Крейг Кросленд, професор в бизнес училищетоNotre Dame, работи върхууникален и много зловещ проект. Между 1950 г. и 2009 г. той и колегите му от университета в Джорджия съставят списък с 240 изпълнителнидиректори на американски публичникомпании, които внезапно са починали. Звучи като приказкаот Братя Грим, но не е.

Изследването е изключителнополезен начин за измерване на влиянието, което шефовете имат върху техните фирми. Това е, както го описва Кросленд,”най-чистият възможентест” за значимост. Изпълнителните директори с известни заболявания илидруги здравословни проблеми не савключени в изследването. “Не сме склонни да се доверим на случайността”, разказва Кросленд.

Данните потвърждават подозренията му.

С течение на времето цената на акциите на една средна компания се движат равномерно, а вдните след смъртта на шефа те се вдигат абсолютно – с по-големи стойности. Неоспоримо доказателство -акционерите смятат, че изпълнителните директори са станали по-важни засъдбата на техните фирми.

Съвсем естествено, когато се случи нещастие с президента на една компания, тя незабавно да попада в медиите. Тук вече става наистинаболезнено – обикновено положителните реакции към смъртта на шефа е възможно да бъдат по-големи ототрицателните. Иначеинвеститорите изглежда са по-щастливи от смърттана лошия изпълнителен директор,отколкото да са тъжни при кончината на добрия шеф.

Изпълнителнитедиректори оказват многопо-голямо влияние върху представянето на компанията, отколкото предполагаме. Тези от тях, които търсят големи печалби састимулирани да правят по-агресивни ходове и да жънат награди,но ако не бъдат възнаградени – няма даго направят. Многопо-лесно е да се унищожи,отколкото да се създаде. Лошият изпълнителен директор, който действа безразсъдно е по-опасен, отколкото умният, който действа стратегически изгодно. 

А и най-важното.
Истински добрият изпълнителендиректор е този, който насърчава таланта около себе си.