Бууум!

Пропадаш, сякаш някой реже въжета на асансьор и мислите ти се разплискват на дъното в сладко блаженство и спокойствие. Чувстваш – дори физически – как нервите ти се отпускат, защото скърцат и пращят като остарели струни на китара. Над всичко това ехти мантрата, която – като влажна гъба – чисти мислите и хаоса в главата ти. 20 минути по-късно отваряш очи. Целият цветен шум от прехвърчащи ненужни идеи, емоции и страхове го няма. Чувстваш се като застанал пред току-що избърсана училищна дъска. Оттук нататък ще канализираш дори и най-малкия трепет на мислите си, ще структурираш работата и задачите си, ще чувстваш увереното спокойствие, че владееш ситуацията. Съвсем естествено и лесно.

За първи път чух за трансцедентална медитация пред 2007 г. от един от големите й посланици – режисьорът Дейвид Линч. Тогава той гостува в България именно с цел да разпространи тази древна ведическа техника за покой на ума. Абстрактните му филми пълни с мрак, хаос, еротика и символизъм бяха прелюбопитни за родните фенове и журналисти, които се надпреварваха да го питат с какво точно се друса и внимателно търсеха, под човека с жълта вратовръзка и емблематичен перчем, един неосвидетелстван луд.

художник на корицата – Дамян Дамянов

Линч спокойно се усмихваше (не „зловещо”) и разказваше как повече от 30 години практикува нещо, което се нарича Трансцедентална Медитация. Тя поддържа ума му бистър и спокоен и изхвърля негативните мисли и страхове навън, част от които ние виждаме във филмите му. Дали този отговор задоволи родния киноман е друга тема, но от любопитство прочетох неговата книга Да уловиш голямата риба (първо издание на Colibri през 2007, днес излиза и второ). Там обясняваше как идеите са като рибите – най-големите и красивите плуват в най-дълбокото. И с помощта на трансцеденталната медитация можеш да ги достигнеш.

Трансцеденталната медитация (ТМ) е една от най-широко разпространените и изследвани техники за успокояване на ума – в момента се практикува от над 6 милиона хора по целия свят. Сред тях са много популярни артисти, спортисти и политици, някои от които лично са ангажирани с каузата да я разпространяват.

В България също има ТМ център, в който можеш да бъдеш обучен и аз преди няколко години се обадих точно там. Поканиха ме на уводна лекция. Тя е първата стъпка, в която се говори за ползите от медитацията, принципа й на действие и разликата с други такива. Целта е заинтересованите да прескочат бариерата на скептицизма, да изчистят съмненията си в сектантство и да се запознаят с научните коментари върху тази техника.

Техниката на ТМ е базирана върху древни индийски текстове с познания и практики наречени веди и писани около 2000 г. пр. н.е. Произходът им е спорен. Историците твърдят, че са дело на арийците от иранското плато, северно от Индия и вероятно са най-древните познати записки в историята, а други вярват, че са донесени от космически разум. Без това да има особено значение, ТМ е пренасяна през вековете (и често губена) като част от индуските практики за изпразване на съзнанието и почивка на ума.

До съвременния свят достига чрез Махариши Махеш Йоги – дипломиран физик и духовен изследовател, който я научава от индийски мъдрец и отшелник в Хималаите през 50-те години на миналия век. Махариши започва да разпространява техниката по целия свят, като най-голяма популярност придобива, когато Бийтълс – на върха на славата си – медитират с него в Индия. През 70-те започват първите научни изследвания (в които се инвестират милиони), както и първите критични коментари (религиозни!) върху ТМ.

Калифорнийският и Харвардски университет излизат с над 340 доклада изследващи физиологичните и психическите промени по време на медитация. Резултатите са свързани най-вече с когнитивните функции на ума – засилена креативност и способност за запаметяване. Това я прави особено популярна сред студенти, хипита и творци. По-късните метаанализи (през 90-те) отчитат и силен ефект върху снижаването на стреса, понижаване на високото кръвно налягане и общо намаляване употребата на цигари, алкохол и наркотици, като резултат от нормализиране на психологическия и физиологичен дисбаланс. Критиците обявяват резултатите за относителни, съмнявайки се в качеството и методологическата им строгост. Църквата застава директно срещу ТМ, подозирайки Троянски кон във вярванията й.

Реално ТМ се отнася неутрално към религиозните възгледи на хората – тя не изисква никаква вяра, разбиране, морални принципи или дори приемане на идеи от философията.

След уводните лекции в българския ТМ център се запознавам с Красимир Георгиев – учител и автор на Да си спомниш тишината – почти апокрифно издание „за неизброимите възможности и впечатления от едно пътуване.”

Практикувал съм и други видове медитации – от онази, която Боб Марли проповядва с огромен масур в уста до визуализираща йога нидра за събуждане на чакрите. „ТМ е една от тях и все пак е различна. Най-отличителната й черта е простотата. Няма насилване, няма нарочна промяна в начина на мислене или поведение. При ТМ развитието настъпва непринудено. Тя е толкова разностранно проучена, че някои други системи дори цитират наготово тези резултати, като характерни и за тях –  непочтено, но факт”. Говорим си с Красимир, заобиколени от цветя и плодове – характерна атмосфера за Изтока – без тогава да знам, че ще се превърне в мой учител. Забелязвам спокойния му и чист изказ, структурираната мисъл и позитивно отношение към света. „ТМ достигна до мен случайно, ако нещо въобще е случайно, през 1990 г. Бях на 33, напрегнат и стресиран, на сериозен кръстопът в живота си. С промените и новата организация на обществото се появиха и нови възможности. Все още вярвам, че ако не се бях заел с медитация, най-вече с нейното преподаване, щях да се подхлъзна в не съвсем почтена и смислена посока. Битката вътре в човека понякога е сурова. Медитацията и досега ми помага да се справям, и макар и по-бавно, отколкото ми се иска, да се освобождавам от своите най-упорити недостатъци.”

Съзнателно си налагам период от време, в който да се реша на тази стъпка – практикуването на ТМ. Мисля за нея, като за изчистване и дефрагментиране на харддиска в главата си, като ново микрораждане, като път, който може да ме промени завинаги.

В някаква степен по-късно се случи точно това.

Краси разказва за промяната в неговия живот: „С медитацията, с изчистването на стреса и напрежението, настъпи немислимото преди това спокойствие и равновесие. Оформи се посока, желание за откриване на стойностен смисъл в живота. Престанал съм да гледам със страх или притеснение на всяка дреболия. Сякаш наново съм се изправил, за да дишам и да се радвам от това, че имам от всичко, което ми е нужно и то достатъчно. За какво повече мога или си струва да претендирам?”

Ефектът на ТМ, както разбирам по-късно, е точно такъв.

Според Изследователския институт в Станфорд, през главата ни минават между 90-150 000 мисли дневно. Което означава, че всяка минута съзнанието ти се гърчи под обстрела на поне 100 идеи, асоциации и спомени. Умствената тишина, пълното усещане за мир и покой, рестартирането, дават един много ясен фокус върху живота. Това е и смисъла на всички медитации и медитативни състояния. Със сигурност и ти самия си се сблъсквал с тях, но си ги наричал с друго име – гледам в една точка, отнесох се, задрямах. Покоят на мозъка рязко сваля стреса и отпуска тялото ти. И след това се чувстваш освежен и тонизиран, зареден за нови предизвикателства и задачи.

За да бъдеш обучен в ТМ не са ти нужни седем години в Тибет. По-скоро трябва да плануваш пет последователни дни, в които да можеш да отделиш по няколко часа. Те са необходими за качественото приемане на техниката за медитиране и по-фините настройки, които се правят след това. На практика това означава опознавателен разговор с преподавателя, в който двустранно обменяте информация – той се интересува от базови неща за мен, аз питам дали мога да потъна толкова дълбоко в блаженство, че да не се „върна” (не, не е възможно – ТМ е напълно осъзната и овладяна от самия теб).

„Това е уникално преживяване, но освен всичко е и доста лично – изправяш се пред теб самия“, чета в книгата на Дейвид Линч.

Следващия и един от най-важните инструменти на ТМ е мантрата. Това е дума, звукова вибрационна мисъл, която ти помага да отпуснеш съзнанието си. Тя не е изпълнена със съдържание, няма някакво значение. Това не е случайно – слухът е последното възприятие, което губим при анестезия. Не всеки звук става за медитиране. Трябва да е мек и напевен, а не да прилича на скърцане на нокът в стъкло. Науката отдавна е установила връзката между звуците и живите организми – бактерии и растения растат по-бързо или умират в зависимост от звуковата среда наоколо.

Мантрата е твоят индивидуален звук, определен от твоя учител. Не го споделяш, не го изричаш гласно, не го разпечатваш на ти-шърт, просто защото ще спре да работи за теб. Няма смисъл да го губиш, нали?

И… това е.

Повтарянето на мантрата спира потока на мислите, дърпа шалтера на злободневието и потъваш в чист покои. 20 минути. „В нашето ежедневие умът ни е принуден да работи трескаво и под голямо напрежение – обяснява Краси – което го прави склонен към грешки. ТМ е процедура, която дава възможност той да се успокои, умствената активност постепенно да утихне, но да останеш буден и внимателен. Когато се върне обратно към работа, мозъка е отпочинал, освежен и притежава допълнителна яснота и сила.”

Практикуването на ТМ е лесно. Единственото условие е да имаш стол. Сядаш удобно, затваряш очи и благодарение на самата техника, нещата се развиват естествено и неусетно. Мозъчните вълни по време на медитацията се отличават от будното състояние с това, че са много подредени и в двете полукълба. Поради факта, че това състояние съчетава едновременно в себе си състоянията на будност и на дълбок покой, то се нарича “будност в покой” или “трансцедентално съзнание”. През изминалите години съм го изпитвал в самолет, в кола, на кораб, на пейка в парка, на плаж, почти навсякъде където ти, например, би се усамотил да правиш секс. И при медитацията, единственото условие е да не те притеснява някой.

Практикува се два пъти дневно – например по изгрев и залез в рамките на 15-20 минути. В забързаното ни ежедневие това изглежда стряскащо – 30-40 минути да губиш в стоене на стол? Когато обаче се докоснеш до ползите от ТМ бързо сменяш „губиш” с печелиш. Едно от нещата, които чувам още на уводните лекции ми прави силно впечатление – предупреждението, че медитацията може да зарежда до толкова човек, че той да се нагърбва с повече работа, отколкото физически може да понесе. Звучеше ми като някакъв легален кокаин, който мозъкът самосинтезира. По-късно прочетох, че именно медитацията е тайната на много бизнесмени на високи нива в световните компании. “ТМ е много фина и изчистена умствена техника. Прилагана правилно, тя въздейства на много дълбоко ниво и не оставя след себе си „непочистени”, „неподредени” места. Някои стресове, които ние наричаме дълбоко вкоренени обаче, са доста упорити и изискват повече време, за да бъдат отстранени. Ето защо, е добре да даваме възможност на медитацията всеки ден, по два пъти, да отработва стреса, без да правим компромиси. Какво ако пропуснем медитация? Просто ползите, които се очакват от нейното практикуване ще се забавят, това е…”, съветва ме Краси.

Първата ми медитация се случва веднага след като научих мантрата си, още там, на място. Бях абсолютно сигурен, че при мен няма да се получи, дори обмислях как да го отиграя фалшиво. После да тегля една майна и да си тръгна завинаги. И точно тогава – бууум! Не исках да си отворя очите. Тялото ми се отпусна в дълбоко блаженство. Беше подобно на моментите след дълъг сън, в които съзнанието ти е будно, но тялото и мозъкът ти все още спят. Осъзнаваш го, но не ти се става от леглото. Вероятно можеш да прекараш така цял ден. Чух как учителят ми повтаря, че трябва да приключа. Бях се вкопчил в усещането и не исках да го изпускам. „Успехът много зависи от непредубедеността на практикуващия по време на медитация, от ненамесата на предварителни очаквания или намерения“, обясни ми Краси. “Ако ти кажа да очакваш нещо определено, това може да ти попречи да се случи нещо друго, което да е по-важно в дадения момент. Резултатите обаче са с характер на натрупване. Моите наблюдения през годините показват, че различните хора осъзнават и приемат промените по различно време и по различен начин. Все пак има доста общи неща – нарастващо вътрешно спокойствие, яснота на ума, по-творчески подход към решения на задачи и проблеми. Но подчертавам – при различните хора е различно.“

Дейвид Линч, Лос Анджелис, 2016. Снимка:  Kevin Winter/Getty Images

Скептицизма е хубаво нещо напоследък. Той обаче със сигурност няма да промени силата на ТМ. Тялото и умът ти са програмирани да търсят покой. И те ще го търсят, без значение дали си избрал този или друг начин.

Да уловиш голямата риба на Дейвид Линч е отново на пазара чрез Colibri, цена: 12 лв.