пък очакваме смъртта, сякаш всеки миг не е смърт и възраждане. Всеки миг ни предлага нов живот. Днес, сега, още тази минута – това е единствената ни плячка.” И секундарната стрелка продължава да работи, не е спирала, а на новият Aqua Terra се вижда и още по-добре.