Уикендът се изниза неусетно, и като че ли това не стига, ами и взе със себе си усещането: настъпваща пролет и положителна промяна. Снеговалежът не успява да пребори фините прахови частици, които витаят във въздуха, медиите показаха среден пръст на хипотетичната журналистическа етика, и в целия този хаос някак естествено се вписва общественото нежелание да толерираме различието.

Публикувахте от Vesela Angelova в 11 февруари 2018 г.

Къде е границата между свободата на словото (и действията) и етичното поведение? Обществената телевизия даде нова порция храна за размисъл и още една причина да си изключим телевизорите. Завинаги.

С действията си през последния месец Емил Кошлуков доказа, че няма нито професионализма, нито морала да заема поста прог…

Публикувахте от Емил Джасим в 11 февруари 2018 г.

Кошлуков показал среден пръст в ефир?! Не сме ли свикнали вече?Такива жестове към нас има всеки ден.Не от пръсти, а м…

Публикувахте от Калинка Тодорова в 10 февруари 2018 г.

Бит полицай няма. Има незастрелян престъпник. Който има смелост да посегне на полицията, трябва да има и сила да понесе последствията.

Публикувахте от Емил Илиев Кошлуков в 8 февруари 2018 г.

Междувременно още една телевизия понесе ударите на съдбата и тежката медийна реалност.

Да оставим медиите настрана и да продължим по същество. Няма какво да се лъжем – времето за почивка несъмнено е съпътствано от дълги разговори на масата. А най-хубаво е, когато двете ключови теми: спорт и политика се съчетаят.

1998: Златен медал в биатлона на зимна олимпиада. Политическа, финансова и социална криза. 2018: Ако пак спечелим златото, предупредете народа.

Публикувахте от Hristo Rayanov в 9 февруари 2018 г.

Четири години по-късно отново титанична битка. Американската фармацевтична индустрия срещу китайската народна медицина!…

Публикувахте от Luben Dilov-junior в 11 февруари 2018 г.

Чаша чай?

В този ред на конфронтиращи теми… Един детски филм – много въпроси.

Valeri Simeonov депортира ли в Иран децата, гледали филма? Нима ще чакаме голямото междучасие в понеделник да ни се изсипят Содом и Гомор?

Публикувахте от Samuil Petkanov в 10 февруари 2018 г.

 

И ако задълбочим философското ниво на въпросите, които ни вълнуват…

интересува ме, чисто теоретично, ако реша да влезна във финалната фаза на своята женственост и започна като всички норма…

Публикувахте от Иванка Курвоазие в 9 февруари 2018 г.

Тук няма какво повече да кажем.

Единственият случай, в който толерирам неискреност, е когато ме похвалят.

Публикувахте от Dragomir Simeonov в 9 февруари 2018 г.

Вместо да претърпяват всички тези Радини вълнения, някои пътуват и се радват на живота.

Тъп туризъм.

A post shared by Vladimir Karamazov (@v.karamazov) on

Checking out some roofs in HK

A post shared by Alexander Tikhomirov (@sashatikhomirov) on

don’t forget to #hidratate yourself.

A post shared by это mihaela. (@mi6ma6) on

А други бездействат.

абе къв е тоя дем неска беее … абе ного ме марзи неска беее … чак вече ме марзи даме марзи … и даже ме марзи даме марзи даме марзи … и така нататак ама ме марзи сега дасе обесняван … нале

Публикувахте от Котаракът Румен в 10 февруари 2018 г.

Бездействието обаче остава във вчерашния ден, а споменът за него избледнява. Време е да покорим света или поне да се завърнем към обичайната делнична рутина. За успешен старт на седмицата ви съветваме да си сипете първо една студена вода, после чаша кафе, да вдишате джендър неутралност и да си изключите телевизорите.