В годините преди и след Пеле фуболът има много други величия. Меаца, Пушкаш, Ди Стефано, Гаринча, Чарлтън, Бекенбауер, Кройф, Марадона, Платини, Зидан, Меси, Роналдо (х2)… Списъкът може да продължава и продължава с имена на играчи, омагьосвали и омагьосващи феновете с уменията си на терена. Когато обаче говорим за Краля на футбола, трябва да посочим онзи, чиято магия властва много отвъд игрището и превръща спорта в глобален попкултурен феномен.

BRASILIA, DF – JULY 05: Fans hold up cutouts of Pele prior to the 2014 FIFA World Cup Brazil Quarter Final match between Argentina and Belgium at Estadio Nacional on July 5, 2014 in Brasilia, Brazil. (Photo by Matthias Hangst/Getty Images)

Пеле. По време на Световното първенство в Мексико през 1970 година британският коментатор Малкълм Алисън пита своя колега Пат Криранд – „Как се пише “Пеле”?”. Отговорът гласи: “Лесно. Б-О-Г”. Самият бразилец пък казва скромно за себе си: „Където и да отиде човек по света, има три икони, които всеки познава: Исус Христос, Пеле и Кока-Кола“. Все едно изпълнява прочутия си финт без докосване на топката, легендарният десети номер се назовава „божество“, без да се назовава „божество“. И независимо дали ще се съгласим с него, едно е сигурно – макар че на първо място е велик футболист, Пеле е много повече от това.

Неговата история на терена е всеизвестна. Ненавършил 16 години, той прави своя професионален дебют за футболен клуб Сантос, записвайки и първия си гол. Година по-късно вече е голмайстор на щатския шампионат в Сао Пауло, а през 1958 година идва и моментът, в който изумява целия свят. На Световното първенство в Швеция 17-годишният играч бележи шест гола и се превръща в лидер на бразилския национален отбор, спечелил първата от своите пет планетарни титли. Бразилия става футболна суперсила, а в рамките на около две години тийнейджърът Пеле е извървял пътя от тоталната анонимност до трона в своя спорт.

LONDON, ENGLAND – SEPTEMBER 22: Pele poses in front of Russell Young – Bicycle Kick as he launches Art, Life, Football at Halcyon Gallery on September 22, 2015 in London, England. (Photo by Mary Turner/Getty Images for Halcyon Gallery)

Последвалото му царуване допълнително затвърждава имиджа му на фантастичен футболист. Множество спечелени купи, над хиляда вкарани гола, десетки паметни мачове.

MELBOURNE, AUSTRALIA – MARCH 26: Pele holds a replica Wolrd Cup trophy during a press conference at The Peninsula on March 26, 2015 in Melbourne, Australia. (Photo by Robert Cianflone/Getty Images)

Факт е, че когато заедно на игрището са били Пеле и Гаринча, Бразилия няма загуба. А на Световното първенство в Мексико през 1970 година Краля и може би най-добрият тим в историята прегазват Италия на финала – в мач, който е и гръмка победа на красивия и атакуващ футбол над прагматичния защитен стил.

Всички тези постижения са още по-впечатляващи именно защото в основата им стои o jogo bonito – „красивата игра“. Пеле не печели толкова с хъс и себераздаване, колкото с неповторимата си техника и изключителното си въображение. Той рисува и се забавлява на терена, а всяко негово движение излъчва ентусиазъм, който магически се вселява и в съотборниците му, треньорите и публиката.

Не е странно, че такава фигура добива популярност и поле за изява и извън областта на спорта. Още повече, че Пеле с радост проявява артистизма си и отвъд пределите на стадионите. „Когато бях професионален футболист в Сантос и ходех на лагер с отбора, имах и много време за убиване. Прекарвах го, като пишех песни и дрънках на китарата си. Написал съм повече от 500 парчета. Понякога пиша само текста, а понякога към текста ми хрумва и мелодия. Дори и сега, където и да отида, винаги си нося диктофон, за да записвам всичко, което ми хрумне. А във всичките ми жилища има китари“, споделя бразилецът през 2006 година в интервю за Гардиън.

COPENHAGEN, DENMARK – OCTOBER 02: Brazilian football legend Pele smiles during a press conference after the Rio 2016 presentation on October 2, 2009 at the Bella Centre in Copenhagen, Denmark. The 121st session of the International Olympic Committee (IOC) will vote on October 2 on whether Chicago, Tokyo, Rio de Janeiro or Madrid will host the 2016 Olympic Games. (Photo by Peter Macdiarmid/Getty Images)

Точно тогава Пеле издава и първия си самостоятелен музикален албум – Pelé Ginga. Името е вдъхновено от богатия на технични финтове и акробатични изпълнения футбол на Краля, на свой ред пък повлиян от самбата и бойното изкуство капоейра. Включващ 13 песни, някои от които отдавнашни колаборации на спортиста с известни бразилски певци, албумът може да се опише с една дума – лекота. Музиката на Пеле не е натоварена с претенция и не е принудена в коловозите на дадена поза, а представлява ромолящ поток от неизчерпаемата творческа енергия, която извира от неговото сърце.

Както казва музикантът Рурия Дюпра, който помага на легендата да запише албума си, „във всичките си композиции Пеле демонстрира чувство за суинг. Всъщност всичко в него носи усещане за суинг, а и като състезател той беше кралят на суинга във футбола“. Няма как да бъде и другояче, след като за прочутия играч „светът е една футболна топка“, която сякаш сама те подканя да жонглираш с нея.

Очевидно склонен да изпита таланта и възможностите си във всичко, Пеле не ограничава само до музиката авантюрата си в сферата на популярната култура. Така например през 1969 година, малко преди първото кацане на Луната, футболистът участва в бразилската телевизионна продукция Os Estranhos (Непознатите). В нея той влиза в добре познатата му от футболните терени роля на извънземен.

SAO PAULO, BRAZIL – OCTOBER 22: Michael Schumacher of Germany and Ferrari (L) receives a trophy for his achievements in Formula One Grand Prix racing from Brazilian soccer legend Pele during the Brazilian Formula One Grand Prix at the Autodromo Interlagos on October 22, 2006 in Sao Paulo, Brazil. (Photo by Clive Rose/Getty Images)

За разлика от този негов първи екранен образ, някои от следващите му превъплъщения изглеждат по-непривични за характера му. Лекар, аболиционист, „нинджа от гетото“ – това е само част от криволичещия актьорски дрибъл на Краля в бразилското кино. В холивудските филми нещата за Пеле са много по-прости – от него се иска да играе футбол, тоест да бъде себе си. Най-популярното заглавие с негово участие е Бягство към победата – един от последните проекти на митичния Джон Хюстън (Африканската кралица, Съкровището на Сиера Мадре), който в края на знаменитата си кариера редува някои по-неуспешни продукции с култови филми като Честта на фамилията Прици.

RIO DE JANEIRO, BRAZIL – JULY 13: (L-R) Former Brazilian international Kaka, former Brazilian international Pele and former England international David Beckham look on prior to the 2014 FIFA World Cup Brazil Final match between Germany and Argentina at Maracana on July 13, 2014 in Rio de Janeiro, Brazil. (Photo by Jamie Squire/Getty Images)

Двете тенденции сякаш се преплитат именно в историята за футболен отбор от военнопленници (на вратата Силвестър Сталоун, пред него Майкъл Кейн, Боби Мур, Ози Ардилес, Пол ван Химст, Кажимеж Дейна и още няколко звезди, между които и Пеле). През Втората световна война този тим трябва да се изправи срещу германски представителен състав, но междувременно планира бягството си по време на срещата. И героят на Пеле, ефрейтор Луис Фернандес от Тринидад, отбелязва ето този гол. Гол, на който дори и нацисткият майор, изигран от Макс фон Сюдов, няма какво да стори, освен да изръкопляска.

Най-новият филм с участието на южноамериканския футболен майстор пък е биографичният Пеле: Раждането на една легенда. В него, разбира се, 76-годишният бивш състезател е оставил други хора да ритат топката, докато самият той влиза в миниатюрната роля на човек, който пие топла напитка в шведския хотел на бразилските национали.

NEW YORK, NY – APRIL 23: Tribeca Film Festival co-founder Robert De Niro and former Brazilian footballer Pele attend the “Pele: Birth of a Legend” Premiere during the 2016 Tribeca Film Festival at BMCC John Zuccotti Theater on April 23, 2016 in New York City. (Photo by Monica Schipper/Getty Images for Tribeca Film Festival)

Точно както се загатва и в описанието на ролята, сюжетът се върти около пробива на Пеле в професионалния футбол и първата му световна титла от първенството в Швеция. Детските игри, трудностите по пътя му към Сантос и националния отбор и триумфа му на планетарния шампионат – всичко това е представено като в приказка.

И въпреки че филмът страда от недостатъците на всички приказки (наивитет, нереалистичност, неточности във фактологията, клиширани конфликти, ситуации, герои и т.н.), поради което едва ли ще се хареса особено на по-зрялата част от аудиторията, най-малките зрители вероятно биха го гледали с удоволствие. А и кой знае – някои от тях може да се вдъхновят и да станат ако не крале, то поне принцове на футбола.

На 1 октомври 1977 година, преди 40 години, Пеле слага край на състезателната си кариера с мач между единствените два клубни тима, за които е играл професионално – Сантос и Ню Йорк Космос. Бенефисът се провежда в уж скептичните към достойнствата на сокъра САЩ, които обаче бразилецът дотолкова е заразил с вируса на „красивата игра“, че близо 80 000 души препълват Джайънтс Стейдиъм в Ню Джърси.

COSTA DO SAUIPE, BRAZIL – DECEMBER 06: Pele aplauds the audience before the Final Draw for the 2014 FIFA World Cup Brazil at Costa do Sauipe Resort on December 6, 2013 in Costa do Sauipe, Bahia, Brazil. (Photo by Buda Mendes/Getty Images)

В тази връзка е подходящо да си припомним думите на три прочути личности. Анди Уорхол: „Пеле е един от малкото, които са в противоречие с теорията ми – вместо 15 минути слава като всички останали, той ще има 15 века“. Йохан Кройф: „Пеле е единственият футболист, прехвърлил границите на логиката“. И Ференц Пушкаш: „Най-великият играч в историята е Ди Стефано. А Пеле не е играч. Той е нещо много повече“.

Филмът Пеле: Раждането на една легенда е част от програмите на Дома на киното, Люмиер, както и фестивала Кино в парка (4-8 септември 2017). Може да се гледа например на 8 септември от 20:30 часа в парка на Военната академия Г. С. Раковски