Иван Костов ни посреща в кабинета си. Рано сутрин, първи по-студен есенен ден. В тази част на Лозенец човек винаги се обърква, лута се, улиците се пресичат алогично и точно тогава е крайно необходим логичен разговор.

Иван Костов изглежда ведър. И е такъв наистина. В настроение. Вратовръзката, която е подготвил – поставена е на стола му – тази сутрин той е без вратовръзка. Разговорът ни започва още от вратата, директно по темата.
КВ: Виждам вратовръзката, която сте ни приготвили, разкажете ни за нея.

Иван Костов: Значи тази вратовръзка е навярно на повече от 25 години. Аз имам някаква слабост към нея, носил съм я много често. И съм я пазил, колкото е възможно. Сега вече не изглежда много свежа, но има портрет, на който съм с нея.

КВ: Фотография?

ИК: Не, портрет. Аз съм рисуван няколко пъти и съм с нея на този портрет.

КВ: А къде е този портрет.?

ИК: Тук е, ще ви го покажа. Така че това е много специална за мен вратовръзка.

КВ: Носена ли е по тъжен повод?

ИК: Не. Освен това – тя е в моя цвят. Цвят бордо.

КВ: Бордо е вашият цвят?

ИК: Да, той не ми отива много (смее се). Но така съм решил. Има връзка с цветовете на консерваторите, на републиканците.

КВ: Казвате, че ви отива, тук влизаме в интересен разговор. Каква е разликата между “прилича” и “отива”. С куче май се обяснява най-лесно. Има кучета, които си приличат със стопанина и други, които просто отиват на стопанина. Вие имате куче.

ИК: Дъщеря ми.

КВ: Та каква е разликата?

ИК: Аз така го разбирам – на един мъж може да не му върви нещо, в смисъл – да не изглежда добре като съчетание, като модел, като връзка с дрехите и т.н. Да не изглежда добре, но да има нещо вътре в аксесоара, което пък е важно за него. Това е важно за мен. Ето, за мен бордото е важно. Все пак аз не мога да си позволя съвсем червен цвят (смее се). Но това е работна вратовръзка.

КВ: Поводът на това, което правим, е 25 години от основаването на Дарик. Въпросът, който задаваме на всички, с които се срещаме – ако има едно нещо, което бихте променили, кое би било то. Говорим за изминалите 25 години.

ИК: Давам си сметка, че ние направихме грешка или може би не можахме да съберем сили да декомунизираме младежта и училищното образование. Трябваше да започнем от там. Декомунизация. Цялата истина за комунизма. Младото поколение трябваше да бъде привлечено към демокрацията с една постоянна, упорита работа, а не с екстремални неща като картата с черепите, като декларации, които осъждат, а с една много сериозна, търпелива, постоянна, но много настъпателна работа, за да се върнат младежите върху територията на демокрацията. Това беше по-важно от всичко останало. За съжаление, ето сега, аз прочетох творчеството на Конрад Аденауер доста късно, след като вече бях излязъл от политиката. Ако знаех, че той е имал този приоритет. И то в момента, в който са яли обелки от картофи и е имало казани на улиците, сред руините на разрушените градове, а той е поставял не това на преден план – да смени казана, а е поставял децата на първо място, да ги извади от капана, аз щях да направя другояче. Но за съжаление – малък опит, малък опит.

КВ: Опит казвате, а до каква степен страхът от личен провал пречи на един мъж, избран за министър-председател, да взима определени решения, смели решения, нестандартни решения.

ИК: Политиката е рискова работа. Сред рисковете личният провал е един от важните. Но вижте – за един политик има два големи риска. Единият е да не свърши това, за което е избран.  Тоест да не постигне целите, заради които е в политиката. А другия риск е да се провали персонално. Това са две различни неща. За мен много по-сериозен е риска от първия провал. Тоест един политик да се провали в политическата си дейност, защото обществото проваля политици, които са успели в най-важното. Примери колкото искате. Провален е Чърчил на върха на неговата победа. Провален е канцлера Хелмут Кол пред очите ни. Шрьодер влезе в Берлин, който сега виждаме къде е, какво прави с политиката в Източна Европа. Виждаме какви недостойни хора, ако си спомняте тогава как заклеймиха канцлера, той е велик германец, но сега се сетиха. Тоест има разлика във възприемането на тези неща. Аз предпочитам личен провал, ако успея другото. Не ме е страх от личен провал, това искам да кажа за себе си. Важно е другото. И то много по-важно. Маргарет Тачър, когато доказа, че тази реформа е необходима, че тя вади Великобритания от тази тежка крижа, я свалиха собствените й хора, те я провалиха, така че…

КВ: Двадесет години напред във времето, какво ще си говорим с вас? Може ли изобщо да се прогнозира.

ИК: Може да се каже, да. Но изисква много време, дълъг разговор. Защото общо взето прогнозите са ясни. Настъпва четвърта технологична революция. Тя се наслагва веднага върху третата, върху дигитализацията, върху световния обмен на информация и знание. В него се включват гигантски брой хора, милиарди. Това носи огромен потенциал за динамизиране на всичко. Включително и на една от най-консервативните части в обществото, каквато е политиката. Като констелация, тъй като тези констелации са сравнително нестабилни. Но това ще се промени много силно, ще говорите много по-компетентно, тъй като знанието ще ви обкръжава. Аз не смея да се поставя сред вас, предвид годините ми (смее се). Знанието ще ви обкръжава, ще е видимо, ще е абсолютно достъпно, много трудно ще могат да се подвеждат хората с това, което е модерно сега – фалшиви теми, фалшиви новини. Това няма да бъде възможно, защото тези механизми на сравнение, на уточняване, на проверка на достоверността, които тепърва навлизат, защото те са нови неща, това ще стане много важно, част от арсенала на всеки журналист, на всеки политик, на всеки общественик. Всеки ще може бързо да прави справки, да бъде подвеждан, да бъде мамен. От друга страна си мисля, че несравнимо по-голямо място ще заема и темата за риска, за неговото управление. Не защото аз се занимавам с тези неща, а просто защото модерният човек не приема, а тогава съвсем няма да приема, че съдбата му е някаква орис.

КВ: Пояснете.

ИК: Вижте, управлението на ключови рискове ще бъде преобладаваща тема, защото онзи, който управлява добре тези рискове, ще се движи много по-безпроблемно напред. Който не си дава сметка и си мисли, че това е съдба, късмет, той просто ще изпада. Според мен третата голяма тема ще бъде неравенството, непременно ще бъде много силно неравенството, но не в смисъла, че някой ще умира от глад и няма да има какво да облече. Тази бедност да я забравим. И сега човек може на втора ръка да се облече и да не се разпознава, че е облечен на втора ръка. Тоест огромна част от нещата ще станат много лесни, много достъпни и няма да се говори за тази бедност. Едни хора ще разбират, ще управляват движението напред, ще отидат в самия авангард на обществото, други ще изпаднат назад.

Маринела Величкова: Това е интелектуално неравенство.

ИК: Интелектуалното неравенство ще се задълбочи много силно. И хората, които ще приемат да бъдат интелектуално низши, ако мога така да кажа, не знам как ще посрещнат тази съдба, как ще реагират. След 25 години това ще бъде, няма начин да не се случи, защото от тези, които ще отидат в авангарда се изискват много специални качества. Много подготовка. Много висока интелигентност. Способност да се оправят. Другите просто няма да имат това. Другите може би ще намерят някакво свое призвание, може би обществото ще даде много пътища за развитие на това, което е заложено във всеки човек. Нека не забравяме, че най-голямата сила на модерните общества, е различието. Най-голямата сила е това. Че могат да се намират компромиси. Решения и призвания за всякакви хора. Фактически това е друг вид демокрация. Аз си мисля, че това тепърва ще се цени все повече и повече.

(Цялото интервю слушайте като podcast на www.darikradio.bg)
***

Интервюто е част от поредицата “Размяна на вратовръзки”. Проект на Дарик радио и egoist.bg

В “Размяна на вратовръзки” участват 25 мъже. За добро или лошо те оставиха следа през изминалите 25 години. Това са 25 мъже, които белязаха работата, идеите, действията ни през последните 25 години. Те са политици (президенти и премиери), актьори, художници, музиканти, лекари, спортисти, учени. Това са само част от мъжете, които оставиха следа в българския обществено-политически и културен живот.

“Размяна на вратовръзки” със съдействието на Мтел, Audi, Dundee Precious, Andrews.