Нека започнем от заглавието. Преди осем години някакъв неизвестен лингвист преведе Quantum of Solace като Спектър на утеха. Явнофизиката не му е била силна страна, точно както и филологията, понеже междуквант и спектър има известна разлика и нищо не насочваше двете да са синоними,колкото и физически объркан  да бешефилма. Вижте за справка македонския вариант Трошка надежд илисръбския Зръно утехе. Дълго време ни се искаше да стиснем ръката натози човек. В менгеме. За да внимава друг път. Понеже за огромна /предполагамеи негова/ изненада сега думата Спектър извоюва своята бондова независимост ицъфна самостоятелно. Така спектралната нишка неволно се проточи над Скайфола иби предизвикала доста сериозно объркване, ако на някой му пукаше. Погледнем линещата от друг ъгъл обаче/спектър – почти ви чуваме да предлагате синоним наъгъл/ българските киноразпространители показаха нюх, който доритоп-сценаристите на поредицата не притежават. Да си го кажем направо – ние имдадохме идея какво ще бъде актуално.

Добрата новина:все още интуицията ни да кръщаваме по тъпанарски начин филми ни извежда до успешенрезултат. Ура!

Разбрали сте от трейлъра, Моника Белучиучаства. Това, което не знаете все още е, че появата във въпросния трейлъризчерпва цялата й роля. Тя е вдовица на някакъв респектиращ главорез, коятослед смъртта му всички искат да убият, само Бонд желае да чука и отделя за товапет минути, преди да пристигне новата порция наемници. После буквално я заебавада се оправя сама, понеже има по-важна работа. Каква е съдбата й – от товафилмът не се интересува, точно както не му дреме и за куп други детайли,например, че фамилното име на героинята й трябва да се произнася на италиански“Шиара“, не „Скиара“. Ама карай. Обаче кажете честно -откога не се бяхте сещали за сексимвола на прехода Белучи? Последно Павел оттворческия квартет с Ангел, Мойсей и Венци Венц я спомена в хита „Къде сибрат?“ и то, подозираме, само защото „Белучи“ се римува веротичните представи на лирика с „куче“. Наличието на попрезрялатаМоника в настоящия филм е в прекрасен унисон с носталгията ни по стари бирениетикети и естрадни икони в реали формати.

Добрата новина:носталгията по отминалия сексапил не е само роден феномен, спокойно, Киче, донтуъри!

Да останем на темата сактьорите. Даниел Крейг е по-дървен от всякога, но да речем, че това ережисьорска задача. Онова, което не ни го побира акъла е, защо Кристоф Валц вн-ти пореден филм продължава да играе все същия мазен мръсник, с което ни каравече доста сериозно да се съмняваме в таланта му да направи нещо друго. Самияттой се превръща в клише пред очите ни и последният му валс с нищо невпечатлява, карикатурното му преиграване вече е известно на всички.

Добрата новина:не само родните актьори продължават да играят един и същи типаж във всеки филм;носителите на Оскар също го правят, което на практика означава, че и АсенБлатечки заслужава отличието за която и да е от ролите му.

 Главният злодей във филмаобаче е не толкова Валц /Ернст Ставро Блофелд – име, плод на някакванемско-гръцка кризисна връзка/ а неговата вездесъща организация с емблемаОктопод /стрелбата по Алексей Петров в седмицата преди премиерата е грешка,нищо повече/. Тя може да наблюдава и предвижда всичко, освен очевидни факти,като например, че часовниците на агентите могат да гърмят. Jебем ти и информационнатадоминация, щом цялата структура, заедно с луксозната газифицирана централа всърцето на Мароканската пустиня, се срина заради една такава подробност.

Добрата новина:колкото и да ни наблюдават, дори майсторите в това отношение нямат пълна властнад всичко. Цецо Цветанов, това на теб ти беше ясно, нали, друже?

Кадрите решават всичко.Ама не в кинематографичен аспект, макар че в Спектър има доста впечатляващаразкадровка. Говорим за кадрите в добрия стар агентурен смисъл. Сътрудниците наслужбите са вечни и този Бонд го доказа, точно както и всеки друг от 60-тенасам. Сбогом, световна конспирация; аве, честни агенте. Ти служиш на властта скаквото можеш, за нищо не си крив.

Добрата новина:явно темата за агентите не вълнува само нас, но и целия свят. А ние симислихме, че една лустрация би решила всичко. Глупости, разбира се…

Накрая, но не и позначение: Джеймс Бонд е модна икона и всяко градско денди /и евгени/ трябва дасе съобразява с него. В този филм обаче имаме новина от Бареков мащаб.Дължината на вратовръзката му в няколко епизода /обърнете внимание особено наансамбълчето в пустинното пътуване/ не изпълнява задължението да покрие копчетона панталона, а свършва поне педя по-горе. Случайност? Не мислим!

Добрата новина:лигавникът се завръща, не че някои наши видни интелектуалци някога са усетилиотсъствието му /Слави Трифонов, гледаме към теб/

В заключение можем дадобавим, че „Спектър“ не е лош филм, ама започне ли човек дазабелязва горепосочените особености, значи не е баш „най-субтилносуперфлю“, както казваше Нездрьов в „Мъртви души“. Ама понеутехи не липсват.