Тя се обличаше цветно. Ще кажете – не е така, Заха Хадид предпочиташе черно, но впечатлението за пестеливост при избора на цветове идва от изразителните черти на лицето и онези оцветени кичури коса, които винаги привличаха вниманието. Един ден, докато стоеше в лобито на хотел Mercer, любимият й в Ню Йорк, светлините падаха точно върху един от оранжевите й кичури, променяха цветовете на косата мигновено, сякаш на всяко туптене на сърцето се раждаше нов цвят.

Заха Хадид е родена на 31 октомври 1950 година. Последното туптене на сърцето: 31 март 2016.

Мисля за архитектурата постоянно. Дори понякога сънувам архитектура.

Родена в Багдад, базирана в Лондон, Заха Хадид всъщност живееше на 360 градуса, както обичаше да казва и за архитектурата, която създава: “Има още 359 градуса, защо да се ограничавам до един градус?”

Впрочем, направете експеримент. Опитайте се да влезете в сградата отсреща, където и да се намирате, няма да има проблем да си направите среща със случаен минувач. Кажето му – ще те чакам в лявото крило, на втория етаж, отзад, със сигурност ще ви разбере. Опитайте се да си направите среща в сграда на Заха Хадид, със сигурност няма да се намерите. Там няма ляво крило, няма отзад, няма. А всъщност има всичко.

Мислим за Заха Хадид, която почина в Маями на 65 годишна възраст. Последно туптене на сърцето. 

Хадид мислеше за архитектура. Навярно единствено за това. Мисля за архитектурата постоянно. Това е проблемът. Но винаги е било така. Дори понякога сънувам архитектура.

Продължава да сънува.