Ключови думи: Съвременна българска литература, музика, Германия, емиграция, скандал, алкохол.

Как да четеш Виктор Пасков?

Не е нужно да четеш книгите му в определен ред. Нашата препоръка е да започнеш с Германия, мръсна приказка или Балада за Георг Хених.

Новите им луксозни издания са добър повод за това. А и тези два романа най-бързо ще те вкарат в света и личната история на Пасков. След като прочетеш Балада-та, изгледай и екранизацията му – филма Ти, който си на небето (1990). Не ги сравнявай, това са две различни произведения на изкуството, които се допълват, а не се конкурират. След прочитането на тези две книги премини към Аутопсия на една любов. Оттам нататък се оправяй сам. Всичко зависи от това с какви впечатления си дотук. Не си длъжен да харесаш Пасков. Той е полюсен автор – или ще те спечели изцяло, или ще съжалиш горчиво, че си го чел.

 

 

Как да разбираш Пасков?

Преди всичко – както си искаш. Но…

Докато четеш Пасков, търси Пасков. Чети с ясната представа, че личната история и опит на писателя е солидна основа и вдъхновение за сюжетите му. Оттам идват и две от основните нишки в романите му – емигрантския живот, музиката, отнемането на личната свобода, бунтът срещу системата.

Той има специално отношение към музиката, не само заради образованието си. Тя е част от неговия живот и голяма част от произведенията му са свързани с нея не само като тематика, но и като ритъм и усещане. На кориците на двете нови издания на Германия, мръсна приказка и Балада за Георг Хених е обърнато специално внимание на връзката между Пасков и музиката.

Писателят прекарва голяма част от живота си в чужбина.  Едни от най-честите критики към него са насочени именно това, че не е изживял соцдействителността заедно със сънародниците си и това го лишава от правото да се обажда по някои въпроси, касаещи темата.

Пасков е известен и с чепатия си характер, скандали и сравнително чести напивания. Търси страстта и огъня в книгите. Макар че това едва ли е полезен съвет, защото тези неща се виждат и без да им обръщаш специално внимание.

Графика: Савина Николова

Конфликти

Прескачаме класическите – свади, пиянски сбивания, обвинения в присвояване на пари на истнитуции, в които работи.

Един от най-интересните конфликти е този между Пасков и Георги Господинов, който в последствие прераства в полемика с повече участници. Гневът на Пасков към неговия колега писател най-вероятно се ражда с коментарната статия на автора на Естествен роман, която се нарича 1968 – присъствие и отсъствие и е публикувана във вестник Дневник през 2008 година. Нападките на Пасков са по-остри и цинични, докато отговорите на Георги Господинов по-дипломатимни и обрани.

Пасков въстава срещу 40-годишните си колеги с убеждението, че те няма как да имат адекватна позиция за 68-ма, защото просто не са били родени тогава. Следват статии и отворени писма в различни медии.

Същата година Пасков премерва химикалката и с Мартин Карбовски, най-общо предизвикано от остри изказвания на единия срещу другия на база кой е млад кой – не, кой умее да пише, кой –не.

Приятелства

В името на изброяването: Антон Дончев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Петър Маринков…

Един от най-близките приятели на Виктор Пасков е писателят Красимир Дамянов (1948-2015).  Запознават се през 1982 година. По това време Пасков тъкмо е публикувал Невръстни убийства, а Дамянов – Сол. Приятелството им бързо прераства и в взаимно вдъхновяване. Дамянов твърди, че Балада за Георг Хених е вдъхновена от Сол. Той пък по-късно пише романа Студентът по хармония, която е посветена на писателя, но той не доживява да я види.

Един от най-забележителните цитати, свързани с Виктор Пасков, е този на Захари Карабашлиев. В интервю за 24 часа той споделя, че е имало време в живота му, когато е делял хората на това дали са чели Пасков, или не. Днес Карабашлиев е издателят, който стои зад новите издания на Германия, мръсна приказка и Балада за Георг Хених.

През 2015 година излиза книгата Балада за Виктор Пасков, която съдържа интервюта с него, текстове за него и от него, както и снимки.

Графика: Савина Николова

Разни

  • Виктор Пасков пише Балада за Георг Хених на пишещата машина на Красимир Дамянов във Варна
  • Заради поведението си е изгонен от всички столични гимназии без право на завръщане. Затова заминава при баща си в Германия
  • Заради своята втора книга Пасков спечели наградата на литературната гилдия и бе приет в Съюза на българските писатели. Преди него подобен триумф у нас е преживял единствено Георги Марков (с романа Мъже през 1962 г.
  • Намира себе си за фантастичен готвач
  • Пише експериментална поезия в дует с Маргарита Петкова
  • Женен четири пъти, умира преди да се ожени за пети път

Цитати

Сексът е джаз. Когато престане да е джаз, мутира в гимнастика. В най-добрия случай в кънтри. Тогава не ме интересува.        От Аутопсия на една любов

„Страхът е най-гадната самота.“ От Аутопсия на една любов

„И в коя България да се върна? Тази, която и двайсет години още няма да стигне катастрофалното равнище на днешна Германия? В България на обергрупендемократите? Страната, готова да цопне слугински в Европа след някоя и друга година, да възприеме всички реформи, за да може богатият да забогатее, бедният да освирепее, крадецът да се накраде, а музикантите да бъдат натикани по селата, в кочини и птицеферми – защото от трийсет и пет нагоре не стават за друго?“ От Аутопсия на една любов

„Бе мокър, сивкав ден; като раздърпани мръсни памуци висяха есенните облаци над гробището. Тръгнах от гроб на гроб, разглеждах кръст по кръст – твоят гроб и твоят кръст ги нямаше, майстор Георг. И за какво? Гроб и кръст майсторът носи приживе в душата си.

Какво е станало с твоите цигулки?

Какво ще стане с моите истории?

Побиват ме тръпки, Георг Хених.“  От Балада за Георг Хених

„В изкуството се влагаха мангизи като във военната промишленост. Те никога не покриваха своето предназначение. Един билет за Травиата струваше колкото три бири в кръчмата. Три бири в кръчмата не струваха нищо. Артистите знаеха това и бяха лесна плячка за народа, комуто служеха. Те бяха наблъскани от главата до петите с комплекси. Нивото им бе тъй ниско, че самите те се чудеха как публиката ги търпи и защо държавата не ги е изпратила да вадят картофи.“ От Балада за Георг Хених

„Често са ме питали дали бих написал книга България, мръсна приказка. Никога не ми се е искало да го правя. Но ако трябва сега да напиша нещо по тази тема, действително бих го озаглавил така. България в момента за съжаление наистина е мръсна приказка.“ От Балада за Виктор Пасков

Германия, мръсна приказка (цена 15,90 лв.) и Балада за Георг Хених (цена 13,90 лв.) са на пазара от издателство Ciela.