Баща  ми не споделяше хлапашкият ми възторг от парчето „Вятърът на промените”. Първо беше видял много промени, и второ – не очакваше точно от Горки парк да дойде някакъв особено освежителен вятър, както се твърди в песента…

Преживял бомбардировките от 1944-45 в Берлин, след това – по пътя за България, оставен в унгарския манастир Годениците на Христа да се излекува от тиф, или просто да не се излекува, понесъл разхождането на дядо ми през почти всички, не точно пионерски, лагери на България… изобщо, минал през какво ли не, за промените избираше най-кратката сентенция: „…и после станало още по-лошо“.

В същото време живееше далеч напред в бъдещето – „каквато и глупост да кажеш за космоса, може да се окаже вярна“. Нямаше сложен проблем, който да не обясни просто, споделяйки възгледа, че всяка идея неспособна да бъде разбрана от осмокласник, най-вероятно е шарлатания. Дори квантовата зависимост, обясняваше посредством чорапите си: „ако си обуеш десния чорап на левия крак, то той тутакси става десен, независимо от разстоянието между краката“. А котката на Шрьодингер заменяше директно с чорапа на Дилов – „хем е в пералнята, хем е изчезнал“.

Относно промените – не беше сигурен за друго, освен, че… ще е смешно. Дори днес, в Уикипедия, съществуват две дати на раждането му – 22 декември и 25, при това в една и съща статия. В кръщелното му свидетелство датата е преправяна от самия дядо поп два-три пъти до степен на неразбираемост… Така че, документно не сме съвсем сигурни кога е бил роден. Но беше роден, живя фантастично, носен от вятъра на собственото си въображение, добро настроение и светъл цинизъм.

Тази година между 22 и 25 трябваше да навърши 90. Когато се разбра, че на 90 години любимият му писател Томас Ман е продължавал да има любовен трепет към млад келнер, баща ми просто въздъхна: „Ох, дано да не ги доживея… Едно от хубавите неща на бомбардировките над Берлин през 45-а беше, че доста поразреди келнерите…“

Едно вятърничаво изказване, още повече  че беше най-толерантният към различията човек. Ето още от Вятърничава автобиография, писана по повод 80-годишнината му:

Любен Дилов-баща заснет от Ангел Величков

“…Повечето свои книги написах в една вила в Хисаря. Тази къща беше подарък на съюза на писателите от една, влюбена в Йордан Йовков учителка. В Хисаря, в къщата, където  смъртоносно се разболява Йордан Йовков се роди и Пътят на Икар.  Тази написах без да изпуша една цигара, а през по-голямата част от живота си бях страстен пушач. През 1979 година тя раздели първо място на наградите Еурокон със Станислав Лем и книгата му за Звездния навигатор Пиркс. Гордея се с това, защото Лем е най-значимото име на европейската фантастика през последните 30 години.

Може би е редно просто да припомня някои от книгите си:

Атомният човек – роман, две издания;

Тежестта на скафандъра – роман, четири издания;

Парадоксът на огледалото – роман, две издания;

Пътят на Икар – роман, четири издания;

Да нахраниш орела – разкази;

Пропуснатият шанс – роман;

Звездните приключения на Нуми и Ники – детски фантастичен роман;

Незавършеният роман на една студентка

Библията на Лилит – роман;

Демонът на Максуел – роман;

Да избереш себе си – роман;

Пропускам многото сборници с разкази, но пък ми се ще да подчертая и три нефантастични книги, които харесвам и за които получих много поздравления:

Впечатления от една планета, За мъртвите добро, или смешно и Сексуалният живот при тоталитаризма.

Мисля, че имам общо тридесет и пет книги, на повече от петнайсет езика в тираж със сигурност над два милиона. Колко точно не знам, защото през по-голямата част от моя живот социалистическата държава не само прибираше парите от задграничните ми издания, но и рядко ми съобщаваше какво и къде се издава.

Издал съм и 14 антологии, преведох от немски доста книги, написах десетки предговори като този към Вълшебната планина на Томас Ман.

Участвах в хиляди безсмислени битки. Като повечето мои съвременници пропилях сили и време в бурни компании, досадни политически бръщолевения и безплодни спорове. Но винаги съм вярвал, че на хората, дори на вятърничавите като мен е съдено да летят сред звездите. Гответе се за това време. Аз се готвех 80 години…”

Наскоро излезе и том 4 от събраните съчинения на Любен Дилов-старши с хумористична и сатирична фантастика Напред човечество. Книгата ще бъде представена на 28 декември 2017, от 18.00 часа, в книжен център Гринуич бул. Витоша 37 в София.