В последната неделя преди Деня на благодарността, премиерът Бойко Борисов е в правителствения самолет на път за Америка, облечен в тъмносини дънки, тъмносин лек пуловер Tommy Hilfiger и спортно-елегантно тъмно бежово велурено яке. “То ми е старо”, пояснява той. Седем часа назад във времето, Америка още спи, а когато се събуди няколко новини – нищо, че е неделя – ще “атакуват” доброто настроение на президента Доналд Тръмп, с когото Борисов има насрочена среща за понеделник, 14.00 часа местно време, 21.00 часа българско.

Това е втората среща на Борисов с действащ президент в Белия дом; първата – с 44-ия президент Барак Обама през декември 2012 година (“изключително интелигентен и възпитан мъж”, спомня си Борисов в самолета) – премина в позитивен дух или поне това пролича от изявлението на Обама в началото й пред т.нар. pool spray, акредитираните репортери с достъп до началото на една среща между президент и високопоставен чужд гост.  Насрочена за 14:55 местно време, тя продължи повече от предвиденото.

Фотография: Константин Вълков

Втората среща е насрочена за 14.00 и няма краен час, следващият ангажимент на Тръмп е чак в 16:30, но нищо не се знае.

Номер 1 – детайл
Този път програмата, която Белият дом разпраща до акредитираните журналисти не включва pool spray в началото, дори има известни индикации за евентуална кратка среща между двамата лидери. За 14.00 часа местно време е предвидено официално посрещане от Доналд Тръмп пред южния вход на Белия дом. За 14:10 часа съвместна снимка в Овалния кабинет, а в 14:15 часа – разширена двустранна среща на официалните делегации.

Белият дом, Южен вход, Фотография: Константин Вълков

Разбира се, това не значи, че се предвижда 5-минутна среща, принципно и при други официални визити програмата е разграфена донякъде идентично. Срещата “на четири очи” продължава по-дълго от предвиденото за сметка на следващата, но проверка, която направих за последните няколко срещи на Тръмп с източноевропейски лидери – Виктор Орбан (премиер на Унгария), Клаус Йоханис (президент на Румъния) и Анджей Дуда (президент на Полша), показва идентична ситуация. Някои от срещите завършват без кой знае колко конкретика, други – със сериозна такава, като срещата с президента Дуна. Той обеща на Тръмп, че разрешава увеличаването на контингента от американски войници в Полша с още 1000 души, при положение, че вече 4500 има в страната. Стана ясно, че въпросните 1000 души ще дойдат от други бази в Европа, което нажежи отношенията както с Германия (евентуално намаляване на контингента там е знак за отношенията САЩ-Германия), така и с Русия (увеличаване на американски контингент в Полша се тълкува по определен начин от руската страна).

Номер 2 – казус
Една от евентуалните теми, за които се очакваше Борисов и Тръмп да говорят, беше именно отбрана и сигурност. Ще има ли черноморска база? И база ли ще бъде изобщо? Какво точно ще представлява тя? Ще се увеличи ли броя на американските войници в България? И така нататък. Принципно в т.нар. “американски бази” в България, а всъщност “български военни бази за съвместно ползване”, в Ново село (полигон), Безмер (военновъздушна база до Ново село), Граф Игнатиево (военновъздушна база) и Айтос (складова база) може да има до 2500 войници или при застъпване и ротация до 5000. Позицията на Борисов винаги е била против черноморска база (“Искам в Черно море платноходки, яхти, туристи по плажовете, а не да се разхождат фрегати”). Разбира се, казусът донякъде е решен още през 1936 г. с Конвенцията от Монтрьо, която ограничава преминаването на военни кораби, които не са от черноморските държави.

 

Номер 3 – наблюдение и изненада
На път за Америка Борисов е в правителствения самолет, придружаван от четирима министри. С него пътуват заместник-министър председател (Томислав Дончев), заместник-министър председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната (Красимир Каракачанов), министър на финансите (Владислав Горанов), министър на икономиката (Емил Караниколов). Министър на външните работи не пътува. Това е най-малкото изненадващо. При предишната си визита в Белия дом по покана на Барак Обама, през декември 2012, премиерът пътува с министър на вътрешните работи (Цветан Цветанов), министър на външните работи (Николай Младенов) и министър на отбраната (Аню Ангелов). Част от основните обсъждани теми тогава бяха комуникирани от Министерство на външните работи чрез говорителя Весела Чернева. Този път Екатерина Захариева, която беше последователно вицепремиер, министър на регионалното развитие, министър на правосъдието и сега министър на външните работи, отсъства. Когато по-късно разбираме, че Майк Помпео е участвал в срещата с Борисов, липсата на Захариева е необяснима (за нас), със сигурност обяснима (за премиера). Ден и половина след завръщането си от САЩ, на 28 ноември, Борисов назначи нов заместник-министър на външните работи, бившият генерален консул в Ню Йорк – Милен Люцканов.

Номер 4 – казус
Обратно в правителствения самолет. Екипът на премиера е малък – медиен съветник, шеф на протокол, началник на политически кабинет, преводач. По предварителен план, след междинно кацане за зареждане с гориво на летище Кефлавик, около 15 часа местно време се очаква Борисов да пристигне във Вашингтон. Никой не предполага, че едно кацане ще предизвика бурни коментари в България.

Да обясним. Би могло да се каже, че Вашингтон има три летища – любимото ми е Ronald Reagan, което обаче приема само вътрешни полети; второто е международното Washington Dulles, а третото официално обслужващо летище е Baltimore/Washington.

Премиерът не кацна на нито едно от тези три летища, което внесе социален смут в България. Правителственият самолет Airbus A319 се приземи на военновъздушна база “Андрюс”, която се намира на 29 минути от Белия дом. Прочулото се в родината като “селскостопанско летище” всъщност е малко по-различно летище. Не че не може да приеме и селскостопанска авиация.

Фотография: Константин Вълков

Не знам как да започна, затова накратко – на 22 ноември 1963 година на това летище пристигна ковчега с тялото на президент Джон Ф. Кенеди, на трети декември миналата година там пристигна ковчега с тялото на президент Джордж Буш. Не оставяйте с погрешно впечатление. Точно от това летище, освен по друга причина, свързана с националната сигурност, каца и излиза всеки действащ президент на САЩ. Всеки път. Концепцията е една и съща – от поляната пред южния вход на Белия дом излита хеликоптер Marine One с президента на борда, хеликоптерът каца на военновъздушна база “Андрюс”, а президентът се качва на самолет Air Force One, който е Air Force One, когато той е на борда.
Относно посрещането – официалното посрещане, независимо дали на Борисов или Орбан, не се случва на летището, а след това във Вашингтон. Тук не говорим за страни като Франция, но България не е Франция. При нации като Франция посрещането е и на летището, и пред Белия дом. И изобщо на всеки час може да има по едно посрещане. Това в кръга на шегата.

Номер 5 – детайл
Социалното негодувание взе и друг обрат, ако приемем, че казусът с летището е изяснен – защо, по дяволите, член на делегацията слиза, нарамил куфар, чанта за костюм, там-някакви-други-неща.

Да обясним и това. Дето се вика, тук детайлите са няколко, но нямат оправяне (дори и защото България не е Франция, това не в кръга на шегата). Принципно, той и Джими Картър сам си носеше куфарите като слизаше от Air Force One (за да се прави на народен човек, но най-вече, за да дразни агентите от Сикрет Сървис, които ненавиждаше). Въпросът тук е друг.

Принципно, всеки друг член на делегацията, освен премиера, би трябвало да изчака слизането на премиера на пистата и чак след това да слезе, а не веднага след него. Премиерът слиза, здрависва се с всички посрещащи и чак тогава слизат останалите.
Колкото до дънките и добрия външен вид, независимо дали си летят 2 или 20 часа, по дрехите посрещат, точка. И да – ако не може да бъде с костюм Brioni, което и не очакваме от министър Каракачанов, също така не може да изглежда по начин, който не е адекватен за заеманата позиция. Точка и по този въпрос. Уви, липсата на културни натрупвания води до такива резултати. Лирическо отстъпление – въпросът не е да си с костюм Brioni, а да знаеш защо си с костюм Brioni. Както и да е.

Най-лесно, когато една нация няма въпросните културни натрупвания, е да гледа какво правят другите, с такива. По-горе стана дума за Франция, нация с културни натрупвания. Когато Макрон слиза по стълбичката от самолета, участниците в делегацията му се показват едва когато той е стъпил на земята. Дълга тема, казах ви.

На следващия ден сутринта, също като Макрон впрочем, за когото пак става дума, Борисов и водената от него делегация, посети Мемориала на незнайния войн в Национален парк Арлингтън. По протокол там се изпълняват химните на двете страни, следва церемония с топовни салюти в присъствието на много американски войници. В случая – 400. Изключително преживяване, впрочем. Уроци от нации, които уж имат кратки културни натрупвания, ала какви.

В същото време прекрасен есенен Вашингтон ври и кипи от скандали. И докато в Джорджтаун нищо не загатва какво се случва из административните сгради, катерички подскачат из парковете, а чакащите на опашка пред Georgetown Cupcake се интересуват само и единствено кога ще са готови ароматните мъфини, медиите разкриват една различна картина.

Белият дом, Фотография: Константин Вълков

Номер 6 – наблюдение
Новините от Вашингтон в неделя не са малко; повечето – насочени директно към Тръмп. Уикенд-студията по телевизиите дискутират безспир импийчмънт сагата. Но това настрана.

Какво ново в неделя? За да знаем какво се стоварва върху Тръмп, часове преди срещата с Борисов.

На първо място, макар и сравнително късно, в състезанието за изборите за президент на САЩ, които ще се проведат следващата година, се включва милиардер и бивш кмет на Ню Йорк, господин Майкъл Блумбърг. Бившият републиканец сега ще се бори за номинация на Демократическата партия. Актуални проучвания показват, че левите кандидати сред демократите като Елизабет Уорън и Бърни Сандърс няма да могат да привлекат достатъчен брой гласоподаватели, а Джо Байдън едва ли е печеливш избор срещу Доналд Тръмп. В този контекст участие на 77-годишен милиардер, който е готов да се бори с Доналд Тръмп на всяка цена, е събитие, което не бива да се подценява и със сигурност променя дневния ред в главата на действащия президент. Макар и социологическите проучвания да дават малък шанс на Блумбърг, неделният медиен пайзаж е оцветен.

На второ място е новината за уволнението на шефа на военноморските сили Ричард Спенсър, който наскоро разгневи президента след като оспори решението за отмяна наказанието на Едуард Галахър, началник на звено специални операции, обвинен за серия престъпления. Тръмп защити Галахър; същият този Галахър, който дори се снима до убит войник, а Ричард Спенсър потвърди, че не споделя вижданията на Тръмп за “ред и дисциплина в армията”. Вътрешнополитическият скандал всъщност е многопластов, отношенията на Тръмп с армията са от ключово значение в Америка. Визитата на Тръмп в Афганистан, за която преди три дни никой не знаеше, вероятно ще балансира настроенията.
Номер 6 – детайл
На фона на цялата политическа какафония във Вашингтон, премиерът Борисов очаква спокойна работна среща с президента Тръмп, чийто тон няма как да бъде предвиден.

Появи се информация, че Майк Пенс и Майкъл Помпео също ще присъстват на срещата с Борисов, което можеше да се тълкува двузначно.

От една страна, бившият американски посланик в България Джеймс Пардю предвиди лесна среща и вероятна химия между двамата лидери. Но защо тогава Пенс и Помпео ще присъстват също? Натиск за определени проекти? Впрочем, предварителната позиция на Пардю, разпространена и обсъдена достатъчно в България, донякъде се сбъдна. С или без Пенс и Помпео, Борисов и Тръмп се харесаха.

В материал за онлайн изданието The Hill Пардю направи обстоен анализ на очакваното от срещата Тръмп-Борисов, като не пропусна да напомни за „ширещата се корупция” в България, както и за „липсата на свобода на медиите”. В материала си Пардю написа, че не очаква тези две теми да са част от дневния ред на срещата. Нещо повече – дори подчерта, че свободата на медиите намалява и в Щатите, а самият Тръмп по-скоро харесва българския модел. Пардю често критикува и за липса на ясна концепция във външната политика на Тръмп.

Друг американски дипломат от кариерата, свързан с България, Джон Байърли, е на аналогична позиция. Байърли, който говори няколко езика и след Москва дойде в София, е дипломат от кариерата, чийто глас се чува сред републиканци и демократи. Той работеше добре с Джордж У. Буш, както и с Барак Обама. Самият Байърли критикува Тръмп от първите дни на мандата. Особено силен беше гласът му преди срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки през лятото на миналата година.

„Бил съм въвлечен в повечето от американо-руските срещи на високо равнище от 1985 година насам, когато Джордж Буш-старши се срещна с Михаил Горбачов. Няма исторически прецедент, в който за среща с толкова голям политически залог (става дума за тази в Хелзинки), предварителната подготовка да е толкова малко.”

Друг източник от Държавния департамент, също подготвял десетки години срещи от такъв ранг, но пожелал да остане анонимен, беше написал в списание New Yorker, че “нашето момче е като боксьор-аматьор, който се изправя срещу Мохамед Али.” Както обаче някои анализатори споменават, прекалената подготовка на Барак Обама не доведе до кой знае какви успехи на “доктрината Обама”.

Фотография: Константин Вълков

Сухите данни от управлението на Тръмп до този момент дават наистина различна картина. Данните за безработицата през септември 2019 г. показват, че тя е в размер на 3,5 процента, което е най-ниското й ниво от 1969 година насам. Това са 50 години.

През вторите четири месеца от годината брутният вътрешен продукт на страната нараства с 2,1 процента. За последните 12 месеца консуматорите харчат 3,9 процента повече, което дава основание за положителни прогнози за следващата година. Колкото и да е странно, че Тръмп е критикуван поголовно и рейтингът му не е висок, данните за икономиката казват обратното. Естествено, че е нормално двете неща да са свързани (вторият мандат на Бил Клинтън е най-показателният пример за това, както и – разбира се, в обратна посока – вторият мандат на Джордж У. Буш). При Тръмп обаче нищо не е нормално. Колкото и демократите да обвиняват Тръмп, че парите днес отиват при богатите, то всъщност данните показват, че домакинствата, които са в средата на икономическата стълбица, всъщност получават рекордно високо увеличение на приходите. Накратко – Тръмп е атакуван по всички фронтове, но към момента американците живеят добре, което подсказва вероятен втори мандат на президента. Част от туитовете през ноември на самия Тръмп бяха свързани с рекордните показатели на индекса Дау Джонс и – да – това не са фалшиви новини. Накратко, харесва ви или не, икономиката на Тръмп е по-добра за средната класа от тази на Обама.

Номер 7 – казуси
Наближава 14.00 часа във Вашингтон, за когато по програма е предвидено официалното посрещане на Бойко Борисов, което ще се състои на южния вход на Белия дом. Посрещането протича по един и същи начин – лимузината спира, гвардейците отварят вратата на госта, президентът на САЩ вече е пред входа на Белия дом, здрависвания, обща снимка. След това, по протокол, двамата минават през вътрешен коридор до Розовата градина, по протежението на която, на открито, под колоните на Белия дом, се стига до Овалния кабинет.

Фотография: Константин Вълков

Репортерите – местни и български – са разположени на зелената поляна, на 5-6 метра от пътя, по който двамата лидери преминават. В повечето случаи президентът Тръмп се спира по средата на Западното крило и застава за снимка с госта, когото току-що е посрещнал. Борисов опитва да стопи ледовете още в началото като подмята, че “българските медии биха се радвали да ги поздрави”. Тръмп се спира за традиционната обща снимка, маха на медиите и продължава с госта си към Овалния кабинет. По официална програма не е предвидено още едно спиране, както допуск на журналисти в Овалния кабинет, макар това често да се случва при други визити.

На второто спиране, точно пред входа на Овалния кабинет, Тръмп е в още по-добро настроение и очевидно дистанцията между двамата се скъсява. В типичен стил, сочейки с пръст към медиите, Тръмп нарежда: “Отнасяйте се добре с Борисов”. Следва канонада от въпроси, американските медии се надвикват, темите са свързани с описаните по-горе. След малко двамата вече са в Овалния кабинет, след още няколко секунди също и журналистите – за началните думи на Тръмп и Борисов.

Фотография: Константин Вълков

Вакханалията обаче е пълна и американските репортери пресират Тръмп за отговори по вътрешнополитически въпроси. В началните си думи Тръмп поздравява България и самия Борисов за постигнатото, като не пропуска да отбележи, че “България вече поръча няколко самолета F-35”. В действителност, разбира се, става дума за F-16, но това е по-скоро грешка на езика. Борисов допълва, че заради тази поръчка отбранителните разходи в бюджета на България са вече 3,1 процента, на което Тръмп отвръща: “Това го кажете на Германия.” Борисов се усмихва и отвръща: “По-добре вие сам си го кажете.”

След още няколко изстреляни въпроси, от които става ясно, че визите за България може и да отпаднат, както и че Тръмп би могъл да посети България, е даден знак на журналистите, че е време да напуснат Овалния кабинет.

Номер 8 – казус
Въпросът за отпадане на визите – наглед почти нерешим, ако четем изрядно американските правила, всъщност може да бъде решен на високо политически ниво. И това е единствен възможен начин за България. Нещо важно, което често се пренебрегва – съгласно законодателството на САЩ и предвиденото в Закона за имиграцията и гражданството на САЩ в държавите, желаещи да се включат в Програмата за премахване на визите, процентът на отказаните визи с неимигрантска цел трябва да е по-малък от 3 процента годишно или да е средно по-малък от 2 процента в рамките на 2 години. В България отказаните визи са в рамките на 14,97 процента за 2017 г. Виждате, че в близко време е почти невъзможно да се говори за премахване на визите. В данните за 2018 г. има известен спад (от около 3 процента), данните показват 11,3 процента отказани визи. Важен момент в евентуално положително решение е отпадането на краткосрочните визи за Канада (Борисов след срещата на четири очи: “Настоях Тръмп да прегледа казуса с Канада и той веднага изпрати един от съветниците си да направи пълна справка”.)

Принципно, не е кой знае колко сложно да се намали този процент “отказани визи”. Това струва немалко, тъй като трябва да се заплаща таксата от 280 лева, но един от изпитаните методи е голям брой служители на държавна администрация (примерно) да кандидатстват за американски визи без да имат конкретна нужда от такива. Иначе, процентът на откази за български граждани не е драстично по-висок от този на бившите източно-европейски страни. За Румъния, Унгария и Чехия той е малко над 10. Както се казва -спокойно – гражданите на Албания получават 41,9 процента откази, а тези на Украйна – 41,0 процента.

Граждани на 38 страни са част от т.нар. програма ESTA visa waiver, която донякъде прилича на канадското положение спрямо български граждани – по-лек начин за издаване на визи за краткосрочни пътувания (туристически и бизнес). Което всъщност е реалното възможно решение и за България. За подобно нещо е важна волята на Конгреса, разбира се и на президента Тръмп. Всъщност точно Конгресът, тъй като 10 страни от НАТО в момента са част от програмата за краткосрочните визи, може да прецени как да “построи” критериите така, че те да са благоприятни и за България. Въпросната “visa waiver program” или VWP е “златен стандарт” в отношенията на страните със САЩ що се касае борба с тероризма, съвместни операции в областта на сигурността и разузнаването. Разбира се, тук е мястото да допълним, че за 2018 г. отказите на визи в Полша са в рамките на 4 процента. Интересна роля в случая с Полша играе и фондация “Heritage”. Нейните лобистки усилия биха могли да се използват, тъй като в САЩ живеят около 400 хиляди българи, което е мисията на фондацията – работа с чужденци, живеещи в САЩ, лобиране пред Конгреса и т.н. С две думи – има как това да стане, стига Тръмп да прояви политическа воля.

Извън темите с визите, очаквано бе достигната договореност за изграждане на т.нар. “координационен център” на Черно море. В съвместното изявление на Съединените щати и България по рамката за стратегическо партньорство е описано: “Гледайки със загриженост положението със сигурността в Черно море, САЩ приветстват предложението на България за създаване на военноморски координационен център във Варна в подкрепа инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие. В другия текст на споразумението е записано още: “Нашите въоръжени сили са обединени в защита на свободата и очакват да засилят своите отбранителни и възпиращи позиции по източния фланг на НАТО, включително и Черно море, което е от особена важност за евроатлантическата сигурност.”

Фотография: Константин Вълков

Номер 9 – детайл
Премиерът Борисов на няколко пъти, преди и след срещата в Овалния кабинет, подчерта, че “това не е база, а координационен център” и препотвърди твърдата си позиция против изграждането на военна база на брега на Черно море. Притесненията на обикновения български гражданин са, че при определени военни действия една “база” се превръща в цел за вражеския огън, докато вероятността за един “координационен център” е по-малка. Разбира се, никой не може да предрече това, особено, когато се знае, че в мирно време ситуацията е една, но във военно време характерът на всяко съоръжение се променя. Принципно един военноморски команден център на НАТО, определен като MARCOM (съкращение от maritime command) има задачата да осигури командване и контрол на целия спектър от военноморски операции и задачи, докато авиобазата в Румъния „Михаил Когълничану” не само, че запазва статута си на основна черноморска база на НАТО, но разширява капацитета си, за да може да осигури достъп на до 10 хиляди войници и самолети F-35. Само преди два месеца бе съобщено, че румънското Министерство на отбраната смята да похарчи 2,5 милиарда евро за разширяването й. Детайли за това станаха ясни след засилени визити на румънски висшестоящи във Вашингтон като освен официалното посещение на президента, през тази година там на посещение бе и премиера Виорика Данчила (всъщност от началото на този месец Румъния има нов премиер), която дори отседна в хотела на Тръмп и проведе закрити срещи с Руди Джулияни. Естествено, във военно време, всяка структура на НАТО е притегателен център за вражески огън, независимо дали е център или база, или склад, или военна полева кухня.

Колкото до разговорите за енергетиката, те потвърждават предварително описаните в програмата преди срещата като добавят някои нови детайли. Продължава работата по финансирането и изграждането на Междусистемната газова връзка Гърция-България. В съвместния текст, който излезе след срещата, конкретно е подчертано американското положително отношение към проекти като газовия интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис (потвърждаващи идеята за превръщане на България в разпределителен газов център). Разбира се, не бива да се подминава и изречението “споделяме виждането за разработване на енергийни проекти, които имат ясна икономическа основа или търговска необходимост”. Това важи за “Турски поток”. Един от най-интересните въпроси е за вноса на американско ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй”. Към момента е ясно, че руските реактори не са сертифицирани за работа с американско ядрено гориво, но въпреки това в двустранния документ е записано, че “Съединените щати възнамеряват да изпратят технически екип в България, който заедно със своите български колеги да проучи възможностите за по-нататъшно сътрудничество в различни области на енергетиката, включително и ядрената.” След срещата премиерът Борисов направи уточнение, че това ще стане възможно най-скоро като и изрично подчерта и друго – че е представил АЕЦ “Белене” като 100% български проекти, който е атрактивен за американски инвестиции и участие (например турбината “Арабела” с 1200 МВт електрическа мощност, по същество френска, но произвеждана от “General Electric”). Борисов пред медиите след срещата: “Реална възможност има турбината да бъде на General Electric. Възможно е също така и ядреното гориво да бъде на Westing House. Още тази седмица в България идват американски ядрени експерти, които ще отидат да видят и Козлодуй, и Белене.”
Интересен детайл беше желанието от страна на Борисов да бъде смекчен антируския тон в Америка: “Какво ти пречи Русия? Реалната заплаха за САЩ е Китай, а не Русия”, това сподели Борисов, че бил част от анализа, който е направил след като темата била прехвърлена на изток от България към Русия. Относно темата за шпионския скандал, Борисов коментира: “Нито веднъж не повдигнахме дума срещу трета страна. Ако някой шпионства, ние си залавяме и даваме срок по най-бързия начин да си замине.”

Видимо доволен, Борисов се отправи за среща с представители на водещи американски компании, а след това към самолета обратно за България.

Към този момент неодобрението към Тръмп е 53,6 процента, докато в същия период от първия мандат на Обама то е било 49,6 процента. Очаква се леко увеличение след необявената визита на Тръмп в Афганистан по повод Деня на благодарността. Но това са временни промени.

Едва ли точно външната политика на Тръмп би променила нагласите на американците за изборите през 2020 година. И при Барак Обама имаше сериозни критики за разфокусирана външна политика, но в повечето случаи това не доведе до нищо. Когато през 2014 година напрежението в Сирия изригна до неочаквана степен и страната се разтресе, а Русия навлезе в Украйна, критиките към Обама бяха изключителни. И ако тогава съветниците на Обама се обясняваха, притиснати до стената от критични въпроси, на които нямаха отговор, че това е част от голямата външнополитическа стратегия на САЩ, то при Тръмп стана ясно, че другият подход работи по-добре – липса на т.нар. “голяма стратегия” и фокусиране върху приоритети и стратегии, които работят добре за САЩ. В България обаче положението е различно. Очакванията на Борисов да бъде наредено какво да прави в Белия дом по-скоро не се сбъднаха и съвместния документ, който излезе след края на срещата препотвърждава очакванията на анализаторите за балансирана политика от двете страни. Каквито и да са били другите невидими детайли, ясни само за Борисов и Тръмп, в крайна сметка има фокус върху двустранните отношения с няколко конкретни проекта, което в дългосрочен план би могло да бъде добре за България.

На тръгване Борисов получи подарък футболна фланелка с номер 19, символизиращ годината на срещата между двамата. А същата вечер, “Реал Мадрид” и “Пари Сен Жермен” завършиха наравно, 2:2. Един хубав резултат всъщност, ако така е завършила и срещата Борисов – Тръмп.

Фотография: Константин Вълков