Йеромонах Мелетий е заместник-ректор на софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”, която е със статут на средно общообразователно духовно училище. На територията на Република България има само две учебни заведения с такъв статут – семинариите в гр. София и в гр. Пловдив.

Срещаме се в един чудесен есенен следобед, Йеромохан Милетий ни разхожда из цялата сграда, а после и до обновеното крило, което се използва за настаняване на ученици, които идват от провинцията. След това – директно към аулата, което всъщност е нещо като учителска стая, пълна с учебници. Време е за разговор.

КВ: Кой е последният изпит, на който вие се явихте, Йеромонах Милетий? Последният труден изпит?

Йеромонах Милетий: Последният труден изпит за мен беше миналата година, защото аз съм и докторант във Философския факултет. Така че не са толкова зад гърба ми тези изпити.

КВ: Как се готвите за един изпит?

Йеромонах Милетий: Както всички – с четене, посещаване на курсове, лекции, но най-вече с четене.

КВ: Кой е последният изпит, на който ти се яви, Борислав?

Борислав: На входните нива.

КВ: Какви са входните нива?

Борислав: Изпит от предходната година на дадения предмет.

КВ: Как реши да учиш точно в Семинарията?

Борислав: Сам реших, не съм имал вариант да уча нещо друго. Никой не ме е карал. Но всъщност не знам как дойде като идея.

КВ: Ученикът надмина учителя си. Коментирайте.

Йеромонах Милетий: Ние с Борислав си говорихме на тази тема преди интервюто. Даваме си сметка, че за нас като християни от Евангалието имаме друга фраза, че „няма ученик по-горен от учителя си“. Това донякъде е обратното, но съществува тази мъдрост, че човек дори и да напредне в знанието повече от този, който му е преподавал, все пак първият тласък е получил от учителя си. В някакъв по-дълбок смисъл ти не можеш да надминеш някой, който първи ти е дал нещо. Ако щете, той е твой родител в известна степен. В това има голяма мъдрост и голяма честност. А иначе, разбира се, че един твой ученик може да напредне много.

КВ: Защо избрахте точно Борислав?

Йеромонах Милетий: Защото две години вече им преподавам на техния клас. Имаме по-често часове заедно.

КВ: Какво трябва да прави един ученик, за да не подразни учителя си?

Борислав: Доста неща. Зависи от учителя. Има учители, които се дразнят от най-малките неща. Вниманието в час е основен фактор. Когато един учител вижда, че учениците не са заинтересовани от предмета, нормално е да се подразнят.

КВ: Като стана дума за разсейване, човек веднага си мисли за мобилни телефони. Един от предразсъдъците за обучение в Семинарията е, че тук едва ли има нови технологии, а всъщност се оказа, че дори имате такава стая, която използвате за преподаване.

Йеромонах Милетий: От миналата година имаме оборудван интерактивен кабинет, който освен самата технология – специална дъска и лаптопи към нея, има и специален софтуер. Всъщност този софтуер работи в още няколко училища в София. Той позволява предметите да бъдат съпровождани с 3D-филми, учителят или ученикът да подготвят презентации с много повече възможности, отколкото една обикновена PowerPoint-презентация. И да – при нас има такава стая.

КВ: Ако парите не са проблем, кое е онова нещо, свързано с образователния процес, което веднага бихте въвели тук?

Йеромонах Милетий: Честно казано не се сещам за нещо, което много ни липсва. Дори и в този клас, защото имаме два компютърни кабинета. Плюс този интерактивен кабинет. Въведохме и електронен дневник. По-скоро това, което ни липсва са повече пътувания. Осъществяването на повече пътувания. Имаме няколко пътувания до Гърция, Унгария и Русия – те са много вдъхновяващи за нас. За нашите ученици те са изключително интересни. Посрещат ни по начин, по който един обикновен турист няма как да бъде приет. Нашите ученици виждат светини, за които само са учили дотогова. Виждат ги на живо. Християнски светини, манастири, културни забележителности.

КВ: Колко ученици се обучават тук?

Борислав: Мисля, че общо около 100.

КВ: Ти спиш тук, така ли?

Борислав: Да, точно така.

КВ: Какви са условията?

Борислав: Доста са добри. В последно време, заради новата сграда. Много добри условия, двойни стаи с баня и тоалетна.

КВ: Разкажи ни за един учебен ден.

Борислав: Ставаме в 6 и половина сутринта. До 7 имаме свободно време. След това отиваме на практика. В 8.15 започват часовете. Разбира се, преди това има закуска ото 7.40 до 8.15. Като свършат часовете имаме свободно време до 16 часа. В 16.10 започват задължителните занимания по интереси. След това имаме Богослужебна практика, както и свободно време до 22 часа. Вечерният ни час е в 22 часа.

КВ: Кое е последното нещо, което научи от учителя си?

Борислав: Добрият пример за помощта. Да помогнеш на другия до теб, но не само със средства. Помощта се случва чрез духовната молитва.

КВ: Последното нещо, което вие научихте от Борислав?

Йеромонах Милетий: Днешните ученици проявяват голямо търпение. Не им е лесно. Давам си сметка за това. И макар като преподавател да съм длъжен да държа на някаква дисциплина и порядък, си давам сметка, че за тях не винаги това е много лесно. Много са се сменили поколенията. За да може днешният млад човек да се концентрира 15-20 минути е необходимо много повече, отколкото някога на нас. И аз уважавам в тях това, че проявяват дисциплина, самоконтрол, за да могат да бъдат адекватни и отговорни.

***
„СТАР и МЛАД“ е поредица на Дарик и VIVACOM. Представяме различни поколения, които имат нещо общо – страст към знания.