След като обяви, че е приела исляма Шухада Давит или ирландската певица известна като Шиниъд О’Конър, в последните часове публикува поредица от изявления в личния си профил в Twitter. Всички те, освен изпълнени с ругатни (the f*** word) са звучна изява на омразата, до такава степен, че самата тя се чуди как социалната мрежа не я блокира. #goodpoint

Но, първо да те запознаем с едно от нейните видеа, на които шепне, защото не иска да бъде показвана по телевизията. Изчакай, ето я връзката: по телевизията не можели да използват подобно видео заради ниския звук на гласа ѝ. Виждате, аз съм божествено умна? – е коментарът ѝ за това прозрение. И ти си объркан като нас нали? Една дума #субтитри…

По объркващo обаче остава друго. Ако твърдиш, че приемането на исляма е някакъв логичен завършек на духовното ти пътешествие, (особено след като си преминал през ръкополагане в свещеник на макар и отцепническо движение в Католицизма) то езикът на омразата ли е тази крайна точка в теологията? Да не бъдем голословни, ето един от постовете, в който започва с извинение заради видимо расисткото продължение:

„Но, аз наистина никога не искам да прекарвам време с бели хора (ако така мога да нарека немюсюлманите). Те са отвратителни.“

51-годишната изпълнителка, с която наистина нищо не може да се сравни, също критикува политиката на социалната мрежа за блокиране изявления с езика на омразата. „Интересно ще е да видя, дали Twitter ще блокира това, след като позволява на хора като Тръмп и Милбанк да бълват сатанинска помия дори срещу моята държава.“

Виден противник на католическата църква, Шухада също дискутира насилието в религии като Ислям, Юдаизъм и Християнство. Явно забравила за словесното такова, където примерът ѝ не е много по различен от този на хора, които критикува. Поредицата от туитове приключва с „Финални думи. Ако е „лудост“ да ме е грижа, тогава разбира се, напляскайте ме по задните части и ме наричайте луда.“

Да. За съжаление колкото и правилна, и смислена да е една идея, на която искаш да бъдеш проводник за добро, слабостите, грубостите и грешните емоции в „призива“ към събуждане винаги ще са пречка. И, не рядко тази пречка се бърка с нездрава психика. Съвсем уместно. Това важи особено изявено, когато става въпрос за духовната страна на живота, вярата и религията…