Той е колумбиец, който от години живее в Лондон. Филмчето вече може да бъде видяно безплатно в мрежата и да бъде гледано и с български субтитри. Има идея да бъде озвучено на български език. Сценаристът и режисьор Алекс Амелинес няма нищо против.

Защо решихте да направите анимационен филм за аутизма за деца, които не са аутисти?

Трябваше да се направи проект в училището на детето ми с информационна цел. Реших, че ако това бъде анимационен филм, ще ангажира повече вниманието на децата. Помислих се, че това наистина е добра идея. Всичко започна с идеята за малък проект, който в хода на работа отне повече време. По време на работата се замислих дали не е добре повече училища да се запознаят с филма. Завърших го и той се излъчи точно, когато започна месецът за информиране за аутизма. Това засили интереса към филма и повече хора го видяха. Заех се случайно с проекта, без да осъзнавам, колко важен и полезен ще се окаже той.

Трудно ли беше да се направи този филм?

Най-трудната част за направата на филма беше текстът, защото пет минути не са достатъчни да се каже всичко за аутизма. Текстът трябва да кратък, опростен и да дава точна представа на децата за проблема.След като това беше направено, анимацията беше лесна задача. Написването на сценария ми отне повече от шест месеца и след като го завърших, за да съм сигурен, че всичко е точно, се свързах с д-р Тони Атуд, който има дългогодишен опит със синдрома на Аспергер. Той ми помогна, това беше чудесно за мен, защото знаех, че информацията, която представям е вярна и коректна. След тази проверка, анимацията, както казах, беше лесната част, защото с това си изкарвам хляба.

Защо децата трябва да са информирани за аутистичното поведение на връстниците си?

На първо място, те трябва да знаят, че аутизмът съществува, а никой не им обяснява в училище какво представлява това състояние. Ако например има аутист в дадено училище те ще го възприемат като някой, който се държи странно, не като останалите, а дори понякога може да крещи сврян в ъгъла на стаята. И ако никой не им обясни какво е аутизмът, той или тя завинаги ще си остане едно странно дете. Но ако това им бъде обяснено, те ще осъзнаят, че той просто преживява тежък момент и ще се отнесат с по-голямо разбиране към проблема. И така няма да се страхуват да го доближат и да се сприятелят с него.

Какво е основното послание на филма?

Да бъдеш приятелски настроен и толерантен към околните, независимо от проблемите, които имат и начините, по които се справят с тях.

Защо избрахте това заглавие – Прекрасни неща се случват?

До последно филмът нямаше заглавие. На финала, когато трябваше все пак да се измисли, се сетих за думите на една жена, която работи с деца със специални образователни потребности, която ми помогна при написването на текста. Тя казваше, че прекрасни неща се случват. За това избрах това заглавие.

Изненадахте ли се като разбрахте, че в България искаме да го преведем?

Не съм съвсем изненадан, защото получавам съобщения от цял свят. Мисля, че това е нещо, което едва сега започваме да откриваме, имаме още твърде много да учим за аутизма. Нашето поколение не знае достатъчно по въпроса. Лично аз не знаях много за аутизма преди да започна работа по този филм. И не съм само аз съм така. Моето и следващо поколение имат много да се образоват по този проблем. Колкото повече хора са наясно с проблема, толкова по-голям ще бъде броят на диагностицираните с аутизъм.

Познавате ли хора с аутизъм?

Да! Имам приятели, чиито деца са от спектъра. Имам приятели, които самите те са аутисти. Запознах се с няколко прекрасни личности на филмов фестивал, иницииран от организацията на хора в Обединеното кралство, които се занимават с аутизъм. Много от участниците бяха аутисти и във филмите се разказваха техните истории.

Защо решихте студиото Ви за анимация да се казва Studio Tinto, защото обичате червено вино ли? (Бел.ред. – tinto e червено вино на испаски език)

Да, харесвам червено вино, в Колумбия така наричаме и късото кафе. Просто ми харесва звученето на думата и всеки може да я произнесе.