Младокът Чарли Пъркър си свирил в един бар. Това не е анекдот, спокойно. Единият от бандата, с които свирил Чарли, бил легендарният барабанист Джо Джоунс от Каунт Бейси Оркестра. Този Джоунс е голямото джаз добро утро, да знаете. Гениален. Нашето момче Чарли дори не е малко добро утро в ония години – Чарли даже свирил толкова лошо, че Джо не издържал и хвърлил един чинел към главата му. Уцелил. И Чарли се бил камшика, унизен.

Дотук нищо интересно, нито смешно, нали.

Само че. Останете още малко с мен. След този случай Чарли се заключил у дома (буквално и преносно и всякак) за едно година, свирил до абсолютно полудяване, станал зверски добър, след година се върнал, изсвирил солото си и шашнал всички.

През същата тази година на усилени надомни занимания Чарли слушал и много радио, пак до полуда. Опитвал се да “хване” какво правят великите. И да, след година наистина бил топ класа, както стана ясно по-горе – върнал се на сцената с историческо соло. За да го нарекат най-големият нов джаз импровизатор.

Понякога обаче забравят, че зад лепнатият етикет на импровизатор се крие просто яко бачкане.

Всеки 29 август, рожденият ден на Чарли, това напомняне връхлита онези, които понаслушват чат-пат Чарли. Импровизация? Няма такъв филм. Всичко е яко бачкане.
Та защо ви разказвам това? Поради две причини. Първо, както стана ясно – онзи ден, 29 август, беше рожденият ден на Чарли Паркър; не е излишно да се знае, дори заради напомнянето, че може да се пусне някой негов албум. Викам му „бързакът“ – сигурно, защото свири бързо, за какво друго, абсолютен виртуоз е, толкова е бърз понякога, че спада дори към ония дето не ги харесвам, защото все залитам по бавните джаз изпълнения. Понякога си мисля, че страдам от някакви меланхолични джаз заблуди, но това е тема за друг материал. Все едно съм заслепен от готините бавни парчета, а този скорострелен бибоп маестро не може да ме грабне. Но нищо. Втората причина, поради която се сетих за Чарли, е чудото, което сътворява с това едногодишно учене. И важният или маловажен извод, че голямата импровизация се случва след голямото бачкане.

Често свързват Чарли със „свободата“, онзи ден и в Ню Йорк Таймс писаха за това. Номерът при Чарли е друг, както припомня и американският журналист Артър Бруукс и това е не просто “свободата”, а онова, което се крие зад нея. Чарли си прави каквото си поиска на сцената, уж разпръсва свобода наляво и надясно, няма как да бъде догонен, той винаги избързва. Импровизациите му са безмерни като морето – неизчерпаем извор на различности, като ги слушаш все откриваш по нещо ново, преживяваш друго измерение и после пак се улавяш, че не разбираш нищо, ама абсолютно нищо от джаз. Но. В импровизациите на Чарли, гениални до последната музикална фраза, не се крие някакъв безмерен талант, а яко бачкане. Точно така.

Номерът със свободата в джаза е свързан точно с това, като свободата в живота – написано домашно, репетиции, яко бачкане. Чарли не импровизира просто ей така, той го прави в границите на мелодията, но оставяйки впечатление, че непрекъснато нарушава правилата. Как беше – to break all the rules you must first master them. Номерът с импровизацията е години, години, че и още толкова години практика. И пак практика.

Ще кажете – тук има някаква измама. Чарли е шумящ, струящ, устремен, сякаш икономичен в действието, но щедър в музикалните изненади. Жесток импровизатор. Не може всичко да е бачкане. Възможно ли е всичко да бъде фалшиво – прави се на отворен, а всъщност не излиза от рамките. Само изглежда, че всеки път е различен. А всъщност всичко е резултат на неизчерпаемата му трудоспобност и придържане към границите, към правилата, към мелодията. Ами да, точно така е.

И въпреки това, въпреки всичко, което знаете за него, Чарли, бързакът, великият импровизатор, оставя впечатлението, че непрекъснато къса връзката между “умора” и “изтощение”, каквото и да значи това. Обаче ми харесва. И то точно такъв ми харесва. Да е бърз, после и бавен, виртуоз до пълно изтощение, но въпреки това тихичко намекващ, че се придържа към мелодията, не излиза от нея.

Ако сега ви се слуша нещо, по повод разбърканите ми спомени за неговата музика, пуснете си “I’ll Always Love You Just The Same”. После може и “Lover Man”. Хм, сега се улавям, обърках всичко, при свръхизобилие от бибоп класики, пак ви замерям с бавни парчета. Но това е положението. Номерът на Чарли е номерът и на живота – истинската свобода и импровизация идва след много учене, по дяволите, Чарли. На всеки 29 август ще ни напомняш това, нали.