Влизането в този бар започва от далеч. Още докато крачиш към него, от която и да е точка на центъра, си мислиш за коктейли, от които кръвта ти радостно потича, зениците ти леко се разширяват, лошите мисли се измиват и … неусетно ускоряваш крачката. Практиката показва, че нищо не може да спре човек, запътил се към Spaghetti Kitchen & Bar. Вероятно защото му е гарантирана среща с най-красивите и интелигентни жени към днешна дата в Софийския бомонд. За мъжете все още не съм сигурна. Докато бях там няколко пъти беше оскъдица. Но пък тотално разпознаваеми – фотомодели, звезди от сериали, а на ухо пък сервитьорчето ми подшушна и няколко световни селебритита. Неволно свивам коленете си.

Влизайки, почти не греша. Посрещат ме с мила усмивка, осведомяват ме за мястото ми на бара и само където не ми смигнаха (и да ударим едно селфи за разкош). Отправям се бавно, минутите са А-броя, движа се сякаш в басейн.

Около мен се усмихват лица, някои ми мятат весело, други лениво.

Учтива сервитьорка ме настанява на единствения свободен стол на бара. Двойка и двама мъже. Преценявам бързо, че шансовете ми са тройни и сядам между тях. Точно за 15 секунди всички се обръщат към мен и изпитателно ме гледат. Времето направо спира. Двойката, двамата, барманите, една сервитьорка и някакво джобно кученце на съседната маса, което настойчиво започва да лае в ръцете на родната Парис Хилтън. Забравям какво искам да пия.

Уорхол обаче е прав – моята слава не е 15 минути, а секунди. После времето бавно се раздвижва и заскърцва, светлините стават ярки, повява вятър, а някъде в далечината диджея пуска Ник Кейв. Тогава се сещам, че преди няколко години летях с него в най-дългия полет на света (официално е – 24 часа) от Лондон до Сидни. За толкова време (и няколко чаши вино) не успях да събера смелост да го заговоря. Защото беше с децата си…

Силата на Spaghetti Kitchen & Bar обаче е във финала. Точно като при секса.

Тази вечер деца не се виждат, а аз вече съм свободна от вниманието на околните. Но тайно следя прословутото „второ“ обръщане. На практика всички без сервитьорката и проклетото куче се обърнаха. Отдъхвам си и решавам, че това с вталения корсет не беше грешка. Истината обаче е, че на първо време имам по-сериозен проблем – бърз коктейл. Като всяка амбициозна жена сутрин се будя до прекрасен мъж, в добро настроение и с презерватив забоден на палеца му. И после се срещам с идиоти и всичко отива на кино. Филмът е Животът е прекрасен.

Изборът на коктейли е пълна екстраваганца.

Преди няколко вечери опитах един от сезонните – Honey Smash, който не беше нищо повече от ободряваща рецепта с любимата ми водка Ketle One, инфюзия на ванилия, мааалко Драмуйе и едва доловими горски плодове. Силата на Spaghetti Kitchen & Bar обаче е във финала. Точно като при секса. Тук финалът беше гора от мента, но това важи и за всички, които опитах.

Понеже е петък и току-що излизам от офиса, чорапите ми се скъсаха и се полях със смути от портокал, банан, ягоди и не помня какво решавам, че изглеждам като пълна кифла и да си поръчам класиката – Old Fashion. Да, онзи, който Дон Дрейпър от Mad Man пиеше. Колебанията ми падат и върху още няколко коктейла, стилно озаглавени като Blood and Sand (Любовната история на Рудолф Валентино, превърнат в млад тореадор. В течно състояние), Bourbon Milk Punch (бърбън напоен с индийско орехче) и спокойствието от великия лек срещу махмурлук Corpse Riviver NO2.

Все пак обаче ще заложа на Доналд Дрейпър. Притихвам като банкнота в портфейл. Барманът се визуализира пред мен. Освен ако не е някаква холограма, която само взима поръчките, а после идва истинският. Ако е така – или имат поздравления за чудесния стартъп, или аз съм преуморена.

Old Fashion е базиран на основа: захар с малко битер и алкохол (уиски или бренди), разбъркан с цитруси. Кръстен е на празната, изпита чаша – „старомодна“.

Тук се казва So Fashioned!

За разлика от оригинала от 19 век. те сменят класическия алкохол с Гватемалски ром. Новата трактовка обаче включва и опушване под похлупак (пред теб) с домашно и сръчно навита пура. Отпивам бавно. В чашата стилно дрънчи бучка лед, близо зарче-касичка. Жесток стил. Отпивам пак. От дясно се появява Дон Дрейпър. Сив костюм, черна вратовръзка и перфектно бялата му риза. Не знам дали третото отпиване беше добро решение, но го направих. Майната му…

Spaghetti Kitchen & Bar се намира на площад Св. Неделя 3 (до Съдебната палата). Коктейлите са дело на Мартин Тодоров и се приготвят с натурални сиропи и пюрета.