КВ: Последната кражба на текст, с която се сблъска. Разкажи случай.

Захари Карабашлиев: Наскоро в социалните мрежи една жена продаваше “с благотворителна цел” пиратски копия на много PDF-и на книги с валидни авторски права. Правеше го с ясното съзнание, че са незаконни, но със самочувствието, че върши добрини. Проблемът е в това, че у нас собствеността като цяло не е на особена почит, а какво остава пък за интелектуалната такава. Изисква се време, за да се изградят навици и страх от закона, за да се спазват правилата. А правилата са прости – не ползваш нещо, което не си създал, ако нямаш валиден договор.

КВ: Случвало ли ти се е лично на теб?

Захари Карабашлиев: Моят най-сериозен сблъсък със злоупотреби с мой текст се случи преди няколко години, когато приех предложението на един български кино-режисьор да напиша сценарий за международна продукция. Той заплати една част от уговорената сума за сценария, който написах от-до и вкарах името му като ко-сценарист, но какво се случи когато потърсих втората половина от полагаемата ми се сума? Той изтри името ми от надписите. И не я плати. И ме оклевети. Излизаше, че съм самозванец, който всъщност дори не може да пише. Това, разбира се, беше сериозна културна плесница — аз още живеех в Щатите и не можех да предположа, че зад ухилената фасада и сговорчивост дебнат лъжи и творческа безпомощност. Филмът излезе и беше, разбира се провал — сценарият ми беше пропилян, пари бяха пропилени, актьори излъгани, възможности пропилени. Защо? За едни 10 хиляди лева? Тъй като случаят беше един пладнешки обир на интелектуална собственост — всички на снимачната площадка знаеха кой е сценариста и свидетелстваха за това — аз реших да повдигна обвинение.

Фотография: Добрин Кашавелов

Започна се следствие, нещата изглеждаха в моя полза, но когато се запознах с прецедентите, в които се въвличам, видях каква напразност, хабене на енергия и време е това. В най-добрия възможен случай престъпникът се измъква, дори ако е признат за виновен и не плаща нищо, защото няма нито пари, нито имот на свое име, а за ограбеният остават грижите и разходите по делото. Законът не предвижда нищо сериозно срещу извършителя. Прецених, че това не е моят път. И избрах да оставя това зад себе си. Не да го забравя, а да го оставя в миналото си — за да мога да продължа напред. И нещата след това за мен се отвориха и спечелих много повече от тези клети 10 бона. Но го споделям тук, за да не се случи на други като мен. Съвет: железни договори, за да не се наложи да минавате през това, което минах аз.

КВ: Извън железните договори, има ли друг универсален лек срещу “кражбата на авторски идеи”? Или всичко е дълъг обществен процес.

Захари Карабашлиев: Кражба на “авторски идеи” не може да има, защото идеите не принадлежат на никого, т.е. нямат авторство. Те са идеални. И като такива не могат да бъдат “копирайтвани”. Само наивниците могат да смятат, че еди коя си идея е тяхна. “По идея на…” е юридическа безмислица. Повечето от идеите в творчеството на Йовков не са “оригинални”. Те са взаимствани от реалния живот, или от легенди и народно творчество, но са превърнати в оригинални разкази и пиеси — резултат на негов труд и талант и умения. Осъзнаването на творческия труд е процес, който трябва да започва от най-ранна възраст. Малката ми дъщеря е на по-малко от 3 години, но знае, че ‘Високи сини планини” е на Младен Исаев, “Зайченцето бяло” на Леда Милева, а “Грузулак” на Джулия Донадсън.

Фотография: Вера Асенова

КВ: Младите автори – какво трябва да знаят, за да защитават авторските си права. Защото те пишат, постват, някой след това използва, но какво да направят, за да са поне малко защитени…

Захари Карабашлиев: Ако постват в социалните мрежи неуморно, всеотдайно и безотговорно трябва да са наясно, че идеите им са вече достояние на хиляди и няма какво да се направи, няма как да се опазят девствени. Не могат да очакват, че ще останат непокътнати. Трябва да са ок с това, че понякога просто оставяш нещата ей така и се надяваш на най-доброто. То е и като библейския “хляб по водите”. Той все някога ще се върне и при теб.

КВ: Някои биха казали, че книгите, за разлика от музиката, филмите, са най-малко “пиратирани”. Коментирай.

Захари Карабашлиев: Всички мои книги до този момент са били в един или друг момент пиратски качвани в сайтове, четени, разменяни и т.н… Дори не следя. От време навреме някой ми казва и толкова. В Америка това е незаконно и се преследва. Просто няма пиратски сайтове — забранени са. Тук не е така. Андрешковщината е просмукала тъканта на това общество и няма да има оправия скоро. Аз съм предприел съзнателно своя авторска политика на ненамеса в тези процеси. Ако законът не осъжда пиратите, кой съм аз да осъждам пиратството?

Фотография: Добрин Кашавелов

КВ: Мислиш ли, че българи, които създават интересно съдържание, активни са в социалните медии по нетрадиционен начин, могат и да печелят от това. И ако – да, примери?

Захари Карабашлиев: Да, разбира се. Примерите са толкова много – влогърите Емил Конрад и Стан, поета Илиян Любомиров, копирайтърите Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова (от “Майко Мила”), авторът Константин Трендафилов, както и ученият Йордан Стефанов (“Наука и критично мислене”), фитнес-инструктурът Лазар Радков, нутриционистката Магдалена Пашова и т.н… и т.н… Най-важно от всичко е съдържанието. Да имаш какво да кажеш на света. И ако света има нужда от него, той рано или късно ще ти се отплати. (Разбира се, по-добре да не е прекалено късно.) Та, с две думи — хубавото на социалните мрежи е, че идеите могат да стигнат бързо до света. А лошото — че идеите ти могат да стигнат бързо до света.

КВ: Как ти решаваш кой тип съдържание да споделиш в социалните мрежи и кой тип да не споделиш?

Захари Карабашлиев: Най-съкровеното трябва да се уважава, да бъде обгрижено, да е оставено да отлежи далеч от чужди очи. Разликата между добрата идея и хрумката е, че първата остава такава и на следващата сутрин. И на следващата година. А хрумката се износва бързо. Трябва да се учим да различаваме едното от другото. Социалните мрежи са перфектния канал за споделяне на хрумки.

***
„СИЛATA НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЕВРОПА: И ТИ СИ АВТОР! МОЖЕШ ДА СПЕЧЕЛИШ ОТ ТОВА!”

„Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Информационните дейности и публикациите, свързани с проекта, отразяват становищата на авторите и EUIPO не носи отговорност за съдържанието в тях.”

EYE: European Youth Empowerment – „You are an author too! And You can benefit from it!“

„The project is implemented with the financial support of the European Union Intellectual Property Office. Any communication or publication related to the action reflects only the author’s view and EUIPO is not responsible for any use that may be made of the information contained therein.