Фика често се определя като „кафе пауза“, което не е съвсем грешно, но и не е съвсем пълно. Фика е състояние на духа с произход Швеция. Там местните считат за съществено да отделяш време за фика всеки ден, а това означава да отделяш време за приятели и/ или колеги, с които да споделиш по чаша кафе или чай, придружени от вкусно печиво.

Фика не можеш да направиш на работното си бюро сам, защото губиш съществената ритуалност на това безвремие в ежедневието, за споделяне на себе си. Дори производството на Volvo спира за фика, което е съвсем логично в бизнеса, защото доказано компаниите въвели тази традиция имат по-сплотени екипи и са по-производителни. Всички шведи считат фика за важна, защото презарежда ума, рестартира духа и заздравява връзките с другия. Споделено време за забавяне на темпото.

Какво точно консумираш по време на фика няма толкова значение. Храната и напитките са само фона на едно приятно социализиране с нови хора, приятели или колеги. Единствено би било добре това, което консумираш да е прясно и приятно поднесено, да гали сетивата и завърши момента с аромат по избор. А, най-добре би било да е домашно приготвено. Шведите често правят печива, които занасят на работа и споделят с колеги по време на тези почивки. Свещите помагат и да, пламъкът им присъства на фика моментите във всяка част от фабриката… Защото, други няма. Ние всички сме едно.

По фика ме запалиха две прекрасни Елени, които правят събития, базирани на тази концепция от 2016-та година насам. Добрата новина е, че поредното предстои, събота и неделя тази седмица (8-9 декември) в пре-любимите коктейл бар Спутник и Ракета ракия бар. Така сладострастно говорят за фика тези Елени, че от дни си представям как продължавам интересните теми на разговор с тях. И да, с чаша кафе, канелени сладки, сгушена сред интериорните находки от годините преди 1989-та, като в кухнята на баба.

Навремето мястото, където сега се намират Ракета и Спутник е бил известният ресторант Нова Варшава. На буквално крачка от парк Заимов. Там Людмила Живкова празнува сватбата си с Любомир Стойчев. А, как Тодор Живков води хорото по време на сватбените празненства, можеш да разгледаш на снимки, интересно подредени в Телевизионен приемник тип Т 61-23 Мизия от ДСО Респром. Ще го намериш срещу колекцията от радио точки и телефони с шайба. История, традиции, пресни, споделени храна и напитки, нещо и някой нов, емпатия и ти…

Следват Елена Дончева и Елена Калпакчиева с повече, директно от кухнята.

Фотограф: Елена Дончева

 

Моля, представете се.

Елена Дончева: Елена Дончева – в търсене на вечния живот. И докато този процес трае, си запълвам времето с какво ли не. Едно от нещата е фика – момент на баланс в ежедневието. Винаги изръсвам някоя глупост, когато ме помолят да се дефинирам, затова смятам да приключа до тук с представянето.

Елена Калпакчиева: Когато ме попитат “С какво се занимаваш?”, обикновено отговарям, че съм във вечно търсене на добро еспресо. Не се шегувам. На fika със сигурност ще има такова!

Как сте, къде ви намирам?

Елена Дончева: В средата на луда работна седмица, треска преди презентация на нова идентичност за клиент (в нормалния си живот имам дигитална агенция заедно с най-добрите си приятели), лека паника от ситуацията на Международната космическа станция, където е плъзнала опасна бактерия, която като нищо да се пренесе на Земята и да се превърне в сценария от филма Life и всичко да приключи. Дори fika може да не се състои. В едно дълго изречение тук ме намирате.

Елена Калпакчиева: Преди часове се върнах от Белград, където бях на интересна блокчейн конференция. Днес планирам да разлепям плакати за fika (смее се). Имам кол с мениджъра на Billie Elish, стискай ми палци.

Фотограф: Елена Дончева

 

Кога последно правихте фика (като част от собственото ежедневие) и как?

Елена Дончева: Последно тази сутрин. Навън беше сиво, леко хладно. Перфектно време за фика и малко себевглъбяване. Имах два часа преди презентация, реших, че ще направя пауза. Омотах се с шал и отидох във Фабрика Дъга.

Елена Калпакчиева: Преди да започна да отговарям на въпросите. Направих си кафе на джезве, добавих и кардамон. А рецептата е от баба ми, която казваше, че за хубавите моменти не трябват много съставки. Малките неща в точното време, аромат на домашен кейк и нечие присъствие, с което да споделиш минути на тишина, мълчание.

А за кейка-всъщност обичам да пека сладкиши и това ме разтоварва.

Тази идея за slow living от кога намира място в живота ви? Разкажете повече за ежедневието преди това и нуждата ли се породи първа или приветствахте идеята за фика, след като разбрахте за нея?

Елена Дончева: Постепенно. Може би първо се сблъсках с понятието slow food, докато с екипа ми работехме по социалните канали на един slow food ресторант в София. Идеите на Карло Петрини кореспондираха с моите лични разбирания. В световен мащаб slow food движението е част от цялото течение на slow living. Да отдаваш на всичко необходимото му време и да допускаш в живота си само стойностните неща, има много логика.

Известно време преди това, преди около 2 години, с моя близък приятел Иван Милтиядов, с който започнахме fika събитията, си говорихме за нуждата от уютна, различна случка в този град. Такава, която хем ни социализира в студеното време, хем ни кара да се обърнем към себе си, да се радваме на семплите, но изпълнени със смисъл неща. И в цялото това нещо да има забъркана вкусна храна. Иван е готвач и по това време тъкмо се беше върнал от Копенхаген, където беше научил за традицията фика. Оказа се, че тя включва в себе си всички тези неща. И така започнахме – той извади типичните за фика рецепти от книгата The Nordic Cookbook, аз направих селекция с брандове, които олицетворяват концепцията за качество, функция и минимализъм, карайки ни да се фокусираме върху същественото в живота. В рамките на три месеца организирахме три фика събития. На хората им хареса, на нас ни хареса и от тогава фика се превърна в регулярно събитие и за нашия град. Правили сме го в различен мащаб, на различно място всеки път.

Елена Калпакчиева: За мен концепцията за така наречения бавен живот или slow living е малко преекспонирана. Или поне прие такава форма през последните години, когато дори брандове, като Mc Donald’s хвърлиха “slow yourself down” заявки . Отвъд опита за маркетинг на гърба на минимализма, за мен бавният живот е в избора на правилна литература, отделяне на внимание на добрите новини и анализи, детокс от определени новини, селективност в ежедневието. Личният избор за това да не те “тресе” фомо (fear of missing out – страхт да не изпуснеш момента), да консумираш ограничено и съзнателно – избор на база качество, а не количество.

Фотограф: Елена Дончева

 

Каква е вашата отрова?

Елена Дончева: Ако приемем, че отровата е нещо, което ни убива подмолно – животът.

Елена Калпакчиева: Някой беше казал , че е здравословно да приемаш по малко отрова на ден?

Кога не ви достига време за фика?

Елена Дончева: Гледам всеки ден да имам своя фика момент и може би, защото не мога да живея без кафе, ми се получава по естествен път.

Елена Калпакчиева: Всеки ден намирам време за фика моменти. Никога няма да забравя една фика това лято в планината. Кафе от Kalita, черен шоколад, тишина по-тиха от тихото. Може би едно от най-красивите пътешествия и фика моменти в живота ми.

На Балканите сме защо фика, а не сиеста, което е по-близо до нашия манталитет, сякаш?

Елена Дончева: Именно, за да избягаме от нашия манталитет и за малко да бъдем други. Пречистващо е.

Елена Калпакчиева: Вярвам, че е хубаво да създаваме предпоставки за нещо различно и на Балканите. Можем да пием просеко и Божоле, да ядем паста, хумус, гуакамоле, да купуваме френски макарони от баничарница, да снимаме  нудъли и да коментираме индийските самоси. Защо да не обърнем поглед и към Скандинавието с нещо типично за тях?

Разкажете ни за предстоящото събитие. Защо избрахте формата “маркет” и как това е в концепцията на фика?

Елена Дончева: Радвам се, че използва думата ‘маркет’, а не ‘базар’. С базар тук свързваме безброй безсмислени събития, които можеш да срещнеш под път и над път и чиято единствена цел е бизнес. Както вече споменах фика е в постоянна метаморфоза. Понякога е малко събитие сред приятели, където на фокус са вкусните шведски печива, друг път е pop-up shop с малка селекция дизайнерски скандинавски предмети, по Коледа съвсем естествено прелива в по-голямо събитие с внимателно подбрани брандове, които предлагат преди всичко качество. Защото това е най-важното на фика – да се фокусираме върху същественото. Не искаме да подтикваме хората към консуматорство, а по-скоро да ги накараме да се замислят какво купуват и какви предмети допускат в ежедневието си.

Елена Калпакчиева: Наистина, нека го наричаме маркет! Супер е, че имаме възмжност в рамките на два дни да съберем приятели и бъдещи такива, за да се обединим около нещо важно за нас –  съзнателният избор при консумирането. Дизайнът за нас също е важен и сме се спряли на участници, които по един или друг начин отговарят на представата ни за качество, селективност, добавена стойност.

Фотограф: Елена Дончева

 

Най-скъпата ви покупка?

Елена Дончева: Кола. Но най-скъпоценната е всяко изживяване, пътуване например.

Елена Калпакчиева: Най-скъпата ми инвестиция е образованието ми. Най-съзнателното разходване е това за колата ми.

Книгата, която промени живота ви?

Елена Дончева: Не е една. Няма как да бъде. Когато бях в гимназията, това бяха Метаморфозата на Кафка, История на света в 10 и половина глави, Джулиан Барнс, Великият Гетсби, Фицджералд и най-вече Тибетска книга на мъртвите, Bardo Thodol. Тогава придобих внезапен страх от смъртта. Което си беше промяна по много начини. По-късно, докато учех във Факултета по журналистика и масови комуникации, това бяха Психология на тълпите и Въведение в психоанализата на племенника на Фройд, човек, който може да се каже, че е повлиял на ценностите на съвременното консуматорско общество. Следват всички неща от Мураками, Никога не ме оставяй на Каздуо Ишигуро и др. Във всеки етап от живота има книги, които ме променят по някакъв начин. Всяка книга, малко по малко, по неин си начин.

Елена Калпакчиева: Първо, искам да кажа, че мисля да продам и подаря голяма част от личната си колекция книги. Преди вярвах, че домът е там, където са книгите ти. Днес мисля, че домът е навсякъде, където си щастлив и живееш живота, който искаш. А книгите винаги ще бъдат в теб по един или друг начин – със следата, която са оставили и промяната, която са създали.

А в този ред на мисли – Power vs Force, David R. Hawkings

Кибалион, Изумрудените скрижали, Pitch Anything и много други добри заглавия под радара. Почти всичко на Д. Оруел.

Идеалната фика за всяка от вас – моля опишете с конкретни хора (може и не между живите), конкретни сладкиши и напитки + място? Или ако имаше идеален вариант кой е той за всяка една от вас?

Елена Дончева: Имам много варианти в главата си. Кафе рано сутрин в събота с любимия човек в някой coffee shop в Берлин през есента. Или на дървен кей, вдаден в мъгливо езеро, с купа с канелени кифлички, чисто двойно 100% арабика кафе и разговор за космоса, черните дупки, необятността и паралелните светове. В подножието на връх, с черен шоколад и приятели – точно такава фика имах това лято. И така нататък, мога да изброявам до безкрай.

Елена Калпакчиева: Всеки опит да опиша идеалната фика ще е форма на капан. Май се случи това лято в един интензивен период, когато местих жилище (и котка), стартирах първия си блокчейн проект и обмислях последните 10 години. В хода на общата ретроспекция успях да срещна идеалната фика в едно село в северозападна България. Другото си остава история, мит. Детайлите са аромат на френска преса, моето почти сполучливо кашкавал пане и разни други.

Фотограф: Елена Дончева

 

Повече за събитието този уикенд можеш да разбереш тук.