Филмовият фестивал в Ню Йорк беше открит през изминалия петък с прожекция на „Ирландецa“ (The Irishman) режисиран от Мартин Скорсезе. Последвалите отзиви с отекващи определения като „шедьовър“, вероятно са довели до нестихващи празненства в Netflix предвид инвестираните над 150-милиона долара за проекта. Сума, непосилна за повечето филмови студиа, което обяснява и забавата от 2007 г. до днес. Критиката прелива от суперлативи по филма с продължителност 3 часа и половина, които Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел, Рей Романо и други мастерират. Де Ниро е обратно на почетното място в актьорската гилдия, както заслужава, след поредица от, да ги наречем, по-посредствени роли и целият екип очаква сезона на наградите.

Скорсезе работи за пръв път с Пачино. А заедно с останалите “Goodfellas” имат добър опит в гангстерските сюжети, започнал преди 30 години. Според критиката, този път подходът на режисьора към lifestylе-а е различен, подобно на паралела между добре познатата сцена от миналото като “the Copa shot”. Заснета наведнъж, показва стремежа и пътя на Хенри Хил към блясъка на подземния свят, придружаван от любимата си Карен. Песента, която звучи е “Then He Kissed Me“ („Тогава той ме целуна“) на Crystals. Преминават през коридори, кухня, подземия, за да се озоват в центъра на Copacabana, посрещнати като почетни гости на нощния клуб, сред crème de la crème на подземния свят.

„Ирландецът“ започва с препрадка към този кадър, но пътят е различен. New York Times го описват така:

Отново камерата пътува по подземни коридори и завива зад ъгли, придружавана от радио хит на миналото. Този път песента е “In the Still of the Night” („В покоя на нощта“) на Five Satins. Намираме се в старчески дом. Пробиваме си път между лекари и санитари, докато вниманието ни накрая почива в тишина, в почти празна стая обзаведена с типичните за болнично заведение маси и столове. Възрастен човек ни чака. Подобно на Хенри Хил от “Goodfellas” той ще ни разкаже историята за недобросъвестни сътрудници и престъпни дела – турбулентни спомени, които засягат някои известни исторически събития, много от които включващи убийство…

„Ирландецът“ e Франк Шийрън (Де Ниро). Ветеран от Втората световна война и момче за мокри поръчки, редом до известния през средата на миналия век мафиот Ръсел Бафалино (Пеши) и други представители на подземния свят във Филаделфия. Братовчедът на Бафалино и адвокат в средите (Рей Романо) представя Шийрън на Джими Хофа (Пачино), лидер на работническия профсъюз. Във филма, героят на Де Ниро описва своят приятел, шеф и според мнозина жертва, като:

„През ’50-те той беше като Елвис. През ’60-те той беше по-голям и от Бийтълс.“

Джими Хофа, нетипично за лидер на профсъюз, е бил в центъра на филмови ленти два пъти преди „Ирландецът“. През 1983 г. в телевизионните мини серии „Blood Feud“ („Кръвна вражда“) на Робърт Блейк и през 1992 г. под режисурата на Дани ДеВито в „Хофа“, изигран от Джак Никълсън.

Историята в екранизацията от 2019-та година е по романа на Чарлз Брант „I heard you paint houses“ („Чух, че боядисваш къщи“). Заглавието е първият въпрос на Джими Хофа към Шийрън и да, последният няма против да изцапа ръцете си. С кръв. Според автора на книгата, Фрнк е категорично замесен в изчезването на Хофа през 1975-та година. Престъпление и до днес останало с неразкрит извършител. Една от мистериите за US следствието и конспиративна теория с много версии. Във филма обаче, за Скорсезе чувствата и реакцията са по-важни от „фактите“, така или иначе останали недоказани… Повече по-долу с негови думи.

За да изгради образите, той показва различни етапи от живота на героите си и използва техника за подмпладяване при заснемането. Според критиката, коментарите из социалките и снимките – успешно.

Стивън Зейлиън, носител на Оскар през 1993 г., за „Списъкът на Шиндлер“, е отговорен за адаптирането на сценария, осеян с качествена доза хумор, която спомага в наслагването на характерните за героите отенъци в реакции и преживявания.

Част от критиката е на мнение, че Пачино надиграва Де Ниро, според друга – ни най-малко. Всички обаче са единодушни за играта на Пеши – „безупречна“, „най-добрата му роля“, „невероятно завръщане“ (последната му работа преди „Ирландецът“ е от 2010 г.). Ролята на Ръсел Бафалино, въпреки съвпада с гангстерския сюжет е много различна от лекомисления и непредвидим Томи ДеВито от „Добри момчета“ („Goodfellas“).

По време на пресконференция (цялото видео по-долу), последвала прожекцията на фестивала в Ню Йорк, Скорсезе разказва за дългочаканото осъществяване на проекта. С Де Ниро са искали да работят заедно отново след „Казино“ (1995 г.), филм критикуван на времето като осъвременена версия на „Добри момчета“.

Режисьорът не се страхува от подобни определения и в този случай, въпреки че за сега липсват. Нарича 209-минутната лента „скъп експеримент“, а реално плува в свои води сред Cosa Nostra в средата на миналия век. Предизвикателството идва от използването на т.нар. ILM техника за заснемане, която изисква 9 камери. Работата по 309-те сцени е отнела 108 дни общо, на 117 различни локации. В някои от дните се налага смяна на 2-3 местоположения, а това е огромно количество камиони, техника и екип. В постоянно движение. Но това не ги забавя.

Пачино влиза в екипа по-късно от останалите. Винаги със слушалки в ушите, заблуждавайки че слуша музика, когато всъщност прекарва времето си само под звуците от гласа на Джими Хофа. По време на пресконференцията се шегува, че е влязъл в проекта без дори да чете сценария, но с удоволствие, предвид компанията.

„Не знам дали щях да успея да се справя без тези хора, защото те го правят комфортно.“ споделя Пачино.“Но днес това е, че не репетираш, което е ОК с тези момчета. Можеш да има кажеш каквото и да било и те ще отговорят.“

Скорсезе обяснява, че всъщност липсата на репетиции се дължи на това, че всеки път като се срещат започват да разговарят и не стигат до сценария. Подобно на Пеши, който директно му е заявил, че не чете „Но трябва да направиш нещо с него. Трябва да знаеш какво е!“ – през смях споделя отговора си режисьорът. Важното за него остава как актьорите преживяват събитията и героите си, интерпретацията, а ключовите фрази така или иначе не липсват.

В един момент, заблуден от подмладяващите ефекти, Пачино си мисли, че гледа „Добри момчета“ и се пита: „Защо Боб (Де Ниро) прави това отново? Не е ли стар? Как го прави? Той е Мерил Стрийп!“

Около историята на прототипите има една конспирация, описана и в книгата, свързана с убийството на Кенеди. След въпрос от публиката към Скорсезе, защо не засяга това, той споделя:

„Трябваше да се вземе много ясно решение преди дори да прочета книгата. Ще навлизаме ли в нещо, което може да се счита за конспиративна теория? Това, с което искахме да се занимаваме е природата на това кои сме ние като човешки същества. Любовта, предателството, вината или липсата на вина, прошката, липсата на прошка. Всичко това. Останалото може да се счита, без да дискредитирам книгата на Брант или какво евентуално е каза Франк Шийрън (, защото във филма не е Франк, а герой, който ние всички създадохме), за спорно. И аз не исках да „заблатявам“ емоцията и силата на неговите [бел.ав. Шийрън] преживявания, това с което Бафалино трябва да се справи и разбира се, усещането на Джими [бел.ав. Хофа], че е над закона. Никой не е над закона! ОК? … Кой казва подобни неща? Висшестоящите. Кои са висшестоящите?… Следващото, което разбираш е, че някой е изчезнал. Наистина ли ти трябва да знаеш как е изчезнал? И кой всъщност е направил какво? Кой простреля Джоуи Гало [бел.ав. изигран във филма от Себастиан Манискалко]? Наистина ли? А, не е ли животът, който те живеят като човешки същества… Tой не е психопат в този смисъл, а човек с чувства в най-важната част от живота си. Говоря за Франк. Той е в морален конфликт със себе си, защото в същността си е добър човек. И все пак трябва да се примери. Как добър човек живее със себе си след това?… Какво ще се случи, ако знаем истината за онези времена? Ще промени ли живота ни това сега? Как ни помага като човешки същества? Какво ни говори за обществото днес? За това да си над закона и да си безразсъден, подобно на Джоуи Гало и това, в което се превърна Джими [бел.ав. Хофа]?“

Но как това кореспондира с настоящата действителност? Отново с негови думи:

„…Игнорираме истинността на тъмните сили, които са присъщи на природата ни. Не казвам, че сме изцяло мрачни. Но те лесно могат да вземат превес. Може да става въпрос за един изстрел, но се случва. Случва се на всички нива. Постепенно. И преди да се усетиш, всичко е свършило. Можем да започнем отначало, ако изобщо… на този етап не виждам как, но… Има определени сили, които работят. Определени нужди, например във връзките ни с останалите. Един се променя, другият също, но не се променят заедно, понякога… И когато става въпрос за власт, тя изтрива всичко. Всичко е за власт. Парите нямат значение, а властта. И както знаете, хората биха направили всичко за да запазят силата си.“

 

„Ирландецът“ можеш да гледаш в Netflix от 27 ноември и в кината след 1 ноември.