Последните няколко дни информационните емисии са изпълнени с хора с изменени лица, които с трагичен тон съобщават за дебнещия апокалипсис – сняг през януари. Правителството в оставка сформира кризисни щабове, метеоролози гостуват във всички сутрешни блокове, а новинарите ползват думата „бедствие“ вместо „добър ден“. 

Трагичните прогнози бяха пробити само от две новини. Лютеница с „наркотик“ и мъжкото хоро в Калофер, където добре наквасили се тропат хоро в замръзналата Тунджа. 

Сделките на властта за милиони очаквано липсват от информационния поток, защото… вали сняг през януари.  Репортерите не питат новоизбрания президент Румен Радев защо командори от фейсбук по теми, прерогатив на изпълнителната власт, защото… вали сняг през януари. Журналистите не се вълнуват в дълбочина от въпросния казус, по който Радев командори (обществената поръчка за тол системата), защото… вали сняг през януари. 

И така – най-нормалната зимна обстановка се превръща в основание за кризисен щаб, командировани министри във всички сутрешни блокове и кметове, които от тъмни зори обясняват, че „всичко е под контрол“. В основата на тази „дебилиада“, разбира се, стои друга една чисто нашенска идиотщина – а именно провалената Нова година на стотици хора, заради масовите катастрофи и задръствания на магистрала Тракия около Бургас.  

Тогава отново вместо властта да работи превантивно, тя направи кризисен щаб постфактум. Тогава обаче и народонаселението масово се хукна да пътува с летни гуми. 

Същото това българско войнство, което, когато може винаги опитва да мине метър – дали било от зимни гуми, от сметка за парно, или от данъци, разбира се, се разсърди на държавата. Тя не, че не е за сърдене, но по безброй други причини. Не и защото вали сняг. Държавата пък, която е точно толкова неадекватна, колкото населението ѝ, сметна, че подценяването на една ситуация може да се замаже успешно с преувеличаването на друга. И ето ти – бедствие – през януари сняг.  

Впрочем, август тази година се очакват високи температури, не знам защо Борисов не е сформирал все още кризисен щаб. Може да свърши работа за пред избирателите, ако успее да им обясни, че се грижи за тях още от зимата. Всъщност, не „може“, а съвсем сигурно ще свърши работа. Защото в масовия случай българският гласоподавател се вълнува от пишман българщина: ден преди Богоявление например всички телевизии гърмяха, че новият национален герой Динко Вълев ще ходи в Калофер, за да посети „мъжкото хоро“, очевидно в качеството си на неформален държавен лидер.  

Ако пък на зрителя му омръзнат кадрите на пияни от сутринта, дерящи се по микрофоните на телевизиите хора, винаги може да се разнообрази с информацията за „наркотици в лютеницата“. Ама това, че олеамидът никакъв наркотик не е, се оказва маловажно за информационния поток. Важно е да има атрактивно заглавие. По-голямата тема обаче е, че се храним. А го правим поради бедност. Но в дълбочина тази тема не се засяга… защото вали сняг през януари.  

В този ред на мисли – по Великден също ще има масови пътувания. Ако вали дъжд може да се случат и катастрофи и наводнения. Почивните дни през септември пък традиционно са „един последен уикенд на море“ и отново стават задръствания. Предварително нищо няма да се направи. После ще има кризисен щаб.В България няма зимен апокалипсис. Има целогодишен апокалиптичен кръговрат. Пролетта и есента – наводнения, лятото – пожари, зимата – сняг. Но не те са причината за собствените атентати, които си устройваме. Причината е, че населяващите тази територия са безхаберни, а управляващите я, произхождат от тях и няма как да са по-различни. Затова първите псуват държавата, а вторите – като наближат избори – започват да имитират дейност. След което на изборите се случва същото като на предходните. А януари отново вали сняг и отново има кризисен щаб. Народонаселението отново кара с летни гуми, блъска се, измира, а останалите живи псуват държавата. Държавата прави кризисен щаб постфактум, а после… има ли смисъл да продължаваме?